Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Г. ЧЛЕНОВЕ: С. Ч. С. К. при секретар В. В. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Л. Г. по административно дело № 12208 / 2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.54, ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

Образувано е по касационна жалба на Г. З.-Йотова против решение №4381/02.07.2021 г. по адм. д.№7312/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед №18-6209/08.07.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - София.

В касационната жалба са наведени основания по чл.209, т.3 от АПК, поради допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилна преценка относно приложимите норми от ЗКИР. Неправилно съдът е приел за законосъобразен постановеният с процесната заповед отказ по искането на Захариева-Йотова за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/, по заявление до АГКК с рег.№01-146246/17.05.2017 г. за поземлен имот с идентификатор 68134.407.129, находящ се в гр.София, район Оборище. В процеса на разработване и представяне на проекта за изменение на КККР за обект: проектен имот 68134.407.1014, засегнат имот 68134.407.129, м. май 2017 г., изработен от фирма Геокад-93 ЕООД, собствениците на [улица]са представили необходимите документи, включително всички първични нотариални актове за собственост. Неправилно е прието от съда, че е налице спор за материално право между тях и собствениците на имоти в съседната сграда етажна собственост на [улица], както и че регулационният план, одобрен със заповед №648/23.02.1934 г. не е приложен за парцел V, кв.543 съгласно Проекта за дворищна регулация от местността Центъра, утвърдена със заповед №648/23.02.1934 г. Касаторът поддържа, че само регулационният план от 1934 г. е приложен към момента, което се потвърждава от първичните нотариални актове на сградата с адрес [улица] от издадения позволителен билет за нова постройка №432/29.10.1955 г. на парцел V, кв.543, както и от свързаното застрояване в двата съседни УПИ парцел V и VІ, кв.543. Сградите на основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните имотни граници и калканните стени се покриват напълно. Сградите на [улица] №26 са построени в два съседни УПИ и съответстват на чл.82, ал.1 от Наредба №7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Неправилно съдът е стигнал до извода, че собствениците от [адрес] са съсобственици на тези от [улица]върху ПИ 68134.407.129. Неправилно е приел съдът, че правото на собственост върху процесния поземлен имот се изразява в определяне на идеални части, разпределени между различни лица, които притежават самостоятелни обекти в сградата, без да се обсъди фактическото наличие на трите сгради в имота. Неправилно е посочил АССГ, че границата не е трасирана върху съществуващата трайна ограда, което не съответства на приложената комбинирана скица за пълна или частична идентичност, съдържаща данни от стар регулационен план от 1934 г. Материализираната граница ограда е констатирана и от фирма Геокад-93. Същата е обозначена с геодезичен знак в представения по делото проект, който изпълнява изискванията на административния орган, включително протокола за трасиране и комбинираната скица, част от проекта за изменение. Няма промяна в съществуващата ограда в протокола за трасиране, означаване и координиране на проектен имот с идентификатор №68134.407.1014 от 09.05.2017 г. и в комбинираната скица по чл.16, ал.3 от ЗКИР от 12.05.2020 г. (представена веднъж като част от проекта и втори път в отговор на уведомление на АГКК). Същата е изобразена с условни знаци за материализирана граница и в писмо, издадено от община Оборище до професионалния домоуправител на етажната собственост [улица].

Според касатора, в случая е безспорно, че регулационният план, одобрен със заповед №РД-18-45/09.07.2010 г. и предшестващия регулационен план, одобрен със заповед №РД-50-09-317/09.10.1990 г. не са приложени, поради което е в сила дворищно-регулационният план одобрен със заповед №648/23.02.1934 г., който извод кореспондира с постановките на Тълкувателно решение №3/1993 г. по гр. д.№4/93 г., ОСГК. По делото се установява, че няма спор за материално право относно заявената административна услуга на основание чл.54, ал.1 от ЗКИР, каквото не е заявено и от подалите възражения заинтересовани лица на адрес [адрес]. АССГ не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, поради което решението е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт и преписката да се върне на органа за извършване на заявеното изменение в кадастъра. Касационната жалба се поддържа от адвокат Василева, която моли да бъде уважена по изложените в писмени бележки съображения.

Ответникът - началник на Службата по геодезия, картография и кадастър - София, редовно призован, не се явява. В писмен отговор взема становище и моли да се остави в сила съдебното решение, тъй като не са налице визираните касационни основания. От представените от страните документи за собственост се установява, че някои заинтересовани лица са придобили имоти в етажна собственост с идеални части от Парцел V по регулационния план от 1934 г. (напр. заявителката), други са придобили жилища с прилежащи идеални части от дворното място, представляващо имот пл.№6, кв.543 по регулационния план, одобрен със заповед №РД-50-09-317/09.10.1990 г., а трети А. Й. е придобила самостоятелен обект в сграда, заедно с 65/730 ид. ч. от 462/994 ид. ч. от поземления имот, в който е построена сградата с определен в кадастралната карта идентификатор 68134.407.129. Отбелязва, че в регулационния план от 1990г. вместо парцели УПИ V-5 и УПИ VІ-5, кв.543 по стар регулационен план, одобрен със заповед №648/23.02.1934 г. е нанесен един общ имот пл.№6, за който е отреден УПИ І. Следователно, макар и записани по различни планове идеалните части на заинтересованите страни, става въпрос за идеални части от един и същи имот, който се притежава в съсобственост. За да се обособят отделни имоти съответстващи на правата на собственост на всички страни следва всички документи да са еднозначни и да не е налице застъпване на права, включително и по отношение наличието на съсобственост на общия имот с идентификатор 68134.407.129. За да се обособят отделни имоти съсобствеността трябва да бъде прекратена по пътя на доброволна или съдебна делба, съгласно мотивите на отменителното съдебно решение. В административното производство не се установяват основания да бъде изменена кадастралната карта по предходен регулационен план от 1934 г., тъй като не са представени доказателства за прилагането му, а напротив, действащият регулационен план от 1990 г. е одобрен върху кадастрална основа, според която имотът е един с пл.№6 и напълно съответства на одобрената кадастрална карта. Поради това, като е приел, че не са налице предпоставките за допускане на исканото изменение на КККР и поради това постановеният отказ е законосъобразен, АССГ е постановил обосновано и съответствие с приложимата материална норма решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответниците А. М., Д. Б., К. Б., С. И., Ж. З., Б. Д., К. В., А. К., А. П., Я. С., А. Й., В. С., К. М., К. Р. КДА, Би Адвайзърс ЕООД, Б. Д., Д. С., Д. В., М. С., редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по касационната жалба.

Ответникът - Е. Б., редовно уведомена, се явява лично и изразява становище за основателност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Исканото изменение на КККР се състои в образуване на два поземлени имота /ПИ/ с проектни идентификатори 68134.407.1014 и 68134.407.1015 от ПИ с идентификатор 68134.407.129, идентични с УПИ V-5 и УПИ VІ-6, кв.543 по стар регулационен план, одобрен със заповед №648/23.02.1934г. с площи съответно от 500 кв. м. и 494 кв. м. От материалите по делото е видно, че по регулационния план от 1990 г. вместо двата парцела УПИ V-5 и УПИ VІ-5, кв.543 по регулационния план, одобрен със заповед №648/23.02.1934 г. е нанесен един общ имот пл.№6, за който е отреден УПИ І. От писмо на община Оборище се установява липса на данни за уреждане на сметки по регулация във връзка с прилагането регулационния план, одобрен със заповед №РД-50-09-317/09.10.1990 г. От тези данни може да се направи извод, че регулационният план от 1934 г. не е бил приложен, поради което следващият регулационен план от 1990 г. е отредил общ парцел І, включващ няколко имота, в това число и имот пл.№6 по кадастрална основа и този имот съответства на отразеното в кадастралната карта. От представените от страните документи за собственост се установява, че някои заинтересовани лица са придобили имоти в етажна собственост с идеални части от парцел V по регулационния план от 1934 г., а други са придобили жилища с прилежащи идеални части от дворното място, представляващо имот пл.№6, кв.543 по регулационния план, одобрен със заповед №РД-50-09-317/09.10.1990 г. Възоснова на това правилно е заключението на първоинстанционния съд за съсобственост на общия имот с идентификатор 68134.407.129 и спор за материално право. Доводът на касатора, че между проектни имоти с идентификатори 68134.407.1014 и 68134.407.1015 има ограда, не е доказан и същата не е представила геодезическо заснемане, отразяващо съществуващата ограда. Наличието на трайно материализирана ограда не е отразено и в комбинираната скица от 12.05.2020 г. При така установения вещно-правен спор между страните, касаторът следва да търси правата си по общия исков ред. При уважаване на претенцията й, да поиска изменение на КККР по реда на чл.53а, ал.1, т.1 от ЗКИР.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението е валидно допустимо и правилно, в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Мотивите на АССГ се споделят изцяло от настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтарят по аргумент от чл.221, ал.2, предл.2-ро от АПК.

Заповедта на началника на СГКК е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Началникът на СГКК - София на основание чл.54, ал. 2 от ЗКИР е отказал изменение в КККР на район Оборище, ЕКАТТЕ 68134, одобрена със заповед №РД-18-45/09.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК за поземлен имот с идентификатор 68134.407.129, в гр.София, район Оборище, Столична община, по заявление вх.№01-146246/17.05.2017 г. на касаторката, и съгласно скица-проект №15-365541/31.07.2017 г., неразделна част от заповедта.

Исканото изменение се състои в образуване на два поземлени имота /ПИ/ с проектни идентификатори 68134.407.1014 и 68134.407.1015, идентични с УПИ V-5 и УПИ VІ-5 , кв.543 по стар регулационен план, одобрен със заповед №648/23.02.1934 г., с площи съответно от 500 кв. м. и 494 кв. м. Административният орган е издал заповед за отказ №18-1308/12.02.2018 г., която е обжалвана от заявителката. С влязло в сила решение №2822/24.04.2019 г. по адм. д.№2910/2018 г., АССГ е отменил заповедта и е върнал преписката на СГКК София за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение. Съдът е приел, че административният орган е бил длъжен да събере и обсъди документите за собственост на всички заинтересовани страни, като възоснова на тях извърши мотивирана преценка за наличието или липсата на спор за собственост. Съдът е указал на органа да установи дали е налице съответствие с действителното положение в имота с оглед представения протокол от Общото събрание на етажна собственост на [улица]за вземане на решение да се премахне оградата между сградите на №24 и №26. При новото разглеждане, административният орган е изискал от заявителката с уведомление №24-10072/04.05.2020 г. да представи комбинирана скица за пълна или частична идентичност, съдържаща данни от стар регулационен план от 1934 г., всички следващи регулационни планове и кадастралната карта в обхвата на ПИ с идентификатор 68134.407.129. Поискал е и протокол от геодезическо заснемане, който да удостоверява съществуването на ограда между двата бивши парцела и нейното местоположение. С писмо изх.№20-27707/04.05.2020 г. административният орган е поискал от Столична община район Оборище данни дали регулационния план, одобрен със заповед №РД-50-09-317/09.10.1990 г. е приложен за кв.543 и има ли последващи изменения. С писмо рег.№07-9792/12.06.2020 г. Столична община район Оборище е представила исканата информация и е изпратила последващите частични изменения на регулационния план, одобрен със заповед №Р-50-09-317/09.10.1990 г. С писмо рег.№05-5172/14.05.2020 г. касаторката е представила Протокол за трасиране, означаване и координиране на проектен имот с идентификатор 68134.407.1014 от 09.07.2017 г., представен вече в административната преписка при предишното й разглеждане. Съгласно скицата, в този протокол границата която се нанася, не е нанесена върху съществуващата трайна ограда, за наличието на каквато се поставя определен знак. Заявителката въпреки указанията на административния орган, не е представила искания нов протокол за геодезическо заснемане, отразяващ съществуващата според нея ограда. Представила е нова Комбинирана скица от 12.05.2020 г., в която също не е отразена трайна материализирана граница между имотите, чието нанасяне се иска. Постъпили са възражения срещу исканото изменение от членове на етажната собственост в сградата на [улица], притежаващи идеални части от ПИ 68134.407.129 или ПИ №6, кв.543. Административният орган, събирайки и преглеждайки документите за собственост на всички заинтересовани страни е установил, че някои от тях са придобили имоти в етажна собственост с идеални части от парцел V по регулационния план от 1934 г. /касаторката/, други са придобили жилища с прилежащи ид. ч. от дворното място, представляващо имот пл.№6, кв.543 по регулационния план одобрен със заповед №РД-50-09-317/09.10.1990 г. /Инвестиционен фонд Развитие КДА/, а трети А. Й. е придобила самостоятелен обект в сграда заедно с 65/370 ид. ч. от 462/994 ид. ч. от поземления имот, в който е построена сградата, за който по кадастралната карта е определен ПИ с идентификатор 68134.407.129.

Възоснова на изяснената фактическа обстановка и на основание чл.27, чл.35 и 36, ал.3 от АПК, след направен сравнителен анализ на събраните документи и доказателства и съобразявайки указанията на съдебното решение, СГКК е обосновал правилен извод, споделен и от АССГ, че производството по чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР за отстраняване на непълноти и грешки не може да приключи с акт удовлетворяващ искането за изменение на КККР, поради наличие на спор за материално право. Както е установил органът, не са налице основания да бъде изменена кадастралната карта по предходен регулационен план от 1934 г., тъй като не са представени доказателства за прилагането му. Напротив, действащият регулационен план от 1990 г. е одобрен върху кадастрална основа, според която имотът е един с пл.№6 и напълно съответства на одобрената кадастрална карта. Съществуването на твърдяната от касатора ограда във вътрешния двор на имота не се потвърждава по безспорен начин, тъй като заявителката не е представила изисканото от нея при повторното разглеждане геодезическо заснемане. Съгласно приложимия чл.70, ал.4 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, началникът на СГКК издава отказ за изменение на КККР при установяване на недопустимост или неоснователност на искането или при установяване на спор за материално право възоснова на представени или събрани в производството писмени доказателства за местоположението и границите или очертанията на имотите - предмет на проекта. Според чл.72 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., отказ за отстраняване на непълнота или грешката се издава, когато отстраняването ѝ е свързано със спор за материално право или когато от събраните документи в административното производство не е възможно еднозначно да се определи местоположението и границите или очертанията на имотите - предмет на проекта. Съгласно чл.73 от Наредбата, при промяна на границите на поземлени имоти и сгради, при отразяване на нови поземлени имоти и сгради, както и при допълване на непълноти или поправяне на грешки в кадастралната карта или отстраняване на явна фактическа грешка се извършват геодезически измервания. Геодезическите измервания обхващат означени граници на съществуващите и новите обекти на кадастъра в обхвата на изменението и проектните граници след трасиране, както и граници на трайни топографски елементи с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, когато представляват граници на имоти. Съгласно т.1, т.16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., Спор за материално право по смисъла на чл.70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Цитираните разпоредби в случая са правилно приложени от административния орган.

Съгласно чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. При така установените факти, правилни са изводите, възприети от административния орган и от съда, за това, че в административното производство по чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР следва да се съблюдава разпоредбата на чл.54, ал.2 от ЗКИР, регламентираща, че при установена индиция за спор за материално право се постановява отказ да бъде допуснато заявеното изменение. Съгласно 1, т.16 от ДР на ЗКИР, непълноти или грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние, каквото несъответствие е налице в случая предвид представените документи за собственост от заявителя и заинтересованите лица.

В случая е налице спор за материално право поради застъпващи се права на заинтересованите лица и съответните им идеални части върху един и същи имот, въпреки обозначаването му по различен начин в документите им за собственост. Административният орган и първоинстанционния съд правилно са приели, че е необходимо касаторката да потърси разрешаването му по общия исков ред пред гражданския съд, който ще установи процесният имот или имоти като местоположение, граници, площ, съседи и собственици, налице ли е ограда или не между имотите, както и надлежните им идеални части от имота/имотите съобразно действащите актуални кадастрални и регулационни планове. По този начин ще бъде възможно да се отстранят евентуалните дублирания и застъпвания на имоти и права, и да се разрешат конкуриращите се претенции на заинтересованите страни и идеалните им части върху имота. Установеният спор за материално право се явява преюдициален спрямо инициираното административното производство, поради което законосъобразно е отказано заявеното изменение в кадастралната карта и регистър.

С оглед изложеното, неоснователни са твърденията в касационната жалба за неправилност на съдебния акт на основанията по чл.209, т.3 от АПК и същият следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора в полза на СГКК София следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лева. Относно искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанциония съд, касационният състав констатира, че такова вече е било присъдено от АССГ.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №4381/02.07.2021 г. по адм. д.№7312/2020 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Г. З. Й. да заплати на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - София, съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА