Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „Ен Би Д. С. И. Ю. Ф.”ЛП – Л. срещу определение №16 от 08.02.11г. по т. д.827/10г. на Върховен касационен съд, ТК, І т. о.

Ответникът

по частната жалба не е заявил становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С определението, предмет на обжалване

,

състав на Върховния касационен съд, І т. о.

е оставил без разглеждане подадената от

„Ен Би Д. С. И. Ю. Ф.”ЛП – Л.

молба за отмяна на основание чл.

304

ГПК на влязлото в сила решение от

25.11.2009

г. по гр. д.

33382 /09

г. на С. районен съд

.

За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че молбата за отмяна е подадена при неспазване на тримесечния преклузивен срок по чл.

305

,ал. 1, т.

ГПК, поради което същата е процесуално недопустима.

Частната жалба е неоснователна.

„

Ен Би Д. С. И. Ю. Ф.”ЛП – Л. е подал молба за о

тмяна на основание чл. 304 ГПК на влязлото в сила решение от 25.11.2009г. по гр. д.33382 /09г. на С. районен съд.След констатация за това, че не е посочен и доказан момента на узнаване за постановяване на решението, предмет за отмяна

,

сезирания по този ред състав на ВКС е оставил молбата без движение, с подробни указания относно установяване на началния момент на срока по чл. 305, т. 5 ГПК. На молителя е дадена двукратна възможност да докаже, че е упражнил правото по чл. 304 ГПК в този срок, като той, въпреки това

,

не е изпълнил указанията. При тези фактически данни се налага извод, че състава на ВКС, І т. о. законосъобразно е извършил преценка за подаване на молбата извън преклузивния срок.

Съгласно чл. 305, ал. 5 ГПК, молбата за отмяна по чл. 304 ГПК/ на който се е позовал молителя/ може да се подаде в тримесечен срок от узнаване на решението.Следователно, началния момент на срока е ясно очертан и същият следва да бъде доказан, с оглед допустимостта на молбата. Този извод произтича от това, че производството за отмяна е извънинстанционно т. е. има за предмет влязъл в сила съдебен акт и само с наличието на конкретни, лимитивно очертани предпоставки може да бъде преодоляна неговата сила на пресъдено нещо и то в определените срокове, тъй като пряко се засяга стабилитета на съдебното решение, чрез иницииране на производство, което предполага при основателност на молбата, възобновяване на висящността на спора. На още по-голямо основание, спазването на срока по чл. 305, ал. 5 ГПК, следва да доказват лицата, които не са били страни в производството пред инстанциите по същество, но считат, че постановеното решение, поради това, че спорното право произтича от общ правопроизводящ факт, рефлектира и в тяхната сфера, тъй като те преодолеят стабилитет на решение, постановено между други лица. Действащият ГПК регламентира производството по отмяна на влезлите в сила решения като двуфазно – арг. чл. 307 ГПК. Съобразно, ал. 1 на цитираната разпоредба по допустимостта на молбата за отмяна сезирания съд се произнася изрично в закрито заседание. Или в тази първа фаза на производството се правят изводи относно редовността и допустимостта на молбата за отмяна и съответно се извършва преценка за това, че правото да се подаде молбата не е преклудирано, поради изтичане на предвидените в чл. 305 ГПК срокове. За спазването на тези срокове, съдът следи служебно. Този процесуален ред, за разлика от регламента на отменения ГПК / 1952г./, не предвижда пределен срок за подаване на молбата за отмяна и тази съществена разлика прави ирелевантна практиката, постановена по отменения процесуален ред, на която страната общо се позовава. Липсата на рамки, в които може да бъде проведено извънинстанционното производство, води до стриктно спазване на указаните в чл. 305 ГПК срокове, поради това, че се цели промяна в съдебно установено правно положение, което поради изчерпване на инстанционния контрол е станало неизменимо и необжалваемо. Правно необосновано, поради изложеното е разбирането на страната, че недоказване на началния момент на срока, следва да се тълкува в нейна полза. Съдът е задължен да спазва принципа за равнопоставеност и спрямо останалите страни в производството към които подобно процесуално поведение е неоправдано. Освен това, разбирането не се основава на нормативно разрешение, а се извежда от жалбоподателя от желанието му, независимо от установените срокове да инициира производството по чл. 304 ГПК. Неправилно е и разбирането на жалбоподателя, че след като по делото нямало доказателства за депозиране на молбата извън срока, то следвало да се приеме за установено, че този срок е спазен. Доказателствената тежест за установяване правото да се иска отмяна на основанията указани в чл. 303 ГПК, респ. чл. 304 ГПК е върху молителя, който следва да установи допустимост и основателност на искането си - началния момент на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е обективен осъществен, положителен юридически факт и като такъв подлежи на доказване. Ответната страна не носи доказателствена тежест да установява съществуването или несъществуването на правото на страната да иска отмяна, а още по-малко съдът има процесуално задължение да установява този факт - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Поддържаното от жалбоподателя, за това, че евентуално в производството по разглеждане на молбата за отмяна, ще установи началния момент на срока по чл. 305, ал. 5 ГПК чрез изслушване на свидетелски показания, е необосновано с оглед вече изложеното за двуфазния характер на извънинстанционното производство. Т.е. дори и от изложението му да се изведат доказателствени искания - за гласни доказателства - те следва да се третират като несвоевременно направени, тъй като се заявяват за първи път по реда на инстанционния контрол, а не в производството по чл. 307 ГПК. Освен това, съставът на ВКС, І т. о. е дал достатъчно процесуални възможности, с които, молителя е могъл да се съобрази. Поради това и неправилно е разбирането на страната, че в производството по чл. 304 ГПК, следва да се разглеждат доказателствата свързани с допустимостта на молбата, тъй като във втората си фаза производството предполага редовна и подадена в срок молба за отмяна. Доказване спазването на срока по чл. 305, ал. 1 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за допустимостта на отмяната по реда на чл. 304 ГПК, поради което изводите на тричленния състав на ВКС са правилни и законосъобразни.

С оглед изложеното, не са допуснати нарушения на закона

,

поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено

.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

определение №16 от 08.02.11г. по т. д.827/10г. на Върховен касационен съд, ТК, І т. о.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: