ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 264

С., 12, 04, 2011 година

Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, І т. о., в закрито заседание на 23 март две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева

Емил Марков

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Никола Хитров

ч. т. дело № 217 /2011 год.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, а не по чл. 274, ал. 3, както е посочил жалбоподателят.

Образувано е по частна жалба на П. Г. З. от С. против определение от 16.07.2010 г. по ч. гр. д. № 6393/2010 г. на СГС, с което се оставя без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата му срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изп. лист, издадени по гр. д. № 45 555/2008 г. на СРС по заявление на Т. С. АД.

ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

С първоначалната жалба е атакуван изп. лист на основание чл. 240, ал. 1 ГПК, както и заповедта за изпълнение, която била в нарушение на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като искането било в противоречие със закона и добрите нрави. Обаче, разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК в случая няма приложение, тъй като тя се отнася за защита срещу неприсъствено решение, а за нарушението на чл. 414, ал. 2, т. 2 ГПК дори не е посочено на кой закон противоречи.

Правилно с обжалваното определение е прието, че съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските.

Сега доводите на частния жалбоподател са единствено във връзка с допълнителния аргумент на въззивния съд, че...