Р Е Ш Е Н И Е

№ 756

гр. София, 18.12.2024 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С.

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 4066/2023 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 5631/29.06.2023 г. на К. Т. Й., [населено място], чрез процесуалния й представител адвокат Г. Х., срещу въззивно решение № 127/11.05.2023 г., постановено по гр. д. № 143/2023 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

С определение №3298/27.06.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно необходимостта от приемане на наследството по опис, при направено искане за възстановяване на запазена част от наследство, съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН, в случаите когато извършено приживе дарствено разпореждане изчерпва имуществото на наследодателя. Касационната проверка е за съответствието на решаващите изводи на въззивния съд с приетото в ТР № 3/2013 г., ОСГК и с посочената от касатора практика на ВКС, изразена в решение № 28/21.02.2014 г. по гр. д. № 825/2012 г. на ВКС, II г. о.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно неправилно поради нарушение на материалния закон - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация М. Р. И., [населено място], оспорва жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след проверка на заявените в касационната жалба основания, приема следното:

С въззивното решение е обезсилено на основание чл. 270, ал. 3, предл. трето ГПК, като недопустимо, решение № 28/07.02.2023 г. по гр. д. № 935/2022 г. по описа на Районен съд – Димитровград. С последното е уважен предявеният от К. Т. Й. срещу М. Р. И. иск с правно основание чл. 30 ЗН, като е намалено с 2/9 ид. ч. дарственото разпореждане, извършено от наследодателя М. В. Г., починала на 13.03.2022 г., обективирано в нотариален акт № 43 от 07.12.2018 г., с който е дарила на М. Р. И. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в [населено място], [улица], вх.Г, ет.1, апартамент №3, с площ на обекта 59.47 кв. м., ведно с 1.91 % ид. ч. от общите части на сградата, и е възстановена запазената част на ищцата от наследството на М. Г., в размер на 2/9 ид. ч.

Въззивният съд е приел, че М. Г., починала на 13.03.2022 г., е майка на ищцата К. Й.. На 07.12.2018 г. Г. е извършила дарствено разпореждане, с което е прехвърлила единствения си недвижим имот на своята внучка – ответницата М. И., която не попада в кръга на законните наследници, тъй като няма основание за наследяване по заместване. По делото няма спор, че процесният имот е бил единствен недвижим имот на прехвърлителката и не са събрани данни за наличие на друго имущество, което Г. да е притежавала приживе. Като се е позовал на т. 4 от ТР № 3/19.12.2013 г., ВКС, ОСГК, съдът е посочил, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. Съдът е отбелязал, че само за случаите, в които наследодателят е извършил универсално завещателно разпореждане, общото завещателно разпореждане, съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН, придава на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а не на кредитор на наследството. Направил е извод, че общото правило по чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис, като материална предпоставка за допустимост на иска за намаляване на завещателното разпореждане, намира изключение само в такава хипотеза. В останалите случаи е необходимо наследникът да е приел наследството по опис, като материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник по частно завещателно разпореждане или надарен, който не е призован към наследяване. Ищцата не е приела наследството по опис, поради което тя не е активно легитимирана да предяви иск за възстановяване на запазена част по отношение на ответницата, съответно искът е недопустим, а първоинстанционното решение е недопустимо.

С оглед рамките на производството по чл. 290, ал. 2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантния за изхода на спора правен въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по който е допуснато и касационното обжалване с определението по чл. 288, ал. 1 ГПК, настоящият състав намира следното:

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав споделя приетото в решение № 28/21.02.2014 г. по гр. д. № 825/2012 г. на ВКС, II г. о. и съобразно постановките на т. 4 от ТР № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК, ВКС, счита, че нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в случаите, в които извършеното приживе дарствено разпореждане изчерпва имуществото на наследодателя. С ТР е дадено тълкуване, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. Разяснено е, че наследственото имущество се обособява като отделна съвкупност с цел да бъде извършена преценка, дали с оглед разпоредбите на чл.28, чл.29 и чл.31 ЗН призованото към наследяване лице, в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори заветите изцяло /т. е.извършени ли са те от наследодателя в рамките на разполагаемата част/, както и дали извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват запазената му част. Практиката на ВКС /решение №82/2011г. по гр. д.№221/2010г., ІІ г. о./ приема, че чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение в хипотеза, при която разпореждането е извършено с универсално завещание, тъй като какви конкретни имущества, права и задължения се включват в наследството е ирелевантно за преценката дали е накърнена запазената част на лицата по чл.28, ал.1 ЗН. Аналогично на универсалното завещателно разпореждане е и хипотезата на разпореждане с един дарствен акт в полза на едно лице с цялото включено в наследството имущество, при което след смъртта на наследодателя не са останали в наследството нито активи, нито пасиви. И в тази хипотеза липсват свободни имущества, от които лицата, заявили искането си по чл. 30, ал. 1 ЗН, биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследственото имущество. В този случай възстановяването на запазената част не е обусловено от образуване на наследствената маса по чл. 31 ЗН, тъй като тя е накърнена с факта на направеното дарствено разпореждане и размерът следва да се определи съобразно дробта по чл. 28 или чл. 29 ЗН.

По основателността на касационната жалба:

От изложеното в отговора на поставения правен въпрос следва, че въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС, като е постановил своето решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо, поради това че ищцата не е активно легитимирана да предяви иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, тъй като не е приела по опис наследството на М. Г., въззивният съд в противоречие с цитираната практика на ВКС е обезсилил решението. В случая е безспорно установено, че дарявайки процесния апартамент на ответницата М. И., наследодателката М. Г. се е разпоредила с цялото си имущество. Ето защо, предвид липсата на свободни имущества, от които ищцата К. Йоцлингер би могла да получи онова, което съставлява нейната запазена част от наследството, предявяването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН за нея не е предпоставено от приемане на наследството по опис, независимо, че същата упражнява признатото си от закона право на част от наследственото имущество спрямо лице, което не наследник по закон на дарителката. При това положение въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила, и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на основание чл. 293, ал. 3 ГПК за произнасяне по същество в рамките на въззивната жалба, насочена срещу първоинстанционното решение.

На основание чл. 294, ал. 2 ГПК разноските за настоящото производство следва да бъдат присъдени от въззивния съд при повторното разглеждане на делото и с оглед неговия изход.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 127/11.05.2023 г. по гр. д. № 143/2023 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е обезсилено решение № 28/07.02.2023 г. по гр. д. № 935/2022 г. на Районен съд-Димитровград и производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :