О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 280

София, 28.04.2020 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВАкато разгледа докладваното от съдия А.Б гр. дело № 1040 по описа за 2020 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. Н. Й., чрез адвокат Ж. Е., срещу въззивно решение № 285/13.12.2019 г., постановено от Ловешки окръжен съд по в. гр. д. №561/2019 г.

Излага доводи за неправилност, които по съществото си за необоснованост и неточно приложение на материалния закон.

Насрещната страна “З. П цимент“ АД, чрез адвокат А. Х., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Евентуално развива съображения за неоснователност на касационната жалба.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В. Л окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Тетевенски районен съд, отхвърлил предявения от А. Н. Й. срещу “З. П цимент“ АД иск по чл. 200 КТ за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от ексцес след загуба на долен ляв крайник, като резултат на настъпила на 21.05.2015 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на ексцеса – 26.04.2018 г. до окончателното изплащане. Отхвърлил иска и за сумата от 13 723 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени разходи за протеза, ведно със законна лихва от 12.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че между касатора А. Н. Й. и “З. П цимент“ АД е било налице трудово правоотношение, по силата на което А. Й. е изпълнявал длъжността Оператор производство цимент -Топлообменна кула. На 21.01.2015 г., около 23.00 часа А. Й. претърпял злополука, която с Разпореждане № 10/16.02.2015 г. на ТП на НОИ-Ловеч, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. В резултат на трудовата злополука касаторът претърпял ампутация на левия крак на разстояние 12 см. под коляното (ампутация на лява подбедрица на проксимално ниво). С експертно решение на ТЕЛК от 18.04.2016 г. на А. Й. е определена трайно намалена работоспособност в размер на 75%. С влязло в сила решение по гр. д. № 672/2016 на Тетевенския районен съд “З. П цимент“ АД е осъдено да заплати на А. Н. Й. сумата от 75 665.34, представляваща обезщетение за претърпените вследствие на трудовата злополука неимуществени вреди. Съдът е установил още, че през месец януари 2018 г. се е наложил ремонт на протезата, носена от ищеца, като приел за установено и че по делото не са налице данни относно причините за тази поправка. Установено било, че по повод болки в чукана на протезата и повишена температура на 25.04.2018 г. А. Й. е приет на лечение в хирургично отделение на МБАЛ – Луковит с диагноза – Флегмон – остро гнойно възпаление на меките тъкани, приложено е хирургично лечение – инцизия – отваряне на колекцията и дренаж, като три дни по-късно е бил изписан. Съдът обсъждал допусната експертиза и направил извод, че не е установена пряка причинноследствена връзка между възпалителен процес, развил се при касатора със съществуващата травма, съответно, че не се касае за ексцес. Въззивният съд е приел още (въз основа на проведено изслушване в съдебно заседание на вещото лице В.), че не е налице връзка между усложненията на ампутационния чукан с извършената вследствие на трудовата злополука ампутация. Съдът приел, че не се налагало смяна на протезата на А. Й.. Въз основа на заключенията на вещите лица и свидетелските показания от първата инстанция, съдът възприел като вероятна причина за настъпилото усложнение неспазване от страна на А. Й. на препоръчания хигиенен режим за поддръжка на протезата. След това е посочил, че единствено от компетенциите на ТЕЛК/НЕЛК е установяване наличието на ексцес, на степента на влошаване на здравословното състояние, на причинната връзка с първоначалното увреждане, началото му и периода, които да са обусловили преосвидетелстването.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с въпроси, които се припокриват: дължи ли се ново обезщетение при ексцес вследствие на увреждане от причинена трудова злополука без по делото да е налице заключение на ТЕЛК/НЕЛК за установяване на ексцес; следва ли да се приеме, че единствено органите на ТЕЛК/НЕЛК са компетентни да се произнесат относно наличието на ексцес, степента на влошаване на здравословното състояние, причинната връзка с първоначалното увреждане, началото му и периода по отношение на ексцес от настъпила трудова злополука; компетентен ли е съдът да се произнесе за наличие на ексцес, при липса на становище от ТЕЛК/НЕЛК

Въпросът е от значение за постановения резултат. Вярно е, че въззивният съд е коментирал допусната експертиза и сам е правил фактически и правни изводи относно наличието на ексцес, но в същото време е приложил чл. 62, ал. 3 КСО и чл. 72 от Наредба за трудовата експертиза (като резултат – не е тълкувал и прилагал закона, а направо е цитирал съдебен акт по чл. 290 ГПК, който дава разяснения при тълкуване на правна норма, без да освобождава съда от посочването й).

Относно този извод, въззивният съд е приложил точно материалноправната норма (недопустимо е допуснал експертизи и ги е обсъждал), по тълкуването на която е налице и многобройната и непротиворечива съдебна практика на ВКС. Не е налице поддържаното противоречие с решение № 167 от 30.12.2015 г. по т. д. № 2005/2014 г. на ВКС, I т. о. и решение № 161 от 17.01.2013 г. по т. д. № 1040/2011 г., I т. о., в които по искове по чл. 226 КЗ отм. изобщо не е тълкуван КСО и Наредба за трудовата експертиза, като неотносими към казусите.

Не е налице и основание за промяна на установеното в практиката тълкуване; съществуват изрични правни норми, които са ясни.

В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.

Разноски не се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 285/13.12.2019 г., постановено от Ловешки окръжен съд по в. гр. д. №561/2019 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: