Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. М. Б.,гр.В., чрез процесуалния му представител адвокат Г. Г., срещу въззивно решение №576/2019г. по гр. д.№2489/2018г. на Варненския окръжен съд.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.Твърди се, чу въззивният съд е приел искът за допустим, макар, че исковата молба е предявена след като има вече образуван и висящ процес в друг съд между същите страни, на същото основание и за същото искане. Поставят се и следните въпроси: 1.Подлежи ли на прекратяване на основание чл. 126, ал. 1 ГПК по-късно заведеното дело, образувано по иск за делба пред РС-Варна, при наличие на висящ процес за делба на имущество пред Съда за справедливо разпределение на имуществото в [населено място] на Щат В. – САЩ между същите страни и на същото основание; 2.Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими към даден въпрос и събрани по делото доказателства, или е свободен да пренебрегва част от тях, без да излага съображения.Сочат се решения на ВКС с твърдение, че по тези въпроси обжалваното им противоречи. 3.При подадена от ищеца молба за оттегляне на иска за делба на основание чл. 232 ГПК, необходимо ли е съгласие на ответника и изрично пълномощно на процесуалния представител с изрична представителна власт; 4.Следва ли при висящ процес в чужбина със същия предмет и страни, при обуславящо правоотношение на съдебните решения на съда в А., САЩ за прехвърляне от ответника на ищеца на съсобствена част от имотите – СИО, българският съд да спре на основание чл. 38 КМПЧ образуваното пред него дело, ако има основание да се очаква, че чуждустранното решение ще бъде признато в Р. Б. По последните два въпроса се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.Твърди се недопустимост на въззивното решение и очевидна неправилност.

Ответникът по касация Й. Ц. Б. не изразява становище.

Касационната жалба е подадена. и в срока по чл. 283 ГПК.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение №3552/2018г. по гр. д.№17353/17г. на Варненския районен съд. С последното е доусната делба на недвижими имоти /подробно описани/: апартамент № 8, самостоятелен обект с идентификатор № *****, намиращ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], паркомясто № 2, самостоятелен обект с идентификатор № *****, в сграда № 2, изградена в поземлен имот с идентификатор № ***, на сутеренен етаж; апартамент № 3, самостоятелен обект с идентификатор № *****, находящ се в [населено място]; апартамент № 10, самостоятелен обект с идентификатор № *****, намиращ се на трети жилищен етаж на сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в [населено място] и подземен гараж № 3, с идентификатор № *****, намиращ се в избения жилищен етаж на същата сграда, построена в [населено място]; къща с идентификатор № ****, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], между Я. Б. и Й. Б. при равни квоти. Отхвърлен е предявеният от Я. Б. срещу Й. Б. иск за делба на дворно място, с идентификатор № ***, находящо се в [населено място], [улица]. Въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 28.06.1960г., съгласно удостоверение на [община], който е прекратен с развод с решение № 4842/02.12.2015г., по гр. д. № 8500/2015г. по описа на В.. Не се спори между страните, а и от представените по делото нотариални актове е установено, че процесните имоти са придобити по време на брака им въз основа на възмездни сделки. Не е спорно също, че ищецът Я. Б. е гражданин на САЩ. Въззивният съд е обсъдил предсатвените пред него заверени преписи от искова молба, съдебно решение за разпределение на брачно имущество, променено решение за разпределение, второ решение за промяна на разпределение, постановени от съд в А., щата В., САЩ и е приел за установено, че между страните е водено съдебно производство за разпределение на придобитото по време на брака им имущество. Представените доказателства обаче не установяват, че производството образувано пред съда в САЩ е приключило с влязло в сила решение, както и, че предмет на това производство са били имотите, посочени в исковата молба, находящи с на територията на Р България. Не е представено и постигнато между страните споразумение за доброволно уреждане на отношенията им във връзка със съсобствеността върху имотите. Предвид изложеното и с оглед становището на ответника по молбата на ищеца за оттегляне на иска, предявеният иск за делба е допустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 109 ГПК и чл. 12 КМЧП делата относно вещни права върху имоти, намиращи се на територията на Р България, за делба или обезпечение върху такива вещи, за прехвърляне или удостоверяване на вещни права върху тях са изключително подведомствени на българските съдилища и други органи. Поради изключителната подведомственост на делата за делба на имоти, намиращи се на територията на Р България, е неприложима разпоредбата на чл. 38, ал. 2 КМЧП. Имущественоправният режим и обемът на притежаваните от съделителите права се определят от основанието и моментът на придобиване на правото на собственост. В случая предмет на разглеждане са въпросите относно придобиването на право на собственост по отношение на имоти, на територията на Р България от страните по делото, при което е приложим българския закон, съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 КМЧП, според която придобиването и прекратяването на вещни права се урежда от правото на държавата по местонахождението на вещта по време на извършване на действието или настъпване на обстоятелствата, които обуславят придобиването или прекратяването на правата. По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че по време на брака си страните са придобили процесните имоти, описани в исковата молба. Същите, с изключение на дворното място, находящо се в [населено място], [улица] са придобити в режим на СИО. След прекратяване на брака бездяловата съпружеска общност се е трансформирала в обикновена съсобственост, като всеки от съпрузите притежава по 1/2 ид. ч. от процесните имоти.Не е налице съсобственост между страните по делото по отношение на дворното място, придобито с нотариален акт на 11.01.2005г., поради забраната на чл. 29, ал. 1 ЗС /ред. към момента на сделката/ за придобиване на право на собственост върху земя от чужденци, какъвто е бил статутът на ищеца.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк. д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК.Той определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Въпросът следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, а не за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.

В разглеждания случай поставените въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението. Съобразно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – на касационно обжалване подлежи въззивно решение, в което съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, и ВС в тълкувателни, както и в противоречие с практиката на ВКС. Това е така, защото основният извод на въззивния съд, направен след анализ на представените по делото доказателства във връзка с твърдението за недопустимост на процеса, поради образувано по –рано пред чуждестранния съд дело за делба на същите имоти и между същите страни е, че от тези доказателства не се установява предмет на делото пред съда в САЩ „за справедливо разпределение на имуществото” да са процесните имоти, находящи се в Р.Б.Л доказателства както за постановено влязло в законна решение по такъв спор между страните, така и за споразумение между тях относно доброволно уреждане на правоотношенията им относно процесните имоти. В допълнение съдът е посочил, че съгласно чл. 109 ГПК и чл. 12 КМПЧ делата, относно вещни права върху имоти, находящи се на територията на Р България, за делба или обезпечения върху такива вещи, за прехвърляне или удостовеляване на вещни права върху тях, са изключително подведомствени на българските съдълища.Поради тази изключителна подведомственост е неприложима разпоредбата на чл. 38, ал. 2 КМПЧ. При това положение така поставеният въпрос по приложението на чл. 126, ал. 1 ГПК и посочената практика на ВКС не могат да се приемат като относими. Въпросът е поставен при фактическа обстановка, различна от възприетата от въззивния съд, а посочените решения на ВКС са постановени също при конкретни казуси, съобразени с конкретно установени по съответното дело факти. В тази връзка следва да се посочи, че вторият въпрос, относно задължението на съда да обсъди всички относими към даден въпрос доказателства, също не е решен в противоречие с практиката на ВКС, в т. ч. и посочената от касатора. Според нея въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания.Тя е длъжна да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая се твърди, че въззивният съд е игнорирал доказателства, посочени във връзка с твърдението, че пред чуждестранния съд е заведено по-рано и е висящо дело за делба на същите имоти. Въззивният съд е обсъдил така представените доказателства и е достигнал до извод, че те не установяват идентичен предмет на двете дела. Въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се като е направил съответните правни изводи. Липсват предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване по останалите два въпроса.Тези въпроси също не могат да бъдат преценени като относими, а и няма релевантни съображения за приложимост на това основание с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото. Следва да се има предвид, че е ирелевантно какъв е обемът на представителната власт на пълномощника на ответника при положение, че същият не е изразявал съгласие за прекратяване на производството по делото поради оттегляне на иска. Касаторът сам твърди, че от пълномощника на ответника е изразено несъгласие с оттеглянето на иска. При това положение и при липса на надлежно изразено съгласие от ответника в процеса - лично или чрез представител с надлежна представителна власт, е без значение дали процесуалният представител, изразил несъгласие, е имал или не представителна власт, за да е налице десезиране на съда по реда на чл. 232 ГПК. Следва да се има предвид, че в делбения процес страните могат да имат едновременно качеството на ищец и ответник с оглед тяхното становище по иска за допускане на делбата и правото им да искат прекратяване на съсобствеността. В отклонение от типичния исков процес обемът на търсената от съда защита се определя не само от волята на сезиралия съда съсобственик, но и от тази на останалите участници в имуществената общност /опр. №298/2014г. по ч. гр. д.№ 2291/2014г., ІV г. о./ За пълнота следва да се отбележи и обстоятелството, че още към отговора по чл. 131 ГПК със становище за допускане на делбата е приложено и пълномощно за процесуално представителство на адвокатите на ответника.

По последния въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване. Изводите на въззивния съд относно приложението на чл. 38 КМПЧ са допълващи, а не решаващи, доколкото е приел, че е недоказан идентитетът на делата пред българския и чуждестранния съд, респ. преюдициалност на спора пред съда в САЩ относно имуществени отношения между страните по отношение на настоящия спор. Не се констатират предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение – прилагане на закона в неговия обратен смисъл, респ. на несъществуваща или отменена правна норма или значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Направените в изложението към жалбата общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение не са предмет на производството по чл. 288 ГПК. Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Липсват и съмнения решението да е нищожно или недопустимо, което да обуславя служебното му допускане до касационен контрол. Касационната инстанция е инстанция по правото, не по съществото на спора, а дейността й е проверяваща /ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС и ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК, ВКС/ - в касационното производство не могат да се сочат нови факти и да се представят нови доказателства, освен за установяване на допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила относно валидността и допустимостта на решението. Като такова в случая не може да бъде преценено приложеното към касационната жалба доказателство – протоколно решение за „Окончателно трето изменено разпределение”, издадено от Съда в О. А, Вирджиния, САЩ. Липсват данни то да касае конкретно процесните имоти.

С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

Въпреки изхода на производство по чл. 288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на искане.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №576/2019г. по гр. д.№2489/2018г. на Варненския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: