Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на[Фирма 1], [населено място], Столична община, подадена чрез процесуален пълномощник, за отмяна на влязлото в сила решение № 34613 от 11.06.2018 г. по гр. д.№ 50279/2015 г. на СРС, II г. о., 79 състав, на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК. Молителят представя ново писмено доказателство – Постановление от 14.01.2019 г. за спиране на досъдебно производство № 5006/2018 г. на РП – Сливница и се позовава на съдържащите се в него обстоятелства, неизвестни му преди това, за които твърди, че са от съществено значение за делото.

Ответникът по молбата за отмяна – БАЛГЕРИЪН Т. С. О, [населено място], чрез процесуален пълномощник, оспорва основателността й. Моли същата да бъде оставена без уважение, с присъждане на разноските.

Допустимостта и редовността на молбата по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК е констатирана с определение на съда по чл. 307 ал. 1 ГПК.

По съществото й, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:

С атакуваното решение съставът на СРС е осъдил ФЕРОСТОЙЛ ЕООД да заплати на БАЛГЕРИЪН Т. С. О сумата 5 098.29 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени авторемонтни услуги, съгласно фактура № [ЕГН] от 19.06.2014 г., както и сумата 2 189.63 лв. – възнаграждение за авторемонтни услуги съгласно фактура № [ЕГН] от 19.06.2014 г., ведно с обезщетение за забава и разноски, на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

От представеното постановление на РП – Сливница се установява, че досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 206 ал. 1 НК – обсебване на оставените за ремонт в базата на ответника по молбата за отмяна превозни средства - товарен автомобил ИВЕКО и полуремарке ШМИТЦ, собствени на[Фирма 1]. Впоследствие същите били преместени в друга база, към който момент от тях вече липсвали доста части. Установено е посредством вещо лице, че същите са били разкомплектовани и доведени до негодност за използване по предназначение, което е станало на територията на ответното дружество БАЛГЕРИЪН Т. С.О.С е разполагало със съответната охрана, но не е сигнализирало за повреждането/разграбването на превозните средства. Тъй като не са установени авторът на деянието и свидетели – очевидци, прокурорът е спрял производството, на основание чл. 244 ал. 1 т. 2 НПК.

От материалите по делото се установява, че в предмета на спора по гр. д.№ 50279/2015 г. на СРС не е било въведено възражение за неизвършен ремонт или неоснователно задържане на превозните средства от страна на ответника по молбата за отмяна /по делото няма депозиран отговор на исковата молба, липсва и конкретно становище на[Фирма 1] в първото съдебно заседание/. Напротив, фактурите относно ремонта на превозните средства са били надлежно осчетоводени, декларирани пред НАП и по тях е упражнено правото на данъчен кредит от страна на ответника – настоящ молител. По делото не е било предявено и възражение за прихващане с насрещни вземания на молителя, каквито той би могъл да има.

При така установеното настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна е неоснователна, по следните съображения:

Извънинстанционното производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения цели преразглеждането на спора, чрез преодоляване на забраната на чл. 299 ал. 1 ГПК, в случаите, когато решението е неправилно, но не по вина на някоя от страните.

В хипотезата на чл. 303 ал. 1 т. 1 от ГПК се изисква да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Касае се за непълнота на фактическия и/или доказателствен материал по делото, която не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса.

В случая се установява, че новооткритите обстоятелства не са пряко относими към предмета на спора, разрешен с атакуваното решение. Те могат да са основание за насрещна искова претенция /каквато не е била съединена за общо разглеждане с предявения иск по чл. 79 ал. 1 вр. чл. 266 ал. 1 ЗЗД/ и чието уважаване косвено би рефлектирало в погасяване на вземането на ответника по молбата за отмяна, поради прихващане. Това насрещно вземане на молителя, както вече се посочи, не е станало част от спорния предмет по гр. д.№ 50279/2015 г. по описа на СРС, като няма пречка спорът за съществуването му да бъде предявен в отделно исково производство. По него не е формирана сила на пресъдено нещо с постановяване на решението, чиято отмяна се претендира, още по-малко фактите, на които молителят се позовава, притежават изискуемото по смисъла на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК значение за решаването на конкретното дело.

С оглед горното, молбата за отмяна като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. В полза на ответника по нея следва да се присъдят сторените разноски за защитата му в настоящото производство, надлежно доказани в размер на 725 лв.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на[Фирма 1] за отмяна на влязло в сила решение № 34613/11.06.2018 г. по гр. д.№ 50279/2015 г. на СРС, II г. о., 79 състав, с правно основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК.

ОСЪЖДА[Фирма 1], [населено място], Столична община, ЕИК[ЕИК], да заплати на БАЛГЕРИЪН Т. С. О, [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 725 лв. /седемстотин двадесет и пет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: