О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 246

гр.София, 21.04.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

първи април две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 4774/ 2019 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Ш. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 325 от 30.08.2019 г. по гр. д.№ 507/ 2019 г., с което частично е обезсилено и частично е отменено решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 73602/ 2016 г. и като краен резултат са отхвърлени предявените от касатора против Софийски градски съд искове, квалифицирани по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ - за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 4396/ 21.11.2016 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „съдебен секретар”, а производството по иска, квалифициран по чл. 344 ал. 1 т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, е прекратено.

В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателката поставя следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС) материалноправни въпроси: за критериите, при които се осъществява съдебния контрол за съразмерност на наложено на работник дисциплинарно наказание с констатирано извършено от него дисциплинарно нарушение; и за задължението на работодателя при реализиране на дисциплинарна отговорност по отношение на съдебен служител да съобрази какви резултати е показал същият при атестирането по чл. 349 ЗСВ и за задължението на...