О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5930

гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 1328 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх. № 293167/12.12.2023 г. на „Автостарт-1“ ООД, чрез адвокат П. С., срещу определение № 265808 от 26.10.2023 г. по гр. д. № 5057/2018 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на „Автостарт-1“ ООД.

Съдът е изложил, че независимо от изхода на спора, който е в полза на „Автостарт-1“ ООД, разноски за платено за въззивното производство адвокатско възнаграждение на това дружество не са присъдени с решението, поради липсата на доказателства между него и процесуалния му представител да е договорено заплащането на адвокатско възнаграждение в претендирания по делото размер. Посочил е, че съгласно изложените мотиви на въззивното решение, тъй като във въззивното производство изобщо не е представен писмен договор за правна защита и съдействие, сключен между „Автостарт-1“ ООД и адвокат П. С. или адвокатско дружество, в което същата упражнява адвокатската си професия, предвид възможността същият да бъде сключен и в устна форма, на доказване подлежи договореният между страните размер на дължимото от клиента (доверителя) на адвоката (довереник) адвокатско възнаграждение, каквито доказателства в случая изобщо липсват. Приел е, че наличието на пълномощно по делото, както и на неподписана електронна фактура не изпълняват изискването за доказване размера на договореното съобразно чл. 36, ал. 2 ЗЗД адвокатско възнаграждение. Следователно, тъй като претендираните от „Автостарт-1“ ООД (въззиваема страна) разноски за платено адвокатско възнаграждение не са надлежно документирани по смисъла на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, те не следва да му бъдат присъдени с въззивното решение.

Относно наведения довод за изискуемите от Закона за счетоводството реквизити на електронната фактура съдът е посочил, че липсата на подпис върху фактурата влияе на доказателственото й значение за сключването на договор за правна помощ (неподписаният документ няма доказателствена стойност в тази насока), а не касае счетоводното отразяване на посочената в нея услуга. Що се отнася до приложеното преводно нареждане от 21.03.2018 г. (също неподписан документ) е намерил, освен че същото предхожда, а не следва връчването на препис от въззивната жалба на адвокат П. С. (връчването датира от 22.03.2018 г.), че посоченото в него основание е: „по жалба гр. дело №“, а не „адвокатско възнаграждение“ за процесуално представителство, поради което и не може еднозначно да се приеме, че касае претендираните по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

По така изложените съображения въззивният съд е приел, че тъй като по делото изобщо не е представен писмен договор за правна защита и съдействие, сключен между „Автостарт-1“ ООД и адвокат П. С. или адвокатско дружество, в което същата упражнява адвокатската си професия, като не е установено и с други релевантни доказателства договарянето на претендираното като сторени разноски адвокатско възнаграждение, изискването за доказване размера на договореното съобразно чл. 36, ал. 2 ЗЗД адвокатско възнаграждение се явява неизпълнено. След като претендираните от тази страна разноски не са надлежно документирани по смисъла на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, те не следва и да й бъдат присъдени по реда на чл. 248 ГПК.

Жалбоподателят оспорва извода на въззивния съд, че липсва договор за правно съдействие и защита, като твърди, че същият е обективиран в представената по делото фактура. От нейното съдържание е видно, че е издадена от адвокатското дружество и е посочен номерът на делото, по което се извършва договорената поръчка. Твърди, че съгласно трайната практика на ВКС, фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало правоотношение по договор между страните, щом като в нея фигурира описание на съществените елементи от договора, които са безспорни - предмет, място, дата, страни и договорено възнаграждение; същевременно договорът за правна защита и съдействие може да бъде и устен. Посочва, че в съдебното заседание след приключване на устните състезания, с молба по чл. 80 ГПК процесуалният представител на дружеството е представил списък на разноските и е поискал да бъдат присъдени направените пред втората инстанция разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. Към молбата са приложени заверено копие от електронна фактура и авизо за банков превод. Счита, че е без значение дали фактурата е подписана или не, защото от представеното извлечение от банковия превод от банковата сметка на Адвокатско дружество „С., Д. и партньори” - пълномощник, е видно, че клиентът му е превел точно сумата, посочена във фактурата-договор, и е отразено, че се плаща именно по посоченото във фактурата съдебно дело. Жалбоподателят се позовава и на чл. 7, ал. 1, т. 5 от Закона за счетоводството от 2001 г. (отм.), съгласно който, считано от 01.01.2011 г. отпада изцяло изискването за полагане на подпис на съставителя на фактурата, като в чл. 6, ал. 1 от действащия Закон за счетоводството от 2015 г. е възпроизведена цитираната разпоредба на отменения закон.

Не е постъпил отговор на частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира частната жалба за процесуално допустима и основателна.

Пред въззивната съдебна инстанция „Автостарт-1“ ООД (въззиваема страна) е било представлявано от адвокат П. С.. С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК последната е представила пълномощно, с което А. Ц., в качеството си на управител и представляващ „Автостарт-1“ ООД, е упълномощил Адвокатско дружество „С., Д. и партньори“, със съдружници адвокат П. С. и адвокат М. Д., да представлява „Автостарт-1“ ООД, като подаде отговор на въззивната жалба и осъществява процесуално представителство по делото до приключването му пред Софийски градски съд.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, от адвокат П. С. е направено искане за присъждане на разноски; представени са списък по чл. 80 ГПК за сумата 3000 лв. – адвокатски хонорар, преводно нареждане от 21.03.2018 г. и електронна фактура от 26.03.2018 г.

Настоящият съд намира, че представените, визирани по-горе, неоспорени счетоводни документи обективират сключения между „Автостарт-1“ ООД и Адвокатско дружество „С., Д. и партньори“ договор за адвокатска услуга, като от отразеното в тях става ясно кои са страните по договора - „Автостарт-1“ ООД и Адвокатско дружество „С., Д. и партньори“, неговият предмет – защита пред въззивния съд във връзка с жалба (каквато вече е била подадена от ССБ и „Успех-ССБ Холдинг“ ЕООД на 07.12.2017 г.) срещу решението по гр. д. № 10057/2013 г. на СРС, 37 състав; неговата цена - 3000 лв., начинът на плащане – по банков път. Установява се и заплащане на така договореното възнаграждение. Налице са, следователно, предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК за присъждане на сумата от 3000 лв. в полза на „Автостарт-1“ ООД.

Изложеното обуславя отмяна на обжалваното определение и осъждане, на основание чл. 248 ГПК, при съобразяване на уважените спрямо всеки ответник искове, на „Успех-ССБ Холдинг“ ЕООД да заплати на „Автостарт-1“ ООД разноски за въззивното производство в размер на 2000 лв., както и осъждане на Сдружение „Съюз на слепите в България“ да заплати на „Автостарт-1“ ООД разноски в размер на 1000 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 265808 от 26.10.2023 г. по гр. д. № 5057/2018 г. на Софийски градски съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 260320 от 17.02.2023 г. по гр. д. № 5057/2018 г. на Софийски градски съд, като:

ОСЪЖДА „Успех-ССБ Холдинг“ ЕООД да заплати на „Автостарт-1“ ООД разноски за въззивното производство в размер на 2000 лв. (две хиляди лева);

ОСЪЖДА Сдружение „Съюз на слепите в България“ да заплати на „Автостарт-1“ ООД разноски за въззивното производство в размер на 1000 лв. (хиляда лева).

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.