ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3489

Гр. София, 23.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. ч. т.д. № 2681 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Раби парк резиденс“ ЕООД срещу определение № 2490 от 27.09.2024 г. по к. т. д. № 823/2024 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната му жалба с вх. № 246/04.01.2024 г. срещу решение № 1278 от 03.11.2023 г. по в. гр. д. № 1508/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта, с която след отмяна на решение № 1524 от 05.05.2023 г. по гр. д. 7445/2022 г. по описа на РС - Варна по предявени искове от В. З., И. П. К., Л. В. Б. и Т. А. З. са прогласени за нищожни договорите за поддържане и управление на жилищен комплекс от затворен тип „Курортни сгради с апартаменти за временно обитаване с адрес [населено място], к. к. „Св. Св. К. и Е.“, ул. 46-та № 3“, както следва: от 23.11.2018 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 5185/23.11.2018 г. на нотариус рег. № 149 на НК; от 09.08.2019 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 6371/09.08.2019 г. на нотариус рег. № 335 на НК; от 31.07.2020 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 4046/31.07.2020 г. на нотариус рег. № 335 на НК и от 07.08.2019 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 6230/07.08.2019 г. на нотариус рег. № 335 на НК, като недопустима.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен предвид постановяването му в противоречие с процесуалния закон. Излага, че с ищците И. П. К. и Л. В. Б. е налице едно правоотношение, произтичащо от продажба на два имота с един нотариален акт, като макар да са сключени два договора за управление за притежаваните от тях два имота, цената на иска по единното правоотношение, определена при спазване на чл. 69, ал. т. 4, вр. т. 7 ГПК, е общо над 5 000 лв., доколкото договорената годишна такса за управление е 667 евро по единия договор и 347 евро по другия. По тези доводи моли за отмяна на обжалваното определение.

Ответниците по жалбата, В. З., И. П. К., Л. В. Б. и Т. А. З., в предоставения им срок не депозират писмен отговор и не вземат становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира обжалвания съдебен акт за валиден, допустим и правилен.

Въззивният съд с решението в обжалваната от „Раби парк резиденс“ ЕООД част е разгледал субективно и обективно съединени искове за прогласяване за нищожни на сключените между В. З., И. П. К., Л. В. Б. и Т. А. З. и „Раби парк резиденс“ ЕООД договори за поддържане и управление на жилищен комплекс от затворен тип „Курортни сгради с апартаменти за временно обитаване с адрес [населено място], к. к. „Св. Св. К. и Е.“, ул. 46-та № 3“.

Предвид разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК размерът на цената на иска по предявен иск за съществуване на договор е стойността на договора. Частният касатор не оспорва приетата за установена стойност на процесните договори, включително фактическите изводи на съда за годишната такса за управление по всеки договор, като стойността на всеки от процесните договори е в размер под сумата 5 000 лв.

Единственото поддържано с жалбата възражение е, че макар за два от имотите да са сключени два договора за управление, правоотношението било „единно“, защото имотите са закупени с договори за продажба, обективирани в едни нотариален акт и задължението за сключване на договор за управление било изначално общо уговорено за двата имота. Така поддържаният довод е неоснователен. По вече изложените доводи цената на иск за обявяване нищожност на договор е стойността на договора – чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Щом страните са постигнали съгласие за сключване на два договора за управление на двата имота, то цената на исковете за обявяване нищожността на двата договора е стойността на всеки от договорите, или цената на всеки от предявените субективно и обективно съединени искове е под сумата 5 000 лв.

Съобразно нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела.

В конкретния случай цената на всеки от исковете за прогласяване нищожността на гореописаните договори за управление е под установения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация, поради което подадената касационна жалба срещу въззивното решение, в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по тези искове, е процесуално недопустима, както правилно е приел съставът на ВКС с обжалвания съдебен акт.

По тези мотиви определението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно.

При този изход на спора право на разноски имат ответниците по жалбата. Не правят искане за присъждане на разноски, нито доказват извършването на такива, поради което разноски няма да бъдат присъждани с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2490 от 27.09.2024 г. по к. т. д. № 823/2024 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.