Решение

N 200

София, 29. 03. 2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО

отделение в открито съдебно заседание на осми март, две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Н. ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова

Василка Илиева

При участието на секретаря В. П. като разгледа докладваното от съдия К. А. гр. д. N 465 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК отм..

К. Х. В. е подала касационна жалба срещу решение от 7.11.2008 г. по гр. д. № 2* от 2008 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска й по чл. 108 ЗС срещу Ц. к. с. и е допуснато касационното му обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по два материално правни въпроса за приложимостта на забраната на чл. 59 ЗТСУ отм., по аналогия за имоти, които със ЗРП са предназначени за мероприятия на държавата, кооперациите и обществените организации.

Ответника Ц. к. с. е оспорил касационната жалба и подържа произнесеното решение от Софийски градски съд.

Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК отм..

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предявен е иск за ревандикация от К. Х. В. против Ц. к. с. за място с площ от 145 кв. м., съставляващо имот пл. № 7а /20/ от кв. 518 в гр. С., м.Центъра ГГЦ-Зона Г-14, Софийски градски съд е отхвърлил иска защото е намерил, че нотариален акт № 1* т. 02, per. № 7* н. д. № 370 от 2000 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие със закона – чл. 59 ЗТСУ отм..

В съдебно заседание от 18.04.2007 г. е прието, че ЦКС осъществява фактическата власт върху имота и че този факт не се нуждае от доказване.

Основният въпрос, който е стоял по делото е действителността на

нотариалният акт, който легитимира касаторката като собственик на имота предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗТСУ отм..

Направените касационни оплаквания, намиращи опора в разпоредбата на чл. 281, т. З ГПК са основателни.

Настоящия състав намира, че изводите на Софийски градски съд са необосновани и неправилни поради следното:

Няма спор, че праводателите на касаторката са притежавали недвижим имот с н. а. № 1* т. 13, н. д. № 3* от 1921 година, който е бил отчужден по ЗПИНМ и отчуждаването е отменено с влязло в сила решение от 16.11.1994 г., постановено по гр. д. № 516 от 1993 г. на Софийски градски съд. Към момента на отчуждаването имота е бил заснет като част от имот пл. № 7 от кв. 518 по плана на м. Центъра, гр. С.. Предвиждането по ЗРП е било за разширение на улица, която не е

реализирана и върху него е бил ситуиран паркинг и тротоар, който се е ползвал от ЦКС. Улично регулационната линия е минавала по

застроителната линия на сградите. Спорният имот е попълнен в кадастъра и е заснет като им. пл. № 7а /Протокол № 12 от 28.12.2000 г. и

констативен акт за непълноти и грешки от 4.11.1999 г./. В този смисъл е и заключението на в. л. Росен П., който е посочил, че с решение № 1,

взето с протокол № 32 от 10.12.2001 г. на С. общински съвет е

одобрено попълването на кадастралния план на м Центъра и с имот пл.

№ 7а.

Отговора на въпроса дали прехвърлянето на имот, който е включен в чертите на парцел **** в противоречие с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗТСУ отм. обуславя извода за валидността на транслативната сделка, осъществена с н. а. № 1* т. 02, per. № 7* н. д. № 370 от 2000 г., който легитимира касаторката като собственик на имота. Въззивният съд е заключил, че след отмяната на отчуждаването на имота на праводателите на касаторката, възстановеният им имот има статут на парцел ****о смисъла на законодателството, действащо към 1994 г. Този извод е направил, обсъждайки нормата на чл. 21, т. 2 и чл. 27 от ЗТСУ отм..

Аргументацията е формирана при неизяснена фактическа обстановка.

По делото е необходимо да се възложи допълнителна задача на вещо лице - техническа експертиза, което да извърши повторна проверка на регулационният статут на имота, като посочи как е извършено заснемането на възстановеният имот след отмяната на отчуждаването предвид разпоредбата на § 1, ал. 2 от ПЗР на ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМЧ и др. Бл. Закони, как е формиран самостоятелен имот пл. № 7, който е бил предмет на разпоредителната сделка между Д.едновременно със заснемането на имот пл. № 7 бил ли е заснет и имот пл. № 7а, да се изготви скица и посочи къде е ситуирана уличната регулационна линия и регулационната линия с имота, предмет на настоящето производство, бил ли е отреждан някога за имот пл. № 7 и пл. № 7а самостоятелен парцел.

Едва след изслушване на това заключение следва да се направи извод дали предмет на сделката между касаторката и нейните праводатели е била реална част от парцел **** или самостоятелен имот или пък е била идеална част от недвижим имот/ Решение № 776 от 15.VI.1992 г. по гр. д. № 412/92 г., IV г. о., докладчик председателят на отделение Б. П. /. На посочените въпроси следва да се отговори след изслушване на експертизата.

В случая е налице хипотезата на чл. 293, ал. З ГПК, поради което решението следва да се отмени и делото да се върне на Софийски градски съд за ново произнасяне от друг състав след извършване на посоченото процесуално действие.

По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение от 7.11.2008 г. по гр. д. № 2* от 2008 г. на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: