ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 3283

гр. София, 06.12.2024г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. касационно търговско дело № 1356 по описа за 2023 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Е. А. срещу въззивно решение на Софийски градски съд.

Ответникът „Ф. И. ЕАД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

С определение от 08.03.2024 г. производството е спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на тълк. д. № 2/2023 г. на ВКС-ОСГТК. Предвид постановяването на тълкувателното решение производството следва да бъде възобновено.

По жалба на ответника въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявените искове по чл. 439 ГПК за установяване на несъществуването на вземания по влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, произтичащи от договор за банков кредит.

За да намери исковете за неоснователни, въззивният съд е приел, че съобщаването, респ. липсата на такова, на извършеното в хода на изпълнителното производство прехвърляне на вземанията с договор за цесия, от страна на цесионера до длъжника, не представлява новонастъпил факт по смисъла на чл. 439 ГПК, тъй като не е от значение за възникването на спорното право.

По възражението за изтекла погасителна давност съдът е приел, че първоначално изпълнително производство е било образувано на 11.03.2009 г., след което и съгласно т. 10 от ТР № 2/2013 на ВКС-ОСГТК давността многократно е била прекъсвана с искането, респ. извършването, на редица изпълнителни действия, а именно: запор върху трудово възнаграждение, поискан на 11.03.2009 г. и наложен на 19.03.2009 г.; запор върху банкови сметки от 31.08.2009 г.; запори върху банкови сметки в периода 30.01.2012 г. - 13.02.2012 г.; възбрана върху недвижим имот от 30.05.2014 г.; искания за конкретни изпълнителни действия от 28.07.2015 г. (за налагане на запор върху трудово възнаграждение) и 08.12.2017 г. (за налагане на запори върху банкови сметки и за опис на движими вещи). Приел е също, че на 22.07.2020 г. изпълнителното производство е било прекратено по искане на взискателя, а ново е било образувано на същата дата с искане за предприемане на определен изпълнителен способ. Изложил е и съображения, че в конкретния случай въпросът за евентуална перемпция на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е без значение, тъй като перемпцията на изпълнителното производство не се отразява на погасителната давност, която тече от последното прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на длъжника.

Допускане на касационно обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите:

- погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, и

- допустимо ли е, при изрично дадените с т. 10 и т. 14 от ТР № 2/2013 на ВКС-ОСГТК разяснения, въззивният съд да приеме, че образуването на изпълнително дело и конституирането на нов взискател представляват действия, които прекъсват давността.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Същевременно нито в касационната жалба, нито в изложението по чл. 280 ГПК са изложени конкретни доводи за обосноваване на наличието на квалифицираната форма на неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради което на това основание касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Първият от така формулираните въпроси отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК и с оглед изложения в мотивите решаващ правен извод, че перемпцията е без значение за давността, за чието прекъсване е от значение надлежното извършване на съответното изпълнително действие. По този въпрос обаче отсъства специалната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като приетото от въззивния съд разрешение е в съответствие с установеното с т. 3 от ТР № 2/2023 г. на ВКС-ОСГТК задължително тълкуване, съгласно което погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Вторият въпрос не удовлетворява общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Решаващият извод за неизтекла погасителна давност е основан върху констатацията за многократни прекъсвания на давността посредством исканията за предприемане, респ. извършването, на конкретни изпълнителни действия, подробно проследени от въззивния съд, без да е прието давността да е била прекъсната само с образуването на изпълнителното производство, респ. само с встъпването на цесионера като взискател. Така съдът е приел, че с молбата за встъпване новият взискател е възложил на съдебния изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ, в резултат на което възбрана върху недвижим имот е наложена на 30.05.2014 г. при установено предходно прекъсване на давността чрез запор върху банкови сметки на 13.02.2012 г., т. е. преди изтичането на 5 години. По отношение на новообразуваното изпълнително дело съдът не е приел прекъсване на давността само на основание молбата за образуване, а с оглед съдържащите се в нея възлагане по чл. 18 ЗЧСИ и искане за прилагане на изпълнителни способи (запори върху трудови възнаграждения, банкови сметки и вземания от трети лица, както и възбрана върху недвижими имоти).

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и с оглед направеното в отговора на жалбата искане жалбоподателят следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:Възобновява производството по т. д. № 1356/2023 г. по описа на ВКС, I т. о.

Не допуска касационно обжалване на решение № 1634/30.03.2023 г. по гр. д. № 5016/2022 г. по описа на Софийски градски съд.

Осъжда Е. Г. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на „Ф. И. ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица]-115, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................