Върховният съд е издал редица постановления, които са допринесли и допринасят за правилното и еднакво приложение на законите от съдилищата по граждански дела. Във връзка с измененията на Гражданския процесуален кодекс, Закона за лицата и семейството, Закона за пенсиите и правилника за приложението му, на нормативните актове във връзка с финансовите начети и др. закони, правилници и наредби редица постановления, издадени преди тия изменения, са загубили своето значение и следва да отпаднат като безпредметни, а в други следва да се внесат някои изменения и се приведат в съответствие със сега действуващите нормативни разпоредби. Така:

1. С т. 2 на Постановление № 1 от 10.02.1954 г. се дава тълкуване за реда, по който се осъществява намалената отговорност на работници и служители при условията на чл. 9 от Указа за финансов контрол. Постановлението в тая му част следва да се счита за загубило сила поради отменение на УФК, а сега действуващият Закон за финансов контрол и наредбата за приложението му предвиждат друг ред за осъществяване тая отговорност.

2. С т. 4 на Постановление № 4 от 11.11.1954 г. се дават указания за дължима издръжка от родителя на децата при положение, че осиновителят е в невъзможност да я даде. С изменението на ЗЛС (Изв., бр. 50/1961 г.) институтът на осиновяването претърпя основни промени в сравнение с регулиращите го дотогава законоположения. Според тия изменения правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и роднините им по произход, от друга, се прекратяват, освен ако родителят на осиновения е съпруг на осиновителя, а между осиновителя и неговите роднини и осиновения и неговите низходящи възникват права и задължения, каквито съществуват между роднини по произход. Постановлението в посочената му част е в несъответствие с новото нормативно уреждане на тая материя и по-специално с разпоредбата на чл. 81 ЗЛС и следва да се обяви за загубило сила.

С т. 10, ал. 3 на същото постановление се дават указания в смисъл, че ако по делата за издръжка се представят нови доказателства, които сочат на друга фактическа обстановка, делото следва да се върне за ново разглеждане. С оглед на изменението на чл. 208 ГПК (Изв., бр. 90/1961 г.) постановлението в тая част е загубило сила, тъй като сега действуващата разпоредба на чл. 208 предвижда, ако не се налага събирането на допълнителни доказателства или събирането на такива няма да представлява трудност и няма да забави значително разглеждането на делото, съдът сам да реши делото по същество.

Т. 14 на същото постановление дава тълкуване за подсъдността на делата по искове за изменение на решения за издръжка по чл. 121 ЗЛС в смисъл, че същите се разглеждат от народния съд. При сега действуващата разпоредба на чл. 264, ал. 3 ГПК тези искове се разглеждат от съда, който е постановил първоначалното решение за издръжка. Постановлението в тая част при действието на цитираната разпоредба е загубило сила.

3. От Постановление № 5 от 15.12.1955 г. относно обобщаване практиката по финансови начети следва да отпаднат т. 1, 5, 6, 7, 13, 15, 16, 19, 23, 24, 26, 27, 28 и 31. Дадените указания с посочените точки на постановлението са загубили сила поради отменяване на съответните текстове на УФК и измененията на чл. 299 и последващите от ГПК. Тая материя е сега нормативно уредена със Закона за финансовия контрол, наредбата за приложението му и глава ХХХI от ГПК - Производство по финансови начети.

4. Постановление № 2/1956 г., с което се дава тълкуване, че "преглед по реда на надзора на решенията на ОСГК пред Пленума на Върховния съд е допустим при допуснати особено съществени нарушения", поради изменението на чл. 225 ГПК (Изв., бр. 90/1961 г.) следва да се измени така: "преглед по реда на надзора на решенията на ОСГК пред Пленума на Върховния съд е допустим, ако са допуснати нарушения по чл. 207 ГПК".

5. Т. 28 от Постановление № 1/1957 г. за обобщаване практиката по брачни дела с оглед на съобразяването й със сега действуващия чл. 264, ал. 2 ГПК следва да се допълни, като се добави нова алинея последна със следната редакция: "когато от брака има деца, които не са навършили пълнолетие, съдът и без искане на страните се произнася за семейното жилище".

6. С т. 18 от Постановление № 7 от 30.12.1959 г. се дават указания, че вземанията за обезщетение поради непозволено увреждане против бюджетни учреждения и бюджетни предприятия се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност по чл. 42 от Закона за бюджета. Постановлението в тая му част е загубило сила поради отменяването на чл. 42 от Закона за бюджета, а чл. 110 във връзка с чл. 111, буква "г" ЗЗД предвижда петгодишна давност.

Пред вид гореизложеното Пленумът на ВС на НРБ

ПОСТАНОВИ:

I. Обявява за загубили сила следните постановления на Пленума на ВС на НРБ по граждански дела:

1. Т. 2 от Постановление № 1 от 10.02.1954 г. за реда, по който се осъществява намалената отговорност на работници и служители.

2. Т. 4 от Постановление № 4 от 11.11.1954 г. относно дължимата издръжка между осиновителя, рождените родители и осиновения.

Т. 10 от същото постановление относно връщане на делото за ново разглеждане, когато се представят нови доказателства и Т. 14 относно подсъдността на делата по искове за изменение на решения за издръжка по чл. 121 ЗЛС.

3. Т. 1, 5, 6, 7, 13, 15, 16, 19, 23, 24, 26, 27, 28 и 31 от Постановление № 5 от 15.12.1955 г. за обобщаване практиката на финансови начети.

4. Т. 18 от Постановление № 7 от 30.12.1959 г. относно погасяването на вземанията от непозволени увреждания срещу бюджетни учреждения и бюджетни предприятия при тригодишна давност.

II. Изменява следните постановления на Пленума на Върховния съд на НРБ по граждански дела:

1. Постановление № 2/1956 г. относно "прегледа по реда на надзора на решенията на ОСГК пред Пленума на Върховния съд" в диспозитивната си част добива следната редакция: "преглед по реда на надзора на решенията на ОСГК пред Пленума на Върховния съд е допустим, ако са допуснати нарушения по чл. 207 ГПК".

2. Допълва т. 28 от Постановление № 1/1957 г. относно "обобщаване практиката по брачни дела", като се добавя нова алинея последна със следната редакция: "когато от брака има деца, които не са навършили пълнолетие, съдът и без искане на страните (служебно) се произнася за семейното жилище".