8ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3260

гр. София, 05.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 1380 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца “НАК МАШ 97” ООД, ЕИК[ЕИК], против решение № 192/25.03.2024 г. по в. т.д. № 971/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 13 състав, в частта, с която след частични потвърждаване и отмяна на решение № 1098/14.09.2023 г. по т. д. № 1036/2022 г. на СГС, ТО, VI-10 състав, са отхвърлени предявените от настоящия касатор против ответника “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” АД, ЕИК[ЕИК], осъдителни искове с правно основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдените 4686,19 лева до претендираните 32 658 лева – частично от иск в пълен размер от 65 316 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, настъпили в резултат на прекъсване на електроснабдяването на 29.11.2021 г. и 30.11.2021 г., и за сумата от 30 100 лева – частичен иск от общо 60 200 лева, представляващи обезщетение за имуществените вреди под формата на пропуснати ползи, ведно със законна лихва върху тези суми от депозиране на исковата молба до окончателното им плащане.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа се, че при постановяване на атакувания съдебен акт апелативният съд не е обсъдил и не е съобразил всички събрани по делото доказателства. Счита се, че апелативният съд е постановил решението си в противоречие с неоспореното от страните заключение на СТЕ. Пояснява се, че в проведеното по делото открито съдебно заседание от 23.05.2023 г. вещото лице е заявило, че когато е правена проверка в сайта на ответника относно линка “за индивидуална проверка натисни тук” за [община], за планирани прекъсвания на 29.11.2021 г., се отваря празна страница. Добавя се, че в отклонение от даденото експертното мнение, въззивната инстанция е направила извод, че всеки ползвател на мрежата е могъл безпрепятствено да провери дали обектът му попада в зоната на планираното спиране на ел. енергия за периода от 8.30 часа на 29.11.2021 г. до 16.16 часа на 30.11.2021 г. Изтъква се също, че ответникът е прекъснал електрозахранването за повече от 24 часа (общо за 31 часа), в резултат на което “НАК МАШ 97” ООД е претърпяло вреди в заявените размери. Излагат се доводи за реалното извършване на разходите, които се претендират за обезвреда под формата на претърпени загуби. Според касатора, решаващият състав на САС не е обсъдил представените по делото договори с чуждестранни дружества, както и този от 23.08.2021 г., сключен с “А. С. ООД, с мотива, че не са въведени в границите на процесуалните срокове. Добавя се, че от приобщения по делото договор с българското търговско дружество и от свидетелските показания на неговия управител се установява, че две от правоотношенията между “НАК МАШ 97” ООД и “А. С. ООД са със срок 29.11.2021 г. и 30.11.2021 г. Претендира се да бъде отменено въззивното решение в обжалваната част и да бъдат уважени изцяло предявените частични искове, а при условията на евентуалност – да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Иска се присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Следва ли и има ли процесуално задължение въззивната инстанция да обсъди всички въведени от страната доводи и възражения, както и да обсъди всички доказателства по делото?”.

По този въпрос се твърди, че е налице противоречие на обжалвания съдебен акт с трайната практика на касацията, намерила израз в решение № 102/25.11.2016 г. по гр. д. № 1055/2016 г. на ВКС, решение № 113/ 18.05.2016 г. по гр. д. № 5961/2015 г. на ВКС, решение № 187/ 07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г. на ВКС, решение № 104/09.10.2019 г. по гр. д. № 625/2019 г. на ВКС (основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК).

2. “Налице ли е вътрешно противоречие в решението на въззивния съд?”.

3. “Липсата на информация за извършване на индивидуална проверка за прекъсване на ел. енергия на производствената база на “НАК МАШ 97” ООД за дата 29.11.2021 г., изразяваща се в “празна страница”, обуславя ли извода за надлежно уведомление? Накърнява ли правата на “НАК МАШ 97” ООД по сключения с “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” АД договор за предоставяне на достъп до и пренос на електрическа енергия № [ЕГН]/28.12.2017 г., ограничената информация публикувана на сървъра, изразяваща се в “част от Ботевград”, без възможност за индивидуална проверка за попадане в тази част на [населено място]?”.

4. “Какъв е обхватът на въззивната проверка и може ли въззивният съд да приема за основателни правни доводи изложени за първи път във въззивната жалба, които не са били предмет на исковата претенция?”.

Поддържа се, че всички поставени въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото (основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).

Претендира се извършване на касационна проверка и в хипотезите на чл.280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК поради вероятна недопустимост и съответно поради очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Ответникът по касация “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” АД оспорва искането за достъп до касационен контрол и подадената жалба като неоснователни. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Предмет на исковото производство са частични осъдителни искове на “НАК МАШ 97” ООД против “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” АД (с предишно наименование “ЧЕЗ Р. Б. АД) за заплащане на основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД на обезщетение за вреди, настъпили в резултат на преустановяване подаването на ел. енергия за периода 29.11.2021 г., 09.20 часа – 30.11.2021 г., 16.20 часа, в размер на сумата от 32 658 лева, от общо дължимата такава от 65 316 лева - претърпени загуби, изразяващи се в разходи за дейността (за амортизации, заплати, лихви, материали, външни услуги, социални осигуровки), както и сумата от 30 100 лева, от общо дължимата от 60 200 лева - пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирани продажби, ведно със законната лихва върху тези суми от подаването на исковата молба до окончателното им изплащане.

Въззивният съд, сезиран с жалби на насрещните страни по спора, за да потвърди и отмени частично първоинстанционното решение, е приел, че същото е валидно и допустимо. Отбелязал е, че по делото не се спори относно качеството на ответника на лицензиант, както и че страните са обвързани от валиден договор № [ЕГН]/28.12.2017 г. за предоставяне на достъп до и пренос на ел. енергия през разпределителната мрежа, в чл. 2 от който е уговорено, че се отнася до обектите с ид. № 322103001120384I и ид. № 32Z103001120408U, без по-подробна индивидуализация на обектите на ищеца. Пояснил е, че такава индивидуализация е възможна посредством удостоверение, издадено от “ЧЕЗ Т. Б. ЕАД, от което се установява, че ищецът има сключени договор за балансиране № 5216/07.12.2017 г. и договор за доставка (продажба) на ел. енергия № 52216/07.12.2017 г., за обект с № 322103001120384I, находящ се в [населено място], [улица], и № 32Z103001120408U, находящ се в [населено място], [улица], които са предмет и на процесния договор за достъп и пренос. Стигнал е до заключение, че последният се отнася до обектите на ищеца на посочените административни адреси, без значение в поземлен имот с какъв идентификатор по КК и КР попадат същите, а възраженията на ответника в тази връзка са преценени като неоснователни. За несъстоятелни са намерени и оплакванията на ответника, че ищецът следвало да има осигурено резервно захранване за релевираните обекти, както и че последният бил променил схемата им на свързване.

Въз основа на анализ на представените по делото доказателства и събраните специални знания, въззивният съд е приел, че ответникът е спазил задължението си за предварително уведомяване на ищеца като негов ползвател за необходимостта от прекъсване достъпа до мрежата поради планов ремонт за датата 29.11.2021 г. Преценил е, че такъв извод не може да се направи за датата 30.11.2021 г. и следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за репариране на причинените в резултат на това неизпълнение вреди.

Решаващият състав на САС е стигнал до заключение, че от претендираните от ищеца разходи, формиращи претърпяната загуба, в пряка връзка с неизпълнението на ответника, са само разходите за заплати на персонала, доколкото ищецът ги е направил, без възможност срещу тях да бъде положен труд. Останалите твърдени разходи или не са реално направени – разходите за материали, напр., или са в причинна връзка с други обстоятелства - търговската дейност на ищеца по отношение на разходите за външни услуги, наличието на трудови правоотношения с работниците по отношение разходите за осигуровки и др. социални разходи, изтичането на определен период, през който машините се експлоатират, по отношение на амортизациите. За да изчисли реално претърпените от ищеца загуби под формата на заплатени възнаграждения на работниците и служителите за 30.11.2021 г., въззивната инстанция е съобразила, че посоченият от вещото лице размер на разходите по това перо за м. ноември 2021 г. - 103 096,24 лева, следва да се раздели на броя на работните дни през този месец – 22 (тъй като трудово възнаграждение се дължи за отработени дни, а не за календарни), при което среднодневният разход възлиза на 4 686,19 лева, в който размер предявеният частичен иск е приет за основателен, а за горницата над тази сума до заявения за разглеждане размер е отхвърлен като неоснователен.

По отношение на претенцията за пропуснати ползи въззивният съд е намерил, че макар и в хода на процеса да са представени доказателства за наличие на договорни отношения с чуждестранни дружества, не се установява, че посоченият брой и вид артикули е следвало да бъдат произведени точно в релевираните два дни, както и какъв е размерът на пропуснатите от това ползи. Счел е, че приложеният договор от 23.08.2021 г., сключен с “А. С. ООД, и свидетелските показания на представляващия по закон това дружество, няма да бъдат обсъждани, доколкото твърдения за пропуснати ползи от съглашение с това дружество не са били въведени своевременно в процеса. При това положение не е ценил и изчисленията на експерта в тази връзка, извършени на база среднодневния размер на приходите от реализирана от ищеца продукция и/или услуги през м. ноември 2021 г. По тези съображения е формирал извод за неоснователност на предявения частичен иск за обезвреда на пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирани продажби.

Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът претендира директен достъп до касационно обжалване поради вероятна недопустимост на атакувания съдебен акт по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Недопустимо е съдебно решение, което е постановено при липса на условия материалноправният спор да бъде разгледан по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), произнасяне по непредявен иск или извън предмета на сезиране с въззивната жалба (“свръх петитум”), др. Такива доводи от страната не се въвеждат, а и не се констатират при дължимата служебно извършена проверка от настоящия състав. С оглед на горното не се обосновава хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за допуск до касационен контрол.

Липсва вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно. Това селективно основание е предпоставено от съществуването на такъв тежък порок, който може да бъде установен от решаващия състав пряко от мотивите на въззивното решение, без извършване на същинската контролна дейност на касационната инстанция, предвидена в производството по чл. 290, ал. 2 ГПК. Според формираната казуална практика на ВКС очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логиката. Липсват подобни оплаквания от страната. Такива основания не се констатират и от съдържанието на въззивното решение. При това положение не може да се обоснове допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Следва да се разгледа искането за факултативен достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, който е предпоставен от произнасяне от въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е значим за изхода на спора по делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Поставените от касатора първи въпрос и четвърти в първата му част са процесуалноправни питания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и са относими към задълженията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на спора по делото. Касателно правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК е налице задължителна практика на касацията - Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и константна такава, намерила израз в цитираните от страната решения и в множество служебно известни на настоящия състав съдебни актове (решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 180/11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г. на ВКС, ІI т. о., решение № 142/30.03.2020 г. по т. д. № 2970/2018 г. на ВКС, І т. о., решение № 50026/26.06.2023 г. по т. д. № 2705/2021 г. на ВКС, ІI т. о., решение № 50075/21.02.2024 г. по т. д. № 843/2022 г. на ВКС, ІI т. о., и др.). Приема се, че процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение (чл. 269, изр. 1 ГПК), а по отношение на преценката за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата (чл. 269, изр. 2 ГПК), освен ако се касае за приложение на императивна материалноправна норма или въззивната инстанция следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. Разяснено е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на втората инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да изложи свои собствени фактически и правни изводи, като подложи на самостоятелна преценка поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти, както и да обсъди защитните тези на страните, съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея. Наличието на задължителни тълкувателни постановки, доразвити в казуалната практика на касацията, изключва по тези въпроси приложение на сочения от страната допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В разглеждания случай въззивният съд, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, се е произнесъл служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение. По отношение на неговата правилност е обсъдил приетите за относими факти и доказателства, касаещи спорните във въззивното производство въпроси относно обектите на ищеца - предмет на процесния договор за достъп и пренос на електрическа енергия, доводите за липса на осигурено резервно захранване и за промяна в схемата на свързване на обектите, за изпълнение на задължението на ответника за уведомяване за предстоящото планово прекъсване на електроснабдяването, за претърпените от ищеца вреди в резултат на неизпълнение на задължението на ответника и техния размер. Отговорил е на оплакванията във въззивните жалби на насрещните страни. Изложил е подробни съображения, за да стигне до крайния извод за частична основателност на претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби и за неоснователност на ищцовите претенции в останалата част. При тези данни не се обосновава отклонение на въззивното решение от горецитираната практика на ВКС, поради което по така формулираните процесуалноправни въпроси не е налице релевираната от страната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.

Поставените от страната втори и трети въпрос са фактологични, тъй като предпоставят извършване на преценка на конкретния фактически и доказателствен материал по делото, съответно на правилността на обжалваното въззивно решение. Това излиза извън предметния обхват на селективната фаза на касационното производство по реда на чл. 288 ГПК. Въпросите нямат характеристиката на правно питане по смисъла на чл.280, ал. 1 ГПК и не покриват общия критерий за достъп до касация, което изключва необходимостта от обсъждане и на поддържаните от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК.

Четвъртият въпрос във втората му част, касаещ приемането от въззивния съд на заявени пред него за първи път правни доводи, не кореспондира с решаващата воля на въззивния съд. Подобни оплаквания не се съдържат в подадената от страната касационна жалба. Поради горното и по това питане не може да се обоснове наличие на общата селективна предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допуск до касация, което препятства обсъждането на въведените допълнителни такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд - София.

По разноските:

Поради недопускане на касационно обжалване право на разноски има ответникът по касация. Същият претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25а, ал. 3 от НЗПП, настоящият състав определя и присъжда в размер на 150 лева.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 192/25.03.2024 г. по в. т.д. № 971/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 13 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “НАК МАШ 97” ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], БенчМ. Б. Ц. сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) - разноски по делото пред касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.