Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед“ ЕООД и Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ срещу решение № 74/30.09.2020г. по в. т.д. № 144/2020г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение. С него след частични отмяна и потвърждаване на решение №93/02.06.2020г. по т. д. № 642/2019г. на Бургаски окръжен съд, НЗОК е осъдена да заплати на „МБАЛ Бургасмед“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 59 от ЗЗО стойността на осъществена надлимитна дейност, касаеща спешните случаи за месеците октомври, ноември и декември 2016г., съответно формирана от: 272 581 лв. за месец октомври, представляващи 83, 14 % от надлимитната дейност, 259 505 лв. за месец ноември, представляващи 85, 37 % от надлимитната дейност, и 100 297 лв. за месец декември, представляващи 93, 98 % от надлимитната дейност, като са отхвърлени исковете за заплащане на осъществената надлимитна дейност за месец октомври 2016г. за сумата 55 274 лв., за месец ноември за сумата 44 488 лв. и за месец декември за сумата 6 427 лв., както и исковете за заплащане на следните суми: 16 751, 09 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата от 55 274 лв. за периода 01.12.2016г. – 26.11.2019г.; 13 111, 61 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата от 44 488 лв. за периода 31.12.2016г. – 26.11.2019г.; 1 838, 84 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата от 6 427 лв. за периода 31.01.2017г. – 26.11.2019г.

Касаторът „Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед“ ЕООД обжалва въззивното решение в отхвърлената част на исковете. Счита, че решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че е налице основание за заплащане на цялата надлимитна дейност – както спешна, така и планова за претендирания период. Изтъква, че НЗОК не е оспорила извършването на дейността по клинични пътеки, както и не е релевирала възражение за некачествено или неточно изпълнение на договора. В тази връзка счита за неправилен извода на въззивния съд, че НЗОК няма задължение за заплащане на дейността, тъй като същата е лимитирана. Изтъква, че в действащите нормативни актове и в договора не е предвидено, че изпълнителят осъществява медицински услуги на здравноосигурените лица за своя сметка. Поддържа, че медицинските дейности са извършени реално, точно и качествено, за което свидетелстват констатациите от проверките, извършени от РЗОК – Бургас. Изтъква още, че надлимитната дейност е отчетена по реда на чл. 32 от договора чрез ежедневно отчитане по електронен път в утвърдени от НЗОК формати.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора въпросите: 1/ Има ли основание за заплащане на плановата медицинска дейност, която е реално извършена от лечебното заведение и е проверена от НЗОК в установените от закона срокове?; 2/ Подлежи ли на заплащане на лечебното заведение медицинска дейност, след като в договора за медицинска дейност, сключен между лечебното заведение и НЗОК, не е предвидена възможност след изчерпване на предварително определените стойности лечебното заведение да прекрати извършването на определените по договора дейности, нито е поставено ограничение на приема на ЗОЛ съобразно лимита на договорените средства?; 3/ Има ли предвидена възможност в договора и в закона лечебното заведение след изчерпване на определените в договора лимити да изисква заплащане от пациентите /здравноосигурени лица/ на извършената медицинска дейност и ако не – целесъобразно ли е да има такава възможност?; 4/ Предвижда ли договорът с НЗОК възможност за отказване на медицинска помощ с аргумента, че е изчерпан лимитът на лечебното заведение? Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа също, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, поради очевидна неправилност на атакувания акт.

К. Н здравноосигурителна каса обжалва въззивното решение в уважената част на претенцията. Поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че на изпълнителя е определен лимит с Приложение № 2 към договора, в рамките на който същият е следвало да осъществява дейността си. В тази връзка поддържа, че съдът не е изследвал в цялост правата и задълженията на страните по договора, свързани с отчитането и заплащането на извършената от лечебното заведение дейност. Излага съображения за превратно тълкуване и прилагане от съда на законови и подзаконови норми и договорни клаузи, както и за грубо нарушение на формалната логика.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът сочи, че са налице основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.

В т. 1 от изложението се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по спорния по делото въпрос в противоречие с решение №2/22.02.2007г. по к. д. №12/2006г. на Конституционния съд на РБългария.

В т. 2 от изложението поставя въпросите: 1/ Какво е значението на установените лимити за заплащане на извършени медицински дейности по отношение правата и задълженията на страните по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки във връзка и с правото на здравноосигурените лица за достъп до медицинска помощ?; 2/ Дължи ли се на изпълнителя на болнична медицинска помощ заплащане на отчетени от него дейности, в случаите когато стойността им е над нормативно и договорно определените стойности и надхвърля определената за съответното болнично заведение бюджетна рамка?; 3/ С вписването на помесечно отразяване на конкретни суми определен ли е бюджет/рамка/обем, до който лечебното заведение следва да извършва дейността си? Задължен ли е изпълнителят да не превишава този бюджет? Наред с това в касационната жалба са формулирани още три въпроса: Следва ли претендирани суми за извършени дейности от лечебно заведение за болнична помощ над определени стойности да бъдат заплатени само затова, че са извършени, без счетоводно да са отразени в счетоводни сметки и регистри и да има издадени финансови документи със съответните реквизити съгласно ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО), предвид факта, че тези лечебни заведения са търговски дружества съгласно ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) и имат качеството на търговци? Задължително ли изпълнителят следва да инициира специална процедура за коригиране на определените стойности, предвидена в Правила за условията и реда за прилагане на чл. 4 ал. 1 и ал. 2 от ЗБНЗОК и следва ли същата да е приключила, за да търси същият заплащане на извършена дейност по съдебен ред с иск за реално изпълнение? Облигационно ли е правоотношението между страните по сключените на основание чл. 59 от ЗЗО договори, предвид факта, че същите са административни договори по смисъла на АПК? Касаторът поддържа, че по отношение на тези въпроси е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като са разрешавани противоречиво от съдилищата и липсва създадена константна практика на ВКС.

В т. 3 от изложението поставя въпроса „Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички доказателства и всички, направени от страните, доводи и възражения?“. Твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №184/17.12.2018г. по т. д. №2781/2017 г. на ВКС, I т. о., решение №192/29.01.2018г. по т. д. №44/2017г. на ВКС, I т. о., решение №55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, I т. о., решение №63/17.07.2015г. по т. д.№674/2014г. на ВКС, II т. о., решение №263/24.06.2015г. по т. д.№3734/2013г. на ВКС, I т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, II т. о. и решение №192/29.01.2018г. по т. д. № 44/2017г. на ВКС, I т. о.

В т. 4 от изложението касаторът твърди, че атакуваното решение е очевидно неправилно, поради което следва касационното обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

И двете страни не изразяват становище по касационната жалба на насрещната страна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на основание договор №021372 от 26.02.2015г., изменен с анекси от 05.01.2016г. и 28.01.2016г. и допълнително споразумение №109 от 25.05.2016г., ищецът „МБАЛ Бургасмед“ ЕООД, регистриран като лечебно заведение по чл. 19, чл. 20 и чл. 23, ал. 1 от ЗЛЗ, се е задължил да оказва болнична медицинска помощ на задължително здравноосигурени лица и на лица по § 2, ал. 1 и § 8, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2016г., при стойности на медицинските дейности по клинични пътеки, посочени в Приложение № 2. Констатирал е, че с договор № 021710 от 25.06.2016г., изменен с анекси от октомври, ноември и декември 2016г., по сходен начин е регламентирано извършването на медицински дейности във връзка с определени амбулаторни процедури. По силата на индивидуалния договор от 26.02.2015г. ищецът се е задължил да осигури на пациентите непрекъснатост на болничната помощ с 24 – часово изпълнение при спешни случаи, а възложителят се е задължил да заплати тези дейности при надлежно отчитане и представяне на документите по предвидените с договора ред и условия. Въззивният съд е констатирал още, че за да бъде заплатена съответната дейност, последната трябва да е отчетена ежедневно по електронен път в системата на НЗОК. След ежедневна и окончателна обработка на отчетената дейност за месеца, за всеки отделен случай се посочва дали е в рамките на определените стойности на изпълнителя на чл. 4 от ЗБНЗОК или е надвишаващ стойността. След предварителен и последващ контрол от НЗОК на изпълнителя се изпраща по електронен път месечно извлечение за потвърдената за заплащане дейност и вложени медицински изделия, подлежаща на изплащане от НЗОК сума, неподлежащата на заплащане дейност и съответните основания за отхвърляне. С оглед на тези констатации и при позоваване на заключението на съдебно – икономическата експертиза въззивният съд е приел, че ищецът е отчитал по съответния ред и срокове извършените медицински дейности и вложените медицински изделия, както и амбулаторни процедури. Отчел е, че за периода месец октомври – месец декември 2016г. са подавани заявления за увеличаване на размера на месечната стойност на разходите за извършените дейности, като за всеки един от процесните месеци дебитното известие за надлимитна дейност е било връщано от РЗОК заедно с приложените отчетни документи. Съобразил е липсата на данни по делото, както и на твърдение от ответника, че е извършил проверка и анализ на заявените за плащане дейности за наличието на спешност и неотложност и за спазен лечебно – диагностичен алгоритъм по съответните клинични пътеки. В тази връзка е изтъкнал, че отказът за плащане е мотивиран единствено с това, че дейността е над определените месечни стойности.

С оглед на тези съображения, въззивният съд е приел, че ищецът е изправна страна по договора, тъй като е престирал болнична медицинска помощ съгласно предмета на индивидуалния договор. Приел е още, че частта от престацията, която е над предварително определените месечни лимити, е в преобладаващата част /около 83 – 85 %, а за месец декември – 93 %/ спешна медицинска помощ, която болницата не може да откаже под никакъв предлог, тъй като право на гражданите е да получат медицинско обслужване в спешни случаи там, където се намират. Поради това е заключил, че НЗОК е в неизпълнение на договора. В тази връзка е изтъкнал, че с отчитането на изпълнените надлимитни дейности болницата не само е искала от ответника да заплати съответните суми, но и е отправила искания за преразглеждане на коригирани месечни стойности на болнична медицинска помощ по Приложение №2 към договора за съответния месец. Изложил е съображения, че НЗОК е била длъжна да извърши проверка на заявените за плащане отделни случаи – на тяхната спешност и/или неотложност и на това дали са били спазени лечебно – диагностичните алгоритми по съответните клинични пътеки; в случай че се установи спешност на случаите и спазване на лечебно – диагностичните алгоритми, НЗОК, в съответствие с правомощията си и предвидените в нормативни актове механизми, е следвало да потърси възможности за финансиране и заплащане на надлимитните дейности. Макар престираната от ищеца медицинска дейност да е надлимитна, НЗОК е имала право да откаже плащането й само при обективна невъзможност тя да бъде заплатена в съответствие с механизмите на нормативните актове по прилагане на ЗБНЗОК за 2016г. Тъй като възложителят не е установил такава невъзможност, въззивният съд е заключил, че предявената претенция е основателна за заплащане на надлимитна дейност, касаеща спешните случаи, за месец октомври – за сумата от 272 581 лв., представляваща 83, 14 % от надлимитната дейност, за месец ноември – за сумата от 259 505 лв., представляваща 85, 37 % от надлимитната дейност, и за месец декември 2016г. – за сумата от 100 297 лв., представляваща 93, 98% от надлимитната дейност, като над тези размери липсва основание за заплащане на осъществената надлимитна дейност.

По касационната жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед“ ЕООД:

Първите два въпроса в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК са свързани с довода на касатора, че е налице основание за заплащане на цялата надлимитна медицинска дейност – както спешната, така и плановата. Тези въпроси са обхванати от предмета на делото и се явяват обуславящи за изхода на спора, доколкото въззивният съд е приел, че на заплащане подлежи само надлимитната медицинска дейност, касаеща спешните случаи за периода месец октомври – месец декември. По поставения въпрос е налице практика на ВКС, формирана със служебно известните на настоящия състав решение № 152 от 02.02.2021г. по т. д. №385/2020г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №169 от 16.02.2021г. по т. д. №1916/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №154 от 04.03.2021г. по т. д. №2530/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Поради това по отношение на поставения въпрос е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Останалите въпроси, поставени в изложението, не обосновават наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като релевантността на четвърти въпрос е обусловена от отговора на първите два въпроса, по които се допуска касационно обжалване, а третият въпрос не е свързан с правните изводи на въззивния съд.

Наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване изключва основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, доколкото въведените от касатора доводи за необходимост от създаване на практика на ВКС по поставените въпроси сочат на невъзможност очевидната неправилност да се констатира във фазата на селекция на касационната жалба по чл. 288 от ГПК.

По касационната жалба на Национална здравноосигурителна каса:

В т. 1 от изложението касаторът не е посочил конкретен правен въпрос, дефиниран като „спорен по делото“, а е изложил единствено съображения, че обжалваното решение противоречи на решение №2/22.02.2007г. по к. д. № 12/2006г. на Конституционния съд на РБългария. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, липсата на посочен от касатора правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 от ГПК е самостоятелно и достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, като не се налага обсъждане на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Независимо от това, следва да се посочи, че цитираното решение № 2/22.02.2007г. по к. д. № 12/2006г. на Конституционния съд на РБългария е неотносимо към настоящия правен спор, тъй като в него е даден отговор на въпроса дали нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закон за бюджета на НЗОК за 2007г. са противоконституционни, но не и на въпроса дали извършените от лечебните заведения медицински дейности, надхвърлящи определения лимит, подлежат на заплащане, който е спорният по делото въпрос.

Трите въпроса, поставени в т. 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, касаещи задължението на НЗОК да заплаща извършени от болничните заведения надлимитни дейности, са свързани с предмета на спора, но по отношение на тях не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. По въпроса дали съществува задължение на НЗОК да заплаща извършени надлимитни дейности и дали са действителни уговорките в индивидуалните договори между НЗОК и изпълнителите на болнична медицинска помощ, с които плащането от НЗОК се ограничава до определени стойности, е налице практика на ВКС, обективирана в решение № 169/16.02.2021г. по т. д. № 1916/2019г. на ВКС, II т. о., в което е прието, че уговорената в сключения между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ индивидуален договор за оказване на болнична помощ клауза, съгласно която на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки, само ако е в рамките на стойностите в Приложение № 2, не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Тази клауза не противоречи на императивни разпоредби на ЗЗО и съответства на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закон за бюджета на НЗОК и Националния рамков договор. Тя обаче няма за последица отказ от плащане на медицинската дейност и вложени медицински изделия, стига те да са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. В случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител. Здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и от свободен избор на изпълнител поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл. 45 от ЗЗО при превишение на месечния лимит. Уговорените в индивидуалния договор за оказване на болнична помощ между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ клаузи, съгласно които не се разрешава на изпълнителя да отчита с финансово – отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи стойностите за съответния месец в Приложение № 2, и се дава право на възложителя да не извършва плащане на изпълнителя, когато сумите по фактурите и спецификациите надвишават стойностите за съответния месец в Приложение № 2, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД като противоречащи на императивни правни норми в ЗЗО. Следователно, наличието на формирана практика на ВКС, в съответствие с която е постановено обжалваното решение, изключва допълнително соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Въпросите в касационната жалба дали претендираните суми за извършени дейности от лечебно заведение за болнична помощ следва да бъдат заплатени само затова, че са извършени, без счетоводно да са отразени в счетоводни сметки и регистри и да има издадени финансови документи със съответните реквизити съгласно ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО), и задължително ли изпълнителят следва да инициира специална процедура за коригиране на определените стойности, предвидена в Правила за условията и реда за прилагане на чл. 4 ал. 1 и ал. 2 от ЗБНЗОК, не съответстват на фактическите констатации и мотивите на въззивното решение, поради които не отговарят на общия критерий по чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът относно вида на правоотношението по сключените на основание чл. 59 от ЗЗО договори, също не е обсъждан изрично от въззивния съд, поради което не се явява обуславящ за изхода на производството. По отношение на него не е налице и допълнителното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, доколкото с решение №154 от 04.03.2021г. по т. д. №2530/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., е прието, че договор, сключен на основание чл. 59 от ЗЗО през 2015г., не е административен по своя характер. Към него не може да се приложи легалната дефиниция на чл. 45 а от ЗЗО, в сила от 1.1.2019 г., поради това, че е сключен преди въвеждане на тази материалноправна норма. Поради това към споровете между страните по тълкуване на сключен между тях договор на това основание и установяване произтичащите от същия права и задължения следва да се приложат правилата на ЗЗД.

Въпросът в т. 3 от изложението е предпоставен от оплаквания на касатора, че въззивният съд не се е произнесъл по изложени във въззивната жалба доводи и релевирани възражения. Така поставен, този въпрос не е правен, а представлява твърдение за допуснати процесуални нарушения, наличието на които е ирелевантно за общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, следва да се отбележи, че обжалваното решение е постановено в съответствие с цитираната от касатора задължителна и постоянна практика на ВКС, по смисъла на която за съда съществува задължение да обсъди в мотивите си всички редовно и своевременно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, относими към предмета на спора, съобразно очертаните с въззивната жалба предели. В случая въззивният съд е обсъдил всички своевременно въведени от страните доводи и възражения, като във връзка с тях е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, относими към задълженията на ищеца и на ответника по процесния индивидуален договор.

Неоснователни са и съдържащите се в т. 4 от изложението доводи за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Очевидната неправилност не е тъждествена на касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 от ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая изброените по-горе пороци не са налице. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК е обосновано от касатора с доводи, че въззивният съд не е обсъдил и изследвал всички факти и обстоятелства и като краен резултат е приел, че е налице основание за плащане на осъществената надлимитна медицинска дейност. По своята същност тези доводи представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК, които обаче не покриват изведените в практиката критерии за „очевидна неправилност“, а подлежат на касационна проверка по реда на чл. 290 от ГПК.

По изложените съображения, по касационната жалба на НЗОК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените искове.

По касационната жалба на „МБАЛ Бургасмед“ ЕООД следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по първите два въпроса в изложението на касатора. Съставът на ВКС намира, че въпросите следва да бъдат обобщени и уточнени предвид предмета на спора за заплащането на извършени медицински дейности над установените в договора лимити, а именно: „Какво е значението на установените лимити за заплащане на извършени медицински дейности по отношение правата и задълженията на страните по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки във връзка и с правото на здравноосигурените лица за достъп до медицинска помощ?“.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „МБАЛ Бургасмед“ ЕООД следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2 757, 82 лв.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 74/30.09.2020г. по в. т.д. № 144/2020г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение в частта, с която след частична отмяна на решение № 93/02.06.2020г. по т. д. № 642/2019г. на Бургаски окръжен съд, граждански състав, са отхвърлени предявените от „Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед“ ЕООД срещу Национална здравноосигурителна каса искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 59 от ЗЗО за заплащане на осъществена надлимитна дейност за месец октомври 2016г. за сумата 55 274 лв., за месец ноември 2016г. за сумата 44 488 лв. и за месец декември 2016г. за сумата 6 427 лв., както и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 16 751, 09 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата от 55 274 лв. за периода 01.12.2016г. – 26.11.2019г.; 13 111, 61 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата от 44 488 лв. за периода 31.12.2016г. – 26.11.2019г.; 1 838, 84 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата от 6 427 лв. за периода 31.01.2017г. – 26.11.2019г.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №74/30.09.2020г. по в. т.д. №144/2020г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение, в останалата обжалвана част.

УКАЗВА на касатора „Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 2 757, 82 лв., като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.