Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Саневиан“ ООД, гр. София срещу определение № 1004 от 12. 04. 2021 г. по ч. гр. д. № 993/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е потвърдено определение № 261790 от 3. 12. 2020 г. по т. д. № 2690/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-13 състав за прекратяване на производството по делото в частта по исковете по чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците във „Венис казинос“ ООД, взети на 12. 12. 2019 г. по т. 1, с което не се приема решение за избор на одитор, и по т. 2, предл. второ, с което е отказано да бъде прието решение за освобождаване на досегашния управител от отговорност.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излага оплаквания за неправилност на извода на съда за недопустимост на производството по исковете с правно основание чл. 74 ТЗ поради липса на правен интерес. Сочи, че за упражняването на правото на иск по чл. 74 ТЗ е без значение дали от взетите от общото събрание решения настъпват последици, какви са тези последици и засягат ли те дружеството и съдружниците, съответно акционерите. Изразява становище, че въззивният съд не е следвало да преценява дали е налице правен интерес от предявените искове, тъй като в производството по искове по чл. 74 ТЗ на служебна проверка, като процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи не правният интерес, който принципно съществува при законодателно уредените конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник, съответно акционер в дружеството, чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Същевременно, обосновава правния интерес от предявените искове с възпиращия ефект на евентуално положително решение по отношение на вземане на бъдещи решения, страдащи от същите пороци, и с предвидената в чл. 75, ал. 2 ТЗ нищожност на решения на общото събрание, взети в противоречие с влязлото в сила решение по чл. 74 ТЗ. Моли обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд да бъдат отменени, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Частният касационен жалбоподател основава допускането на касационното обжалване на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните значими за изхода на делото въпроси: „1. При предявен конститутивен иск с правно основание чл. 74 ТЗ кои обстоятелства подлежат на преценка от съда във връзка с преценката за наличие на правен интерес?; 2. В частност, необходимо ли е позоваването и наличието на други такива обстоятелства, извън установяването на качеството „съдружник“ или „акционер“ на ищеца по иска, което обуславя активната му процесуална легитимация?; 3. Налице ли е презумптивен правен интерес при иска по чл. 74 ТЗ, предвид на това, че същият е конститутивен?; 4. Доколкото законът не е обвързал правото на акционера или съдружника да атакува решенията на общото събрание (ОС) с естеството, респ. съдържанието на тези решения, налице ли е основание съдържанието на решението на ОС да се приеме за обуславящо по отношение допустимостта на иска по чл. 74 ТЗ?; 5. Допустимо ли е да бъде обоснован правният интерес и с други обстоятелства, различни от конститутивното действие на решението и кои са тези обстоятелства? В частност, произтича ли такъв интерес и от намерението на съдружника да защитава законосъобразното упражняване на правомощията на ОС, както и законността в дейността на дружеството като цяло?“. Твърди, че въззивното определение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 6. 12. 2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, както и в решение по т. д. № 685/2014 г., І т. о., решение по т. д. № 269/2009 г., І т. о., решение по т. д. № 290/2012 г., определение по ч. гр. д. № 335/2011 г., І г. о., решение по т. д. № 1504/2016 г., І т. о., решение по т. д. № 898/2010 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 566/2006 г., ТК, решение по ч. гр. д. № 335/2011 г., І г. о. и определение по т. д. № 695/2012 г., ІІ т. о.

Ответникът „Венис казинос“ ЕООД и третите лица-помагачи на страната на ответника „ВСС 2009“ ЕООД, „Б. М“ ООД и „Би гейминг груп“ ООД не са депозирали отговори на частната касационна жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото в частта по исковете по чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците във „Венис казинос“ ООД, взети на 12. 12. 2019 г. по т. 1, с което не се приема решение за избор на одитор, и по т. 2, предл. второ, с което е отказано да бъде прието решение за освобождаване на досегашния управител от отговорност, Софийски апелативен съд е приел, че липсва конкретен правен интерес на ищеца да предяви иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на посочените решения, тъй като се касае до неприети решения, от които не възникват никакви правни последици нито за отделните съдружници, нито за търговското дружество, поради което не могат да бъдат засегнати техните членствени права, предмет на защита с иска по чл. 74 ТЗ. Споделил е извода на СГС, че с отмяната на процесните решения няма да се породи конститутивно действие в отношенията между страните по делото, тъй като няма да се възстанови някакво предходно правно положение, нито ще се създаде ново такова. При позоваване на практика на ВКС в атакувания акт е изразено становище, че с оглед действието на съдебното решение по конститутивния иск, следва да се приеме, че когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното от съдебното решение за съществуващо потестативно право, за ищеца липсва правен интерес от търсената по този ред правна защита.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси могат да бъдат обобщени като въпрос относно правния интерес от предявяването на иска по чл. 74 ТЗ и подлежащите на отмяна по реда на чл. 74 ТЗ решения на общото събрание на търговското дружество. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е обусловило изводите му в атакуваното определение за недопустимост на предявения иск по чл. 74 ТЗ, поради което обобщеният въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не са налице въведените от частния касационен жалбоподател допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че по поставения значим за изход на спора въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Част от практиката, цитирана в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, няма отношение към релевантния въпрос, доколкото касае други въпроси – решението по т. д. № 685/2014 г. на ВКС, І т. о. дава разрешение на проблема за съотношението на исковете по чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ, решението по т. д. № 566/2006 г., ТК на ВКС е относно процесуалната легитимация за предявяване на иска по чл. 74 ТЗ, а определението по ч. гр. д. № 335/2011 г. на ВКС, І г. о. е постановено по въпроса за правния интерес от установителния иск за собственост. Не могат да обосноват твърдяното от касационния жалбоподател несъответствие с практика на ВКС на въззивния акт дадените в цитираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Тълкувателно решение от 6. 12. 2002 г. на ОСГК на ВКС, решение по т. д. № 269/2009 г. на ВКС, І т. о., решение по т. д. № 898/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение по т. д. № 290/2012 г. на ВКС, І т. о. и решение по т. д. № 1504/2016 г. на ВКС, ІІ т. о. разрешения, че целената правна последица от успешното провеждане на иска по чл. 74 ТЗ е защита на членствени права и контрол за законосъобразност на решенията на общото събрание, свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел; че потестативното право по чл. 74 ТЗ е предоставено в полза на съдружник/акционер за защита на неговите лични членствени права, но и с оглед интересите на останалите съдружници/акционери, на дружеството и на обществения интерес. Въззивният съд не е отрекъл тези характеристики на иска по чл. 74 ТЗ, поради което не е допуснал противоречие с практиката на ВКС, а е изразил разбиране, че отказът на съдружниците да приемат дадено предложение от дневния ред на събранието не поражда правни последици за съдружниците и дружеството.

Същевременно, по значимия за изхода на делото въпрос е формирана практика на ВКС, намерила израз в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 150 от 30.06.2014 г. по т. д. № 286/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 254 от 12. 07. 2018 г. по т. д. № 1479/2017 г., ІІ т. о. и решение № 255 от 12.07.2018 г. по т. д. № 1734/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., както и решение № 81 от 25. 04. 2017 г. по т. д. № 563/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., макар и постановено по конститутивен иск по чл. 25 ЗЮЛНЦ за отмяна на решение на общото събрание на сдружение с нестопанска цел. В нея последователно се застъпва становището, че с оглед действието на съдебното решение по конститутивния иск, какъвто е искът по чл. 74, ал. 1 ТЗ, както и неговата специфика, когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, то интерес от търсената по този ред правна защита за страната не съществува. Следователно независимо, че законодателят е предоставил на съдружника в търговско дружество с ограничена отговорност процесуалната възможност да упражни преобразуващото си субективно право да иска отмяна на решения на общото събрание чрез специалния конститутивен иск по чл. 74 ТЗ, невъзможността с постановеното по него положително за правоимащия конститутивно решение да се създаде правна промяна, т. е. целеното ново правно положение, изключва допустимостта на иска, поради отсъствие на интерес от търсената с него правна защита. Обжалваното въззивно определение е постановено в съответствие с тази споделяна от настоящия състав и ненуждаеща се от промяна последователна практика на ВКС относно правния интерес от предявяването на иска по чл. 74 от ТЗ и подлежащите на отмяна по реда на чл. 74 от ТЗ решения на общото събрание на търговското дружество, което изключва въведените от частния касационен жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за достъп до касация. В случая не е налице и основанието по чл. 292 ГПК за спиране на производството по делото и сезиране на ОСТК на ВКС за постановяване на тълкувателно решение поради отсъствието на противоречиво разрешаване от състави на ВКС на идентични с обуславящия изхода на спора правни въпроси.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1004 от 12. 04. 2021 г. по ч. гр. д. № 993/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.