№ 6031
гр. София, 20.12.2024 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
като разгледа докладваното от съдията Орешарова ч. гр. д. № 4291/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Н. Д., чрез адв. Н. М., срещу определение № 1750/10.07.2024 г. по в. гр. д. № 1854/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 9541/20.06.2024 г., постановено по гр. д. № 102/2024 г. по описа на Софийски градски съд. С последното е прекратено първоинстанционното производство и делото е изпратено на Софийския районен съд по компетентност.
Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставя се въпросът: Кое е определящо за родовата подсъдност – основанието на иска съгласно изложените твърдения, или възможността всяка от претенциите да бъде предявена в отделно производство?
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
С искова молба пред Софийски градски съд са предявени искове от В. Д. срещу С. Д., П. Д. и А. Й. за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата от по 22 700 лв. и сумата от по 2000 евро, представляващи съответната на наследствения им дял част от сумите 68 100 лв. и 6000 евро, получени през посочен период от време от общия им наследодател с оглед на неосъществено...