№ 149

София, 27

април 2009 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ наказателно

отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и

девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.

ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ

КРЪСТЕВ

Ж. Н.

при

участието на секретаря Н. Ц

в присъствието на прокурора М. М

изслуша

докладваното от председателя (съдията) С. С

дело

№ 116/2009 година

Производството е образувано по повод касационни жалби от подсъдимия Д. И. С. и частните обвинители и граждански ищци Т. Б. Б. и Х. В. В. против решение № 302 от 16.12.2008г. постановено по в. н.о. х.д. № 553/2008г. на Пловдивския апелативен съд.

В жалбата на подсъдимия се прави довод за явна несправедливост на наказанието и несправедливост на присъдените обезщетения за неимуществени вреди и се иска намаляване срока на наложеното наказание лишаване от право за управление на моторно превозно средство, както и размера на обезщетенията за неимуществени вреди.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа изцяло жалбата.

В жалбата на частните обвинители и граждански ищци се правят доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, явна несправедливост на наложеното наказание и несправедливост на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане, алтернативно - увеличаване размера на наложеното наказание и уважаване изцяло на предявения граждански иск за неимуществени вреди.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира жалбата на частните обвинители и граждански ищци за изцяло неоснователна, а жалбата на подсъдимия за основателна само в частта й относно присъдените обезщетения за неимуществени вреди, които предлага да бъдат намалени.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното:

Смолянският окръжен съд с присъда № 19 от 16.09.2008г. по н. о.х. д. № 55/2008г. е признал подсъдимия Д. И. С. за виновен в това, че на 23.02.2008г. до с. М., обл. Смолян при управление на моторно превозно средство – мотоциклет „Ямаха” е нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2, чл. 23, ал. 1 ЗДвП и чл. 47, ал. 1 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. Х. В., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б.”б” вр. чл. 343, ал. 1, б.”в”, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” НК го осъдил на „пробация” включваща следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настояш адрес” за срок от осем месеца и „ задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от осем месеца.

На основание чл. 343Г НК съдът лишил подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца.

Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци Т. Б. и Х. В. обезщетения за неимуществени вреди в размер от по 50000лв. ведно със законната лихва, считано от 23.02.2008г. като исковете в останалата им част до предявения размер от по 80000лв. са отхвърлени.

Пловдивският апелативен съд с решение № 302 от 16.12.2008г. по в. н.о. х.д. № 553/2008г. е изменил присъдата в гражданската й част, като е увеличил размера на обезщетенията от по 50000лв. на по 70000лв. на всеки един, признал е подсъдимия за невинен да е допуснал нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и потвърдил присъдата в останалата й част.

ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Д. И. С.

Съображенията, изложени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, касаят само наложеното на подсъдимия наказание „ лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от една година и шест месеца.

Възражението, че това наказание е явно несправедливо, тъй като не съответства на тежестта на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение, е неоснователно. Такова възражение е правено и пред въззивната инстанция, която правилно го е отхвърлила, При определяне размера на наказанието, съдът е отчел и правилно преценил всички обстоятелства имащи значение за индивидуализацията му, и тази преценка е извършена в съответствие с изискванията на чл. 36 НК. В достатъчна степен е отчетено обстоятелството, че подсъдимият работи като шофьор, поради което и с лишаването му от правото да управлява моторно превозно средство той по същество е лишен от възможността да упражнява трудовата си дейност. Относителната тежест на това обстоятелство обаче, не може да се преценява изолирано от останалите такива, които са взети предвид от съдебните инстанции, а именно - тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение, както и наличието на налагани по административен ред наказания за допускани нарушения на правилата за движение. Последните са установени от приложената на досъдебното производство справка на Столична дирекция полиция, отдел „Пътна полиция”, в която са посочени нарушенията, за които подсъдимият е санкциониран с влезли в сила наказателни постановления. Видът на допуснатите нарушения обосновава по - високата степен на обществена опасност на подсъдимия като водач на моторно превозно средство, която налага и лишаването му от права за един по - дълъг период от време, през който да се постигне превъзпитателния ефект от наказанието.

ПО ЖАЛБАТА НА ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ

Съображенията, изложени в касационната жалба във връзка с направените доводи за допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК, се свеждат до неправилното разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и седма от НПК, както и до налагането на явно несправедливо наказание.

Възраженията са неоснователни.

Решението за предварително изслушване на страните по делото е взето по искане на подсъдимия и съдът не е имал процесуалната възможност да го отхвърли, след като са били налице предвидените в чл. 371, т. 2 НПК предпоставки, които се свеждат единствено до признаване изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Видно от протокола на съдебното заседание проведено на 16.09.2008г. съдът е изпълнил задълженията си по чл. 372, ал. 1 НПК и е дал възможност на конституираните частни обвинители и граждански ищци да изразят становището си по искането на подсъдимия. За съда обаче изразеното от тях становище няма задължителен характер, то се преценява единствено с оглед наличието или не на предпоставките по чл. 371, т. 2 НПК. Правилно съдът е приел, че самопризнанието е подкрепено от надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, поради което и оставил без уважение искането на частните обвинители и граждански ищци за разглеждане на делото по общия ред. За да се вземе решение за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие не е необходимо изключителна еднопосочност на доказателствения материал. Достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК е надлежно приобщените и проверени доказателства убедително да потвърждават признатите от подсъдимия факти. Настоящият състав намира, че след като по делото не са налице съществени противоречия в доказателствата, които създават съмнения относно съставомерните признаци на деянието, решението на първоинстанционния съд за реда по който следва да се разгледа делото е законосъобразно.

Неоснователно е и възражението за явна несправедливост на наказанието.

Разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие води задължително до определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК, дори и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. След като за престъплението, предвиденото наказание лишаване от свобода е без минимум, то определеното при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” НК такова, се заменя с наказание „ пробация” и именно това е сторил съдът. Определените пробационни мерки, наред с наложеното наказание „ лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от една година и шест месеца в своята съвкупност биха постигнали предвидените в чл. 36 НК цели, поради което и не се налага завишаване на наказателната санкция.

ПО ЖАЛБИТЕ НА ПОДСЪДИМИЯ И ГРАЖДАНСКИТЕ ИЩЦИ В ЧАСТТА ИМ О. Г. И

Жалбите са неоснователни.

Възраженията, че при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди е допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД, са неоснователни. Несъмнено в резултат на загубата на дъщеря си гражданските ищци са претърпели и ще продължават да търпят болки и страдания, които подсъдимият следва да обезщети. Размерът на това обезщетение настоящият състав намира, че е съобразен с изискванията по чл. 52 ЗЗД. Не са налице обстоятелства, които да дават основание както за неговото занижаване, в каквато посока е жалбата на подсъдимия, така и за увеличаването му до пълния предявен от гражданските ищци размер.

Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на въззивното решение същото следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 302 от 16.12.2008г. постановено по в. н.о. х.д. № 553/2008г. на Пловдивския апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: