№ 489
гр. София, 14 април 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република
България, ….Второ наказателно отделение,
в публично заседание на седми
ноември………………….две хиляди и осма година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
БИЛЯНА
ЧОЧЕВА
при секретаря Н.
Цекова...…...………………………………………в присъствието на
прокурора
Лаков.........……..………………………………....изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА
…………………..……...наказателно дело № 479 по описа за 2008 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Пловдивската апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 151/30.06.2008 г., постановено по ВНОХД № 241/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, НК, 1-ви състав.
В касационния протест се изтъква довод за присъствие на касационното основание по чл. 348 ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 НПК – липса на мотиви. Твърди се, че апелативният съд не е отговорил на две от най-съществените възражения по въззивния протест, имащи значение за правилното разрешаване на въпросите за прекия умисъл и специална цел за извършване на деянието по чл. 282 от НК. На тази основа се претендира отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.
В съдебно заседание прокурорът ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения.
Защитникът на подсъдимия намира, че критиката към мотивите на въззивната инстанция е неоправдана, поради което настоява протестът да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С решение № 151/30.06.2008 г., постановено по...