№ 489

гр. София, 14 април 2009 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република

България, ….Второ наказателно отделение,

в публично заседание на седми

ноември………………….две хиляди и осма година

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАТЯНА КЪНЧЕВА

БИЛЯНА

ЧОЧЕВА

при секретаря Н.

Цекова...…...………………………………………в присъствието на

прокурора

Лаков.........……..………………………………....изслуша докладваното от

съдия ЧОЧЕВА

…………………..……...наказателно дело № 479 по описа за 2008 г.

и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Пловдивската апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 151/30.06.2008 г., постановено по ВНОХД № 241/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, НК, 1-ви състав.

В касационния протест се изтъква довод за присъствие на касационното основание по чл. 348 ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 НПК – липса на мотиви. Твърди се, че апелативният съд не е отговорил на две от най-съществените възражения по въззивния протест, имащи значение за правилното разрешаване на въпросите за прекия умисъл и специална цел за извършване на деянието по чл. 282 от НК. На тази основа се претендира отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.

В съдебно заседание прокурорът ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения.

Защитникът на подсъдимия намира, че критиката към мотивите на въззивната инстанция е неоправдана, поради което настоява протестът да се остави без уважение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

С решение № 151/30.06.2008 г., постановено по...