Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “П”ООД-г. Благоевград срещу въззивното решение от 28.02.08г. по т. д. №1742/2007г. на АС-г. София, т. отд., V-ти с-в, с което е отменено първоинстанционното решение от 9.07.07г. по г. д. №123/06г. на ОС-г. Благоевград и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените в обективно кумулативно съединение от “П”АД-г. Благоевград срещу “Т”О. искове с правно основание чл. 264к ал. 1 т. 2 ТЗ във вр. с чл. 264а ал. 1 ТЗ и чл. 264г ал. 3 предл. 2-ро във вр. с ал. 1 ТЗ, чл. 262п ТЗ и чл. 137 ал. 3 предл. 1-во ТЗ като неоснователни.

Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В изпълнение на изискванията на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и че с атакувания акт са решени неправилно материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК/.

ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.

Касаторът развива съображения в касационната жалба, че съществените материално правни въпроси по делото се свеждат до това кой е компетентният орган по смисъла на чл. 264а ал. 1 ТЗ, който е оправомощен да съставя план за преобразуване на дружеството с ограничена отговорност/ООД/, каквото е преобразуващото се дружество “Т”О. както и какъв следва да бъде необходимия кворум за приемане на устав на преобразуващото се акционерно дружество “Т”ООД.

ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, както и основанията за касационно обжалване, предвидени в чл. 281 ГПК приема, че и двата материалноправни въпроса, релевирани в касационната жалба са съществени за изхода на спора.

В съдебната практика не е бил поставян до сега на разглеждане въпроса при промяна чрез преобразуване на правната форма на персонално дружество кой е управителния орган по смисъла на чл. 264а ал. 1 ТЗ, който има правото да съставя план за преобразуване и в частност разполага ли с това право управителят на О., който не е съдружник с право на управление, както е в разглеждания случай.

На второ място, от съществено значение за изхода на спора е и правилния отговор на въпроса какъв е необходимия кворум за приемане на устав на преобразуващото се акционерно дружество “Т”О. в АД.

Съгласно чл. 262п ал. 2 ТЗ законоустановения минимален кворум от ОС на съдружниците при преобразуване на О. в АД е мнозинство от 3/4от капитала. В чл. 19 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от дружествения договор на “Т”О. като правомощие на ОС е предвидено изменение на дружествения договор, което решение следва да бъде прието с мнозинство 4/5 от капитала на дружеството-чл. 20 ал. 2 от дружествения договор на “Т”ООД.

В конкретния случай решението за преобразуване е прието с мнозинство от 3/4 от капитала, каквото е предвидено в разпоредбата на чл. 262п ал. 2 ТЗ като законоустановен минимален кворум от ОС на съдружниците при преобразуване на О. в АД.

Въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска не е обсъдил и не е дал отговор на въпроса, доколко предвиденото квалифицирано мнозинство/кворум/ от 4/5 от капитала по чл. 20 ал. 2 във вр. с чл. чл. 19 ал. 1 т. 1 от дружествения договор на “Т”О., относим единствено при промяна на дружествения договор е релевантно за приемане решение за преобразуване на дружеството от О. в АД и дерогират ли тези клаузи в учредителния договор предвидения в разпоредбата на чл. 262п ал. 2 ТЗ предвидения законоустановен минимален кворум от ОС на съдружниците при преобразуване на О. в АД.

ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК намира, че касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищецът “П”ООД-г. Благоевград-касатор в настоящето производство поддържа в обстоятелствената част на исковата молба, както и в касационната си жалба че плана за преобразуване чрез промяна на правната форма по смисъла на чл. 264а ал. 1 ТЗ следва да бъде изготвен и подписан единствено от общото събрание на съдружниците. Развива съображения, че под управителен орган по смисъла на чл. 264а ал. 1 ТЗ законодателят има предвид ОС на съдружниците, а не управителя.

Граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата на чл. 264а ал. 1 ТЗ, както и нейното систематическо и съчетано тълкуване с разпоредбите на чл. 264г ал. 1и 3 ТЗ във вр. с чл. 262п ТЗ налага извода, че под управителен орган по смисъла на чл. 264а ал. 1 ТЗ следва да се има предвид при капиталовите дружества управителя на О. или изпълнителен член на СД на АД/един или повече от един/ или съдружници с право на управление в персонално дружество. Да се приеме противното, а именно че единствено общото събрание на съдружниците/акционерите разполага с правомощието да изготвя и подписва плана за преобразуване на дружеството чрез промяна на неговата правна форма като се превърне в търговско дружество от друг вид означава че един и същ орган на дружеството е овластен както да изготви и подпише плана за преобразуване на дружеството, така и да го приеме. Подобен дуализъм в правомощията на ОС съдружниците/акционерите би обезсмислил процедурата по приемане плана за преобразуване на дружеството от неговото общо събрание, предвидена в чл. 262п ал. 2 и ал. 3 ТЗ.

Ето защо ВКС-ТК намира това оплакване на касатора за неоснователно.

Другото оплакване, релевирано от касатора в касационната жалба е относно необходимия кворум за приемане на решение за преобразуване на “Т”О. в АД. В тази връзка се поддържа, че в чл. 19 ал. 1 т. 1 и чл. 20 ал. 2 от учредителния договор на “Т”О. е предвиден за изменение на дружествения договор кворум от 4/5 от капитала на дружеството, докато решението за неговото преобразуване е прието с кворум от 3/4 от капитала на дружеството.

Фактическия състав на преобразуване на търговско дружество е сложен. Изменението на дружествения договор на преобразуващото се дружество “Т”О. в АД е само един от елементите на този сложен фактически състав, включващ всички решения на съдружниците/ак;ционерите относно свързаните с преобразуването промени-арг. от чл. 262о ал. 4 ТЗ.

Следователно в конкретния случай законоустановения в чл. 262п ал. 2 ТЗ минимален кворум от 3/4 от капитала на “Т”О. е бил спазен, при което положение и второто оплакване на касатора се явява неоснователно.

Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания.

Решението е законосъобразно. То не е постановено при нарушения на съществени съдопроизводствени правила. Доказателствата са събрани с участието на страните. Преценени са съвкупно в тяхната взаимна връзка и зависимост и са формулирани обосновани и законосъобразни изводи.

Ето защо обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 28.02.08г. по т. д. №1742/2007г. на АС-г. София, т. отд., V-ти с-в

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: