№ 3253

[населено място], 05.12.2024 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. Анна Ненова

Татяна Костадинова

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 2329 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № 6816/15.08.2024г. на „Ивел-А“ ООД срещу решение № 115 от 20.06.2024г. по в. гр. д. № 179/2024г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 413 от 30.11.2023г. по гр. д. № 273/2023г. на Окръжен съд – Пазарджик, поправено с решение от 27.02.2024г., за осъждане на касатора да заплати на С. П. С. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 34 323. 32 лева, със законната лихва за забава от датата на исковата молба (15.03.2021г.).

С молба вх. № 20763 от 29.11.2024г. от името на касатора е поискано спиране на изпълнението на въззивното решение. Посочено е, че въз основа на издаден от въззивния съд изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20248840400693 по описа на ЧСИ М. А., по което на 25.11.2024г. на дружеството е връчена покана за доброволно изпълнение. Същевременно по изпълнително дело № 20218840400223 на същия частен съдебен изпълнител е наложен обезпечителен запор въз основа на издадена обезпечителна заповед от 21.04.2021г. по т. д. № 38/2021г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик за сума от 37 081. 87 лева, колкото е била цялата предявена от С. П. С. парична претенция.

С молба вх. № 20991/04.12.2024г. от касатора са представени доказателства (извлечение от банкова сметка от „УниК. Б. АД) за наличност от поне 34 323. 32 лева по запорираната банкова сметка на дружеството.

Настоящият съдебен състав намира молбата по чл. 282 от ГПК за неоснователна.

Съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК спиране на изпълнението на осъдително въззивно решение за парични вземания, подлежащо на предварително изпълнение съгласно чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК, се допуска от Върховния касационен съд при подадена касационна жалба, след внасяне на обезпечение в размер на присъдената в обжалваното решение сума. Условие за спиране на изпълнението в тези случаи е да е упражнено правото на касационно обжалване и да е внесено обезпечение в размера по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Обезпечението по чл. 282, ал. 2 от ГПК е залог на парична сума, учреден съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗЗД, като заложната сума се депозира по сметка на ВКС. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС.

В случая не е внесено обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК по сметка за обезпечения на ВКС, при което спиране на изпълнението на решението на Апелативен съд - Пловдив не може да бъде постановено.

Допускането и налагането на обезпечение (запор) по чл. 389 и сл. от ЗЗД за осъществяване на правата на ищцата С. П. С., както и наличието на парични средства по запорираната банкова сметка на касатора – ответник са без значение за основателността на молбата по чл. 282 от ГПК. Обратно, представянето на обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК би могло да бъде основание за отмяна на допуснатото обезпечение по чл. 389 и сл. от ГПК, при условията на чл. 402 от ГПК, във връзка с чл. 398, ал. 2 от ГПК.

Воден от горното Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 20763 от 29.11.2024г. на „Ивел-А“ ООД за спиране на изпълнението на решение № 115 от 20.06.2024г. по в. гр. д. № 179/2024г. на Апелативен съд – Пловдив в обжалваната в касационното производство част.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове:1.

2.