РЕШЕНИЕ№ 208

гр. София, 09.12.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3-ти СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

при участието на секретаря Ангел Йорданов

като разгледа докладваното от В. Х. търговско дело № 1439 по описа за 2024 година,

за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК, образувано по молба на Д. Р. А. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК на влязло в сила решение на Софийски апелативен съд.

Ответникът по молбата[Фирма 2] „Б. В. И. Груп“ ЕАД оспорва същата.

Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното.

С постановеното по гр. д. № 679/2014 г. решение № 1006/23.05.2014 г., чиято отмяна се иска, Софийският апелативен съд, след отмяна на първоинстанционното решение в съответната част, като краен резултат е отхвърлил изцяло предявения от молителя срещу ответника иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на основание застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. К. Л.. Решението е влязло в сила, след като не е допуснато касационното му обжалване.

Извода за неоснователност на иска съдът е обосновал със съображенията, че не е доказано молителят да е баща на пострадалата, доколкото според представеното удостоверение за раждане произходът от бащата е неизвестен, а установяването на бащинство със свидетелски показания в хода на висящия процес извън предвидения в чл. 69 СК е недопустимо. От правна страна е приел, че предвид липсата на родствена връзка молителят не попада в кръга на лицата, легитимирани да претендират за обезщетение съгласно установената с ППВС № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. задължителна практика.

По подадена от молителя жалба № 5377/17 за нарушение по чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, основана на мотивирания с неустановеност на родствената връзка отказ на националния съд да присъди на молителя обезщетение за неимуществените вреди вследствие смъртта на пострадалата, на която молителят твърди да е баща, с решение по допустимостта от 08.02.2024 г. Европейският съд по правата на човека е обявил жалбата за недопустима. Изложил е мотиви, че действително в националното съдебно производство е установено, че молителят е съжителствал на семейни начала с майката на пострадалата, която са отглеждали съвместно и поради това следва да се приеме съществуването на действителна лична емоционална връзка, която де факто характеризира отношенията родител-дете и определя наличието на семеен живот по смисъла на чл. 8 от Конвенцията, както и представлява елемент от личния живот на молителя. По-нататък, припомняйки установената своя практика по приложението на чл. 8, съдът е посочил, че държавите разполагат с широка свобода на преценка при установяването на националната правна уредба на имуществените аспекти на семейния живот, като от чл. 8 от Конвенцията, за разлика от чл. 2, не може да бъде изведено общо позитивно задължение на държавата да предвиди право на обезщетение и за случаите като разглеждания. С това е обоснован краен извод, че жалбата е явно неоснователна и следва да бъде отхвърлена съгласно член 35, § § 3а) и 4 от Конвенцията.

Съгласно т. 7 на чл. 303, ал. 1 ГПК влязло в сила решение може да бъде отменено, когато Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението.

Предпоставките за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК следователно са: 1) влязло в сила решение на националния съд по гражданско/търговско дело, в което не е съобразена разпоредба на Конвенцията или, ако е съобразена, не е установено нарушение по нея; 2) окончателно решение на ЕСПЧ, което установява допуснато от Р. Б. нарушение на Конвенцията или на протоколите към нея; това решение трябва да е постановено по жалба на страната по приключилото дело пред националния съд, чиято отмяна се търси; 3) неотстранени от държавата последици от установеното с решението на ЕСПЧ нарушение и съществуваща възможност за отстраняването им при новото разглеждане на делото.

С оглед на това молбата за отмяна е неоснователна. Не е налице в настоящия случай основната предпоставка за отмяна по т. 7 на чл. 303, ал. 1 ГПК, а именно установено с решение на ЕСПЧ нарушение на разпоредба на Конвенцията. Напротив, с посоченото от молителя решение Европейският съд изрично е приел, че доколкото за Р България не съществува изводимо от чл. 8 от Конвенцията общо задължение да въведе правна уредба, допускаща присъждането на обезщетения за неимуществени вреди от смърт на лице при неустановена родствена връзка, но създадена действителна лична емоционална връзка, която де факто характеризира отношенията родител-дете, с постановяването на решението, предмет на искането за отмяна, не е допуснато нарушение на чл. 8 от Конвенцията. Поради това и неоснователни са изложените от молителя доводи, обосноваващи наличието на нарушение в резултат на позоваването на недоказана родствена връзка при отхвърлянето на иска при положение, че са установени действителни лични емоционални връзки, които характеризират отношенията родител-дете. Освен че липсва формалната предпоставка - нарушението да е установено с решение на ЕСПЧ, в мотивите на решението на Европейския съд изрично е посочено, че изключването на лицата без родство с пострадалия, но създали лична емоционална връзка с него, съвпадаща по съдържание с връзката родител-дете, от кръга на легитимираните да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадалия, не представлява нарушение по чл. 8 от Конвенцията.

По изложените съображения молбата за отмяна следва да се остави без уважение като неоснователна. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед направеното искане и представените списък по чл. 80 ГПК и писмени доказателства молителят следва да заплати на ответника направените разноски в размер на 9945 лв.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:Оставя без уважение подадената от Д. Р. А. молба вх. № 500576/13.03.2024 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК на влязлото в сила решение № 1006/23.05.2014 г. по гр. д. № 679/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Осъжда Д. Р. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Видин, да заплати на[Фирма 2] „Б. В. И. Груп“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. Позитано № 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 9945 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................