№ С., 19.03.2012 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шести март през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря З. Я., като изслуша докладваното от съдия К. М. гр. д. № 1025 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е

по касационна жалба на Българо-руско съвместно предприятие „А.”, [населено място], чрез пълномощника му адвокат Б. С., против решение № 338 от 30.06.2011 г., постановено по гр. д. № 525 описа за 2011 г. на Апелативен съд-П., с което е потвърдено решение № 246 от 21.02.2011 г. по гр. д. № 947/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, ХV състав за признаване за установено спрямо касатора и [община], че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място] собственици по наследство от Н. Х. П., поч. 29.11.1947 г. и Е. Н. П., поч. 5.12.1957 г. на описания поземлен имот са ищците М. А. Я., С. С. Я., Л. С. М., Й. Я. Б., Е. И. П. и Ю. Н. Я..

Ищците М. А. Я., С. С. Я., Л. С. М., Й. Я. Б., Е. И. П. и Ю. Н. Я. са основали претендираното право на собственост, като наследници на Н. Х. П. и Е. Н. П. и съдебно решение от 28.12.2002 г. по а. х.д. № 458/2002 г. на Окръжен съд-Пловдив и решение № 21423/25.08.2003 г. на ОСЗГ.гр.П. за възстановяване правото на собственост в стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ.

Ответникът Българо-руско съвместно предприятие „А.”, [населено място] е оспорил...