Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Българо-руско съвместно предприятие „А.”, [населено място], чрез пълномощника му адвокат Б. С., против решение № 338 от 30.06.2011 г., постановено по гр. д. № 525 описа за 2011 г. на Апелативен съд-П., с което е потвърдено решение № 246 от 21.02.2011 г. по гр. д. № 947/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, ХV състав за признаване за установено спрямо касатора и [община], че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място] ищците М. А. Я., С. С. Я., Л. С. М., Й. Я. Б., Е. И. П. и Ю. Н. Я. са собственици по наследство от Н. Х. П., поч. 29.11.1947 г. и Е. Н. П., поч. 5.12.1957 г. и реституция по ЗСПЗЗ на поземлен имот от * дка, находящ се в [населено място], Ю. индустриална зона, съставляващ бивш имот пл. № * по стар кадастрален план на [населено място], Ю. индустриална зона, част ІV от 1955 г., целия от * дка, без частта от този имот изън регулацията на града с площ от * дка и без застроената централна северна част от имота с площ от * дка, който имот попада с * дка в УПИ * Б. предприятие за производство на автомобилни електронни системи” и с * дка в проектирана, но нереализирана улица от южната страна на посочения УПИ, които имоти съгласно удостоверение изх. № 94-13667/21.06.2010 г. на А. и скица № 17500/21.06.2010 г. на С. П. по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] са обозначени както следва: 1.УПИ * Б. предприятие за производство на автомобилни електронни системи” се опознава като поземлен имот с идентификатор *, целия с площ от * кв. м., като на юг от този имот са разположени поземлени имоти с идентификатори * и *, а останалите граници на този имот са поземлени имоти с идентификатори * и *; 2.проектираната от южната страна на този имот [улица] на Ю. индустриална зона, ІІІ част-гр.П. се опознава като поземлен имот с идентификатор *, който граничи от север с поземлени имоти с идентификатори *, * и *, както и че е налице непълнота в кадастралната карта на [населено място], изразяваща се в незаснемане на същия недвижим имот.

В. решение в частта, с която искът е уважен по отношение на [община] за частта от имота попадаща върху имот с идентификатор *, е влязло в сила като необжалвано.

К. Българо-руско съвместно предприятие „А.”, [населено място] е изложил твърдения, които по същество се свеждат до доводи за недопустимост на решението и за неправилно приложение на материалния закон. Иска отмяна на атакуваното решение и прилагане на нормата на чл. 293 ГПК. Претендира възстановяване на направените разноски.

Ответниците по касационната жалба М. А. Я., С. С. Я., Л. С. М., Й. Я. Б., Е. И. П. и Ю. Н. Я. считат, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С определение № 1118 от 2.12.2011 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради необходимост от тълкуване разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ГПК в случаите, когато ответната страна упражнява права, чийто носител е неучастващо по делото по чл. 53, ал. 2 З. лице и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и поради противоречива практика по приложението на § 41 ПЗР ЗСПЗЗ.

Въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване са относими към мотивите на въззивния съд. Искът по чл. 53, ал. 2 З. е основан на твърденията, че ищците по наследство и реституция по ЗСПЗЗ са собственици на поземлен имот от * дка, находящ се в [населено място], Ю. индустриална зона, представляващ бивш имот пл. № * по стар кадастрален план на града от 1955 г., целият от * дка, без частта от този имот извън регулацията на града /с площ от * дка/ и без застроената централна северна част на имота /с площ от * дка/, като правата им са били признати с решение от 28.10.2002 г., постановено по ахд № 458/2002 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, и решение № 21423/25.08.2003 г. на ОСЗГ-П. за възстановяване правото на собственост в стари реални граници, но по действащия регулационен план на [населено място] от 1984 г. имотът им попада с * дка в УПИ * Б.-съветско предприятие за производство на автомобилни електронни системи, понастоящем поземлен имот с идентификатор *, с обща площ от * кв. м., и с * дка в проектирана от южната страна на имота, но нереализирана улица, представляваща поземлен имот с идентификатор *, при описани граници и е отказано попълването на кадастралната основа с възстановения им имот, тъй като съставеният акт за непълноти и грешки не е подписан от ответниците, а Б. „А.” изрично е оспорил правата им.

По повод възражението на Б. „А.” за недопустимост на иска, тъй като не е легитимиран материално и процесуалноправно са изложени мотиви, че пасивната процесуална легитимация на ответника се извежда от твърденията на ищците, че същият оспорва правото им на собственост, противопоставяйки им собствени вещни права върху имота, като в случай, че ищците не установят твърденията си, това ще се отрази на основателността на иска, а не на неговата допустимост. По делото е установено, че предприятието изрично е оспорило правата на ищците, претендирайки в административната процедура права върху незастроената част от имота, попадаща в УПИ * за себе си, а не за държавата. Прието е за установено, че терен от * кв. м. е актуван с акт за държавна собственост, а с последващ акт са актувани * кв. м., заедно с построените в него три сгради, предоставен за оперативно управление на Б. „А.”, като увеличаване площта на имота е възникнало вследствие отчуждаване на * дка обработваема земя по реда на З. за разширение на предприятие „А.”-П.. На предприятие е било предоставено право на строеж върху част от имота, което е било реализирано и право на ползване на останалата част от имота като част от понятието „оперативно управление” и именно като носител на тези ограничени вещни права върху имота този ответник е легитимиран да отговаря по предявения иск, в т. ч., упражнявайки правата и на държавата.

Изложени са съображения за неприложимост на разпоредбите на чл. 24, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗСПЗЗ и § 1в ДР ЗСПЗЗ, на които се позовава ответното предприятие, както и за липса на мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, непозволяващо възстановяване на собствеността, доколкото процесната площ е незастроена.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

Съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи, в които чл. 26, ал. 4 ГПК изисква по делото да се призове като страна и лицето, чието право е предявено. Правилото на чл. 26, ал. 4 ГПК намира приложение само когато по силата на изрично законово овластяване процесуалната легитимация на ищеца се различава от материално-правната му легитимация и същия предявява пред съда чуждо материално право. Когато ответникът възразява, че спорното право принадлежи на трето лице, чиито права упражнява, възражението е свързано не с допустимостта, а с основателността на предявения иск, тъй като касае материалноправната легитимация /която предпоставя съществуващо правоотношение/, а не процесуалната легитимация на ответника /която следва от правните твърдения на ищеца/.

По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК:

Въпросът, по който е допуснато касационното обжалване е свързан със задължението на гражданския съд да осъществи косвен съдебен контрол върху административното реституционно решение в рамките на заявените от ответната страна възражения. В настоящия случай въззивният съд не е отдал правно значение на обстоятелството, че е извършено отчуждаване по З. на част от терена на процесното УПИ *, макар нормата на § 41 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ бр. 28 от 1992 г./ да предвижда едномесечен срок, в който Министерски съвет да отмени отчужденията, извършени за държавни нужди, когато отчуждените земеделски земи не са използвани по предназначение или държавната нужда е отпаднала. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 5/2011 от 14.01.2013 г. по т. д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС е недопустимо упражняване на косвен съдебен контрол за нищожност или материална незаконосъобразност на административен акт, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол. В случая установяването на предпоставките за възстановяване на правото на собственост е станало въз основа на съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, което обвързва държавата и доколкото касаторът поддържа, че имотът е държавна собственост, то следва да се приеме, че обстоятелствата налице ли са пречки за възстановяване на собствеността с оглед предмета на реституцията, е извън предмета на съдебното производство.

По основателността на касационната жалба:

Неоснователен е доводът за недопустимост на решението, тъй като собственик на частта от възстановения на ищците имот, попадаща в УПИ * е държавата, а не ответното предприятие. Правата на ищците спрямо държавата са установени при осъществяването на прекия съдебен контрол върху реституционното им решение. Настоящият правен спор е обусловен именно от поведението на ответника, който е отказал да подпише протокола по чл. 53, ал. 3 З., с оглед на което следва, че е процесуално легитимиран да отговоря по иска по чл. 53, ал. 2 З..

Останалите доводи на касатора касаят възраженията му, че имотът не е подлежал на реституция, но същите са неотносими към предмета на настоящото производство с оглед указанията в Тълкувателно решение № 5/2011 от 14.01.2013 г. по т. д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС.

С оглед горните изводи следва, че не са налице сочените в жалбата касационни основания и въззивното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

Ответниците по касационната жалба не са претендирали разноски за настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 338 от 30.06.2011 г., постановено по гр. д. № 525 описа за 2011 г. на Апелативен съд-П..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: