4 № 6030

София, 20.12.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 3149/2024год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба с вх.№260416/20.05.2024 г. на К. С. В. и С. М. В., подадена чрез адв. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 26005/14.03.2021 г. по гр. д. № 391/2020 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което на основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) е постановено от молителите да бъде отнето имущество на стойност от 333 693,51 лв.

В молбата и уточняващата молба с вх.19452/12.11.24 г. след дадени от съда указания се сочат основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1, 3, 5 и 7 ГПК. Твърди се, че след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, е постановено Решение на СЕС по дело С-427/22 г. и решение на ЕСПЧ от 26.09.2023 г. по делото Й. и други срещу България, в които не е разглеждан случаят на молителите, от които следва извод, че и по настоящото дело липсва извършено престъпление от В., а получените от него лихви по отпускани заеми са законен доход. Според молителите, тъй като тези обстоятелства не били съобразени в решението на окръжния съд, следва да се приложи по аналогия чл. 303, ал. 1, т. 1, 3 и т.7 ГПК и решението да се отмени поради противоречие с цитираните актове на СЕС и ЕСПЧ. Като допълнителен аргумент се изтъква, че съдът отнел имущество, без да изследва причинната връзка между извършено престъпление и това имущество, което нарушава чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Ответникът по...