Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Я. Г. П. е обжалвала с касационна жалба вх.№ 777 от 06.03.2017г. въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 6555 от 16.12.2016 г. по гр. д.№ 791/2016г.

С втора касационна жалба вх.№ 779 от 06.03.2017г. въззивното решението е обжалвано и от М. К. П..

Ответницата А. И. К. е изразила становище в съдебното заседание, че касационната жалба е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.

Касационните жалби са подадени в срок, отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал. 2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86 / 2017г. поради което са процесуално допустими.

По подадените касационни жалби Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

Правният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване с определението по чл. 288 ГПК № 528 от 16.11.2017г. е дали има вещнопрехвърлително действие одобреното от съда споразумение по чл. 101 СК отм., в което имотът, за който страните са се договорили, че прекратяват съсобствеността, не е индивидуализиран по действащия подробен устройствен план, което води до несъответствие с действителния обем права, които притежават съпрузите към момента на споразумението.

С обжалваното решение Благоевградският окръжен съд е потвърдил решението на Районния съд – Р. № 4586 от 19.07.2016г. по гр. д.№ 209/2015 г., с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС като е признато за установено по отношение на М. К. П. и Я. Г. П., че А. И. К. е собственик на 1/2 ид. ч. от урегулиран поземлен имот № ХХ кв. 22 по плана на [населено място], [община] с площ от 1166 кв. м. и ответниците са осъдени да й предадат владението на този имот.

Въззивният съд е приел, че Я. Г. П. и М. К. П. са бивши съпрузи - бракът им е прекратен с решение № 1305 от 19.11.2007г. по гр. д.№ 1293/2007г. на Районния съд Р. на основание чл. 100 СК отм., С утвърденото от съда споразумение по чл. 101 СК отм. са уредени изцяло имуществените отношения между съпрузите като М. К. П. е получил придобития по време на брака урегулиран поземлен имот ХІІ кв. 22 в [населено място], [община] с площ от 1693 кв. м., заедно с построената в него сграда и се е задължил да заплати за уравнение на дела на А. И. К. сумата 19 000 лева. Преди постановяване на решението, със заповед на кмета на [община], УПИ ХІІ кв. 22 по плана на [населено място] е разделен на два самостоятелни имота - УПИ XІІ, кв. 22 с площ 527 кв. м. и УПИ XX, кв. 22, с площ от 1166 кв. м. като по време на брака съпрузите са продали с нот. акт № 3618 / 23.12.2004г. УПИ XІІ от 527 кв. м. Съдът е приел за очевидна липсата на идентичност между стария имот УПИ ХІІ кв. 22, разделен със Заповед № РД - 15363/28.06.2004г. на кмета на [община] /преди развода между страните/ и новообразувания УПИ ХХ кв. 22 и оттук е направил извод, че новообразуваният УПИ ХХ кв. 22 с площ от 1166 кв. м. не е бил предмет на одобреното от съда споразумение по чл. 101 СК / отм. / и съсобствеността върху този имот не е прекратена. Дарението, оформено с нот. акт № 151 2012г. от М. К. П. в полза на Я. Г. П. за разликата над притежаваната от него 1/2 ид. ч. представлява разпореждане с чужд имот, то не е породило вещнотранслативен ефект поради правилото, че никой не може да прехвърли повече права отколкото той сам притежава, и е непротивопоставимо на действителния собственик – А. И. К..

По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Споразумението на съпрузите по чл. 101 СК отм. представлява договор, с който те уреждат имуществените си отношения след развода. Това споразумение е задължително за тях и за съда, който разглежда последващи спорове относно собствеността на придобитите по време на брака имущества. От договорния характер на споразумението следва, че когато волята на страните е неточно изразена, тя подлежи на тълкуване по правилото на чл. 20 ЗЗД. Съдът, сезиран със спор за собственост, по който ответната страна се позовава на споразумението по чл. 101 СК отм., утвърдено от съда с решението за прекратяване на брака, е длъжен да установи действителната обща воля на страните, изразена в споразумението. Тази воля може да се разкрие както въз основа на отделните клаузи в споразумението, така и на обкръжаващите го факти. Когато споразумението е за имот, който е индивидуализиран по отменен регулационен план и страните изрично са уговорили, че са уредили изцяло имуществените си отношения, може да се заключи, че волята на страните е била да се прекрати съсобствеността върху имота, който страните притежават, индивидуализиран по действащия план.

По основателността на касационната жалба.

От мотивите по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване следва, че с утвърденото от брачния съд споразумение с решението на Районния съд Р. по бр. д.№ 1293/2007г. е прекратена съсобствеността върху притежавания от съпрузите към момента на развода единствен недвижим имот, представляващ неразпоредената от тях по време на брака част от бившия имот имот ХІІ кв. 22 в [населено място], [община] с площ от 1693 кв. м.

Въззивният съд незаконосъобразно и в нарушение на чл. 20 ЗЗД е приел, че споразумението по чл. 101 СК отм. е нищожно поради липса на предмет. Както вече бе казано, споразумението подлежи на тълкуване, при което действителната обща воля на страните се разкрива в смисъл, че е прекратена съсобствеността върху УПИ XX, кв. 22, с площ от 1166 кв. м., както и че този имот е получен в дял и изключителна собственост от М. К. П. и той е поел задължение за да заплати за уравнение на дела на А. И. К. сумата 19 000 лв. Правото на собственост, произтичащо от валидно сключено споразумение по чл. 101 СК отм. не може да бъде отречено поради отказ на съдебния изпълнител да бъде проведено принудително изпълнение чрез изнасяне на публична продан на имота, заради придобиването на който е възникнало паричното задължение. По тези съображения касационната жалба е основателна, обжалваното решение следва да се отмени по иска по чл. 108 ЗС като постановено в нарушение на закона на основание чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК и делото да се реши по същество от касационната инстанция, тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия.

По иска за собственост с правно основание чл. 108 ЗС ищецът трябва да докаже, че е собственик на имота, за който иска да му бъде предадено владението. В разглеждания случай това не е доказано, защото по силата на споразумението по чл. 101 СК отм. ответникът М. К. П. е придобил собствеността върху 1/2 от имота, представляващ дела на ищцата от прекратената съпружеска имуществена общност и заедно с неговата 1/2 ид. ч. е станал собственик на целия имот. Споразумението не е нищожно поради липса на предмет, защото по пътя на тълкуването се разкрива действителната обща воля на страните да прекратят съсобствеността върху останалата, неразпоредена част от бившия УПИ Х., заснет след промяна на регулационния план като УПИ ХХ кв. 22 по плана на [населено място], [община], в който е построена сграда с разгъната застроена площ от 200 кв. м. Ето защо предявеният от А. И. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на УПИ ХХ кв. 22 по плана на [населено място], [община] е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед неоснователността на главния иск следва да бъде разгледан и иска по чл. 135 ЗЗД, предявен за прогласяване относителна недействителност на договора, сключен с нот. акт № 151/2012г. на нотариус С. В., вписана под № 489 в регистъра на Нотариалната камара., с който М. К. П. е дарил на Я. Г. П. урегулиран недвижим имот ХХ кв. 22 по плана на [населено място] с площ от 1166 кв. м. при граници УПИ ХІІ кв. 22, от две страни улици, заедно с построената в имота сграда с разгъната застроена площ от 200 кв. м.

Ищцата по делото А. И. К. има вземане срещу ответника М. К. П. за сумата 19 000 лв., представляваща паричното уравнение на дела й от прекратената съпружеска имуществена общност по отношение на УПИ ХХ кв. 22 по плана на [населено място], [община] на основание утвърденото споразумение по чл. 101 СК отм. по бр. д.№ 1293/2007г. на Районния съд Р.. Поради извършеното разпореждане с този имот от длъжника, на основание чл. 135 ЗЗД като кредитор, А. И. К. има право да поиска да бъде обявено за недействително спрямо нея дарението, сключено с нот. акт № 151/2012г., за да насочи върху имота принудително изпълнение за събиране на вземането си. Според утвърдената непротиворечива практика на ВКС, отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество и по този начин осуетява или създава трудности за осъществяване на правата на кредитора. Когато разпореждането на длъжника е безвъзмездно, за да се уважи иска по чл. 135 ЗЗД, е достатъчно той да знае за съществуването на задължението. В случая М. К. П. е знаел за задължението, произтичащо от споразумението по чл. 101 СК отм., разпореждането е безвъзмездно и в полза на възходящ роднина, поради което е приложима презумпцията на чл. 135 ал. 2 ЗЗД, необорена в процеса. Ето защо искът по чл. 135 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен. Неоснователен е доводът на ответниците за липса на правен интерес от провеждане на отменителния иск поради непротивопоставимост на разпореждането на взискателя на основание чл. 453 т. 1 ГПК, което е извършено след налагане на възбраната на имота от съдебния изпълнител. От приложеното изпълнително дело № 154/2011г. на държавния съдебен изпълнител при РС Разлог се установява, че с протокол от 18.02.2015г. съдебният изпълнител е отказал да извърши опис на възбранения имот поради несъответствието му с този по действащия план. Именно на това основание за ищцата е налице правен интерес от провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД за обезпечаване на вземането й. С оглед на изложеното, предпоставките на чл. 135 ал. 1 ЗЗД са налице и договорът за дарение, сключен с нот. акт № 151/2012г., следва да бъде обявен за недействителен по отношение на А. И. К..

При този изход на делото разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо глажданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 6555 от 16.12.2016 г. по гр. д.№ 791/2016г., с което е потвърдено решението на Районния съд [населено място] № 4586 от 19.07.2016г. по гр. д.№ 209/2015г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А. И. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], за признаване за установено по отношение на М. К. П. ЕГН [ЕГН] и Я. Г. П. ЕГН 47 02022015 и двамата от [населено място], [община] че А. И. К. е собственик на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от УПИ XX, кв. 22 по плана на [населено място], [община] с площ от 1166 кв. м., при съседи: УПИ XІІ и от две страни улица, ведно с построената върху имота сграда с разгъната застроена площ от 200 кв. м. и за осъждане на М. К. П. и Я. Г. П. да предадат на А. И. К. владението на гореописания имот на основание чл. 108 ЗС.

ОБЯВЯВА за недействителен на основание чл. 135 ЗЗД по отношение на А. И. К. договора, сключен с нот. акт № 151/2012г. на нотариус С. В., вписана под № 489 в регистъра на Нотариалната камара., с който М. К. П. е дарил на Я. Г. П. урегулиран недвижим имот ХХ кв. 22 по плана на [населено място] с площ от 1166 кв. м. при граници УПИ ХІІ кв. 22, от две страни улици, заедно с построената в имота сграда с разгъната застроена площ от 200 кв. м.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: