Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА.

Образувано е по искова молба, подадена от Б. К. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] против ИН. С. К ООД [населено място] /с предишно наименование – Б. К. О/, за отмяна на решение от 31.05.2016 г. на АС - Перник при СДЮСП по арб. д. № 62/2016 г., на основание чл. 47 ал. 1 ЗМТА, или за установяване и признаване на неговата нищожност, на основание чл. 47 ал. 2 ЗМТА.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за заем /потребителски кредит/ № СО-859/21.11.2013 г., в който е липсвала арбитражна клауза, съгласно чл. 7 ал. 1 и ал. 2 ЗМТА, нито ищецът е изразявал съгласие спорът да бъде разгледан от арбитраж, съгласно чл. 7 ал. 3 ЗМТА. С оглед горното, арбитражният съд не е бил компетентен да разгледа и да се произнася по имуществен спор между страните, породен от сключения от тях договор. В подкрепа се сочи фактът, че по реда на заповедното производство по ГПК ответникът се е снабдявал със заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи относно отделни месечни вноски по договора от 21.11.2013 г. Ищецът не е бил уведомен за избора и назначаването на арбитър, нито за образуваното арбитражно производство и не е бил поканен да участва в него, още по-малко е имал възможност да оспори компетентността на арбитража. В случая арбитърът е бил избран едностранно от ответното дружество, в нарушение на чл. 12 ал. 2 ЗМТА.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, като се моли на първо място да бъде прогласена нищожността на атакуваното арбитражно решение, а ако съдът не уважи искането на основание чл. 47 ал. 2 ЗМТА, да премине към разглеждане и да уважи исковете по чл. 47 ал. 1 ЗМТА.

Ответникът по исковата молба, призован при условията на чл. 51 ал. 2 ГПК, не изразява становище по допустимостта и основателността на иска, както и не изпраща свой представител в проведеното публично заседание.

Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото във връзка с предмета на спора, намира следното:

Исковата молба е допустима - предявена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48 ал. 1 ЗМТА. Разгледана по същество, същата се преценява като основателна, поради следните мотиви:

Безспорно е, че с изменението на чл. 19 ал. 1 ГПК /ДВ, бр. 8/2017 г./ е изключена възможността за уговаряне на арбитражно споразумение по материалноправен спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Паралелно с горното е хармонизирана и нормата на чл. 47 ЗМТА, като е създадена ал. 2, съгласно която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж по смисъла на чл. 19 ал. 1 ГПК, са нищожни. Според § 6 ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ГПК, висящите пред арбитражен съд производствата по неарбитрируеми спорове се прекратяват. Ако арбитражно решение по такъв спор е вече постановено, по него не се издава изпълнителен лист – чл. 405 ал. 5 ГПК. Ако към момента на влизане на промените в сила е било налице висящо производство по чл. 47 ЗМТА, съдът при постановяване на решението съобразява действащите понастоящем императивни процесуалноправни норми /с аргументи от решението по т. 3 от конст. дело № 15/2002 г. на КС на РБ и уредбата в ГПК/ и прогласява нищожността, съгласно горните правила. Следователно, извършените със ЗИД на ГПК /ДВ бр. 8/2017 г./ законодателни промени са приложими и към настоящия правен спор, който е заведен след влизането им в сила.

От събраните по делото доказателства се установява, че с решение от 31.05.2016 г. по арб. дело № 62/2016 г. на Арбитражен съд – [населено място] при СДЮСП е разрешен спор между страните относно задължения по договор за заем /потребителски кредит/ № SO-859, сключен на 21.11.2013 г., като настоящият ищец е бил осъден да заплати 1 800 лв. – главница, 5 832 лв. – договорна лихва за периода след 28.12.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2016 г., както и разноски в размер на 800 лв. Ищецът има качество на потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП, следователно е осъден по неарбитрируем спор и на основание чл. 47 ал. 2 ЗМТА вр. чл. 19 ал. 1 ГПК съдът следва да прогласи нищожността на така постановеното арбитражно решение.

При този резултат, не подлежат на разглеждане евентуално заявените основания за порочност на атакуваното решение по чл. 47 ал. 1 ЗМТА. С оглед изхода от спора и на основание чл. 78 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него съдебно-деловодни разноски, доказани в размер на 1 105.28 лв. /държавна такса и адвокатско възнаграждение/.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО, на основание чл. 47 ал. 2 ЗМТА, решение от 31.05.2016 год. на АС - Перник при СДЮСП по арб. дело № 62/2016 год.

ОСЪЖДА ИН. С. К ООД [населено място] да заплати на Б. К. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 1 105.28 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: