Р Е Ш Е Н И Е

№ 17

гр.София, 26.02.2018 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: С. Ц

Б. И

при секретаря Р. П и прокурора

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 2915/ 2017 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 943/ 11.10.2017 г. по настоящето дело по жалба на [фирма], [населено място] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1740 от 12.08.2016 г. по гр. д.№ 855/ 2016 г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против частен съдебен изпълнител (ЧСИ) рег.№ *** И. Т. Ч. иск, квалифициран по чл. 74 ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 41 580 лв със законната лихва от 17.12.2010 г., като [фирма] е осъдено да заплати на И. Ч. 9 781, 61 лв разноски по делото.

Присъединена за разглеждане в настоящето производство е и частната жалба на И. Т. Ч. срещу определение № 930/ 17.03.2017 г., постановено по същото дело, с което Софийски апелативен съд е отхвърлил молбата на И. Т. Ч. да измени решението си от 12.08.2016 г. в частта за разноските, като осъди [фирма] да заплати допълнително на И. Ч. 5 000 лв разноски.

Двата обжалвани акта са постановени при участие в производството на В. С. С., [фирма], като трето лице – помагач на ответника И. Ч..

Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на обжалваното решение поради постановяването му въз основа на нередовна въззивна жалба, подадена от ответника. Жалбата действително е била нередовна поради невнасяне на дължимата държавна такса, но след като при първото въззивно разглеждане на спора...