Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА.

Предявена е редовна и допустима с оглед срока по чл. 48 ал. 1 ЗМТА и легитимацията на страните искова молба с правно основание чл. 47 ЗМТА от Р. Й. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник – адв. С., срещу П. К. Б Е. с ЕИК[ЕИК] от [населено място], за отмяна на решение от 02.09.2016 г. по арбитражно дело № 6896/2016 г. по описа на Арбитражен съд „А. ЮСТИЦИАРУМ” С., с което ищцата е осъдена /солидарно с Д. К. Т./ да заплати на ответника сумата 4 817.47 лв., ведно с разноските по делото. Въведените с исковата молба основания за отмяна са относно липса на арбитражно споразумение между страните, неуведомяване и нарушено право на участие в арбитражното производство, пороци при конституиране на арбитражния орган, неарбитрируемост на спора /основания по чл. 47, т. т. 2, 3, 4 и 6 от ЗМТА в редакцията му към момента на подаване на исковата молба – 10.11.2016 г./, в подкрепа на което са изложени конкретни обстоятелства.

Ответникът, чрез пълномощника си мл. ю. к. П., с писмен отговор оспорва само основателността на исковата молба. Сочи, че между страните е налице валидно сключено арбитражно споразумение, което е породило компетентност на АС „А. ЮСТИЦИАРУМ” С. да разгледа и реши спора, производството е законосъобразно проведено и без нарушения, водещи до неговата отмяна. Излага подробно становище във връзка с изменението на чл. 47 ЗМТА и др. свързани норми /ДВ, бр. 8/2017 г./ в смисъл, че същото е ирелевантно за разрешаването на настоящото дело. Моли за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски – ю. к. възнаграждение.

В о. с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и моли атакуваното решение да бъде прогласено за нищожно по съображения в представено писмено становище. Ответникът не изпраща свой представител в о. с.з.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С изменението на чл. 19 ал. 1 ГПК /ЗИДГПК - ДВ 8/2017 г./ е изключена възможността за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ). Съгласно § 6 ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ГПК, производствата по неарбитрируеми спорове се прекратяват. С § 8, т. 5 от същия закон е изменена и разпоредбата на чл. 47 ЗМТА, като е създадена новата ал. 2, съгласно която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни.

Извършените със ЗИД на ГПК /ДВ бр. 8/2017 г./ законодателни промени са приложими и към висящите пред ВКС производства по чл. 48 ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, постановени по потребителски спорове. Аргумент в тази насока е даденото от Конституционния съд на Р. Б тълкуване по т. 3 от к. д. № 15/2002 г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият, а следващият факултативен стадий е предявяването на иск по чл. 47 ЗМТА пред Върховния касационен съд. След като към момента на влизане в сила на посочения ЗИД на ГПК защитата се е намирала в своя втори стадий и е налице неприключено производство по см. на § 6 от ПЗР, то валидността на решението е нужно да бъде преценявана съобразно действащите след изменението разпоредби на чл. 19 ГПК и чл. 47 ал. 2 ЗМТА. С оглед съдържанието на посочените норми, следва да се приеме, че арбитражно решение по потребителски спор, предмет на молба за отмяна, заварена от посочените по-горе изменения, е нищожно и съдът, пред който делото е висящо, следва да прогласи тази нищожност. Допълнителни доводи за правомощието на ВКС в този смисъл е разпоредбата на ал. 5 на чл. 405 ГПК /ДВ бр. 8/2017 г./, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Процесуалноправната норма на чл. 405 ал. 5 ГПК има незабавно действие, което означава, че се прилага и за постановени преди влизането й в сила решения. По аргумент за по-силното основание, констатирането на нищожността на арбитражното решение е част от правомощията и на Върховния касационен съд, пред който е висящо исковото производство за неговата отмяна.

От материалите по делото се установява, че с постановеното решение от 02.09.2016 г. по арб. дело № 6896/2016 г. по описа на Арбитражен съд А. ЮСТИЦИАРУМ С. е разрешен спор за дължими от ищеца суми по договор за потребителски кредит № [ЕГН] от 05.03.2014 г. Ищецът има качество на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на З., поради което и на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА следва да се прогласи нищожността на арбитражното решение в настоящата фаза от защитата в арбитражния процес.

С оглед изхода от спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса от 218 лв., както и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА в размер на 598 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение от 02.09.2016 г. по арб. дело № 6896/2016 г. по описа на Арбитражен съд А. ЮСТИЦИАРУМ С..

ОСЪЖДА П. К. Б Е. [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд сумата 218 лв., представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА П. К. Б Е. [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на адв. В. С. от ПАК – процесуален пълномощник на Р. Й. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 598 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ал. 2 ЗА.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: