С., 09.06.2011 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: В. А.

МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при участието на секретаря

в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията М. С.

ч. т.дело № 1025/2010 година

Производство чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. И. Т. и С. И. Т. срещу определение от 29.09.2010 г. по т. д.№ 172/2010 г. на Силистренския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 55 от 26.05.2010 г. по гр. д.№ 140/2009 г. на Тутраканския районен съд и е прекратено производството по делото по предявения от наследодателя им и починал в хода на процеса И. Ю. Т. иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК.

Частната жалба е бланкетна. Същата не съдържа каквито и да е оплаквания и доводи срещу атакуваното определение освен твърдението на жалбоподателите, че разрешаването на спора със сила на пресъдено нещо ще е от значение за защита на наследените от тях имуществени права.

Ответниците по частната жалба не са заявили становище по основателността й.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

В съобразителната част на обжалваното определение е посочено, че производството по предявения с правно основание чл. 124 ГПК иск за установяване, че дванадесет физически лица не са член-кооператори на ТПК „Съединение” не е от кръга на тези, които могат да продължат с участието на наследниците на починалия в хода му ищец. Настоящата инстанция споделя направените с него изводи, че за разлика от материалното имуществено право, претендираното от ищеца право, както самото членствено право е ненаследимо – арг. от чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗК. Нещо повече, налице е и второ, самостоятелно основание за прекратяване на образуваното производство, а това, както правилно е отбелязъл въззивния съд, е недопустимостта на иска, произтичаща от забраната да се установява съществуването или несъществуването на факти с правно значение извън изрично посочените в закона случаи – чл. 124, ал. 4 ГПК.

При постановяване на определението не е допуснато нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Ето защо частната жалба срещу него следва да се остави без уважение.

Водим от горното Върховният касационен съд, Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.09.2010 г. по т. д.№ 172/2010 г. на Силистренския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: