Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частната жалба на

ТД [фирма]

, [населено място] против определение № 765 от 22. 10. 2010 год., по ч. т. д. № 667/ 2010 год. на тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната касационна жалба на настоящия частен жалбоподател, подадена срещу въззивно определение на Пловдивския окръжен съд № 1749 от 18.06.2010 год., по ч. гр. д.№ 1701/2010 год..

С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон- § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК/ нов/ и чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, поради което се иска отмяната му.

Частните жалбоподатели поддържат, че доколкото частната им касационна жалба е подадена след влизане в сила на действащия от 01. 03.2008 год. ГПК, то процесуалното правило на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК е било неприложимо, обстоятелство, което предходният тричленен състав на ВКС не е съобразил, както и е дал неправилно тълкуване на процесуалноправната разпоредба на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК не е възразила по основателността и.

Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК, намира:

Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на І-во отделение на ВКС, Търговска колегия е приел, че постановеното от Пловдивския окръжен съд определение № 1749/18.06.2010 год., по ч. гр. д. № 1701/2010 год., с което е потвърдено първоинстанционното определение на Пловдивския районен съд от 30.04.2010 год., по ч. гр. д.№ 629/2006 год., постановено по реда на чл. 321 ГПК отм. за отмяна на допуснатото с определение от 20.06.2006 год. обезпечение на предявения от

ТД [фирма]

, [населено място] срещу

[фирма]

, [населено място] иск, поради привременния си и несамостоятелен характер на попада в обхвата на определенията, за които законодателят е предвидил последващ инстанционен контрол пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, като в този смисъл е както създадената при действието на ГПК отм. задължителна съдебна практика, относима към съдебните актове, постановени в обезпечителното производство - ТР № 1/ 17.06.2001год. на ОСГТК на ВКС, така и възприетото по действащия ГПК разрешение, обективирано в ТР № 1/ 21. 07.2010 год. на ОСГТК на ВКС.

Във вр. с наведените от частния жалбоподател доводи, свързани с приложимия в отделните инстанции по делото процесуален закон предходният тричленен състав на ВКС е изложил съждения, че доколкото производството за допускане на процесното обезпечение е било инициирано по реда на чл. 309 ГПК отм., то поради обуславящи му по отношение искането за вдигане на обезпечителната мярка характер, последното също е под режима на този закон и, независимо от датата на постъпване на молбата, в която то е материализирано.

Определението е правилно.

Законосъобразно е разбирането на предходния тричленен състав на ВКС, че в случая производството пред ПОС се е развило по реда на чл. 321 ГПК отм., във вр. с § 2, ал. 14 от ПЗР на ГПК, предвид обусловения характер на искането за вдигане на обезпечителната мярка, от момента на подаване на молбата за обезпечение на иска.

В тази вр. настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените от предходния тричленен състав на ВКС,ТК в съобразителната част на обжалваното определение съждения, че с отмяна на допуснатото обезпечение всъщност се приключва вече образуваното и висящо обезпечително производство по налагане на съответната обезпечителна мярка и като закономерно продължение на последното, то е под режима на онзи процесуален закон, при действието на който е постъпила молбата за обезпечаване на иска.

Следователно правилно съставът на касационната инстанция, позовавайки се на процесуалното правило на чл. 315 ГПК отм., е счел, че въззивният съдебен акт на П. съд, предмет на подадената частна касационна жалба вх.№ 14616/28.06.2010 год., разгледана от тричленния състав на І-во т. о. на ВКС, не е от категорията съдебни актове, за които законодателят е предвидил, че подлежат на факултативен съдебен контрол пред ВКС.

Както това изрично е прието в създадената при действието на ГПК отм. задължителна съдебна практика - т. 6 на ТР на ОСГК на ВКС № 1 / 2001 год., поради несамостоятелния и привременен характер на определенията за допускане и отмяна на обезпечението ВКС се произнася само и единствено, когато те са постановени за първи път от въззивния съд, какъвто не е разглежданият случай.

Нещо повече, позовавайки се на въведените от частния жалбоподател доводи, че приложим по делото е действащия от 01.03.2008 год. процесуален закон, законосъобразно тричленният състав на І-во т. о. на ВКС се е позовал на дадените с ТР на ОСГТК на ВКС №1/ 21.07.2010 год. задължителни за съдилищата в страната разяснения, според които определението по чл. 402, ал. 2, пр. 2 ГПК е от категорията съдебни актове, които нямат преграждащ за развитие на производството по характер, нито дават разрешение по същество на други производства, поради което контролът по отношение на същото е двуинстанционен.

Това от своя страна означава, че с постановяване на въззивното определение на ПОС създаденият от законодателя ред за инстанционен контрол е изчерпан, поради което и жалбоподателят не разполага с процесуално потестативно право на частна жалба – положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът следи служебно.

Затова, като е съобразил гореизложеното и е оставил без разглеждането подадената от

ТД [фирма]

, [населено място] частна касационна жалба, предходният състав на ВКС, ТК правилно е приложил процесуалния закон и определението му следва да бъде потвърдено.

Настъпилото след постановяване на обжалваното определение изменение на чл. 396, ал. 2, пр. 2 ГПК, публикувано в ДВ бр. 100/2010 год., освен, че не касае разглежданата хипотеза, като създадено след постановяване на обжалвания съдебен акт не следва да бъде обсъждано.

Водим от тези съображения, настоящият тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 274, ал. 2, пр.ІІ ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

постановеното от тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС определение № 765 от 22.10.2010 год., по ч. т. д. № 667/ 2010 год., по описа на с. с.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: