Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 27.09.2011г., с което Софийският апелативен съд е спрял производството по т. д.№ 2009/11г. до приключване с влязло в сила решение на производството по т. д.№ 1362/09г. на СГС.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.

Ответникът “Б. Книг К.”, САЩ оспорва частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че частната жалба е допустима, но неоснователна.

За да постанови обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел, че е предявен иск по чл. 72г, ал. 2 ЗМГО за защита на марка на Общността, като при разглеждането му се прилага българското законодателство, доколкото в Регламент 207/2009/ЕО не е предвидено друго. Искът е основан на чл. 165, § 5 от Регламента, съгласно който може да се постанови забрана за използване на марка на Общността, ако по - ранната марка или друго по-ранно право са били регистрирани, била е подадена заявка за регистрацията им или правата са придобити добросъвестно в новата държава – членка преди датата на присъединяване. С оглед на обстоятелството, че ответникът не може да релевира в това производство възражение за недобросъвестност и според българското право недобросъвестността на заявителя следва да се установи в отделно производство по иск по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО, решението по предявения иск пред СГС е обуславящо за правилното решаване на спора на настоящото дело.

Определението е правилно.

Съставът на ВКС изцяло споделя съображенията на въззивния съд. Независимо дали изброените основания в чл. 165, § 5 на Регламент 207/2009/ЕО за забрана за използване на марката на Общността са “отделни”, както сочи частният жалбоподател, в процеса е въведено възражение, че правата не са придобити добросъвестно. С иска по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО се установява със сила на пресъдено нещо недобросъвестността на заявителя при подаване на заявката и уважаването на този иск е предпоставка за заличаване на регистрацията по чл. 28, ал. 3 ЗМГО. Заличаването на регистрацията в тази хипотеза има действие от датата на заявката и респ. би било от значение за правилното решаване на спора за по-ранната марка или за по-ранната заявка. Разпоредбата на чл. 28, ал. 4 ЗМГО относно действието на заличаването намира приложение при изпълнени влезли в сила решения по искове за нарушения, но не и в настоящия случай.

Разноски за настоящото производство не са претендирани.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

определение от 27.09.2011г., с което Софийският апелативен съд е спрял производството по т. д.№ 2009/11г. до приключване с влязло в сила решение на производството по т. д.№ 1362/09г. на СГС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.