ЧЛЕНОВЕ: Р. К.

МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.

т. дело № 682/2011 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Ж. И. Н., от [населено място], чрез адвокат Л. А., с вх.№2065/26.05.2010 год./погрешно написана, вместо 2011 год./ на Ямболския окръжен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 25.05.2011 год., срещу решение №57 от 12.04.2011 год. по в. гр. д.№67/2011 год. на Ямболския окръжен съд, ІІІ-ти въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение №572 от 29.10.2010 год. по гр. д.№2817/2009 год. на Ямболския районен съд, с което частично са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу касатора искове с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ за неизплатени от него лизингови вноски, за по две дължими вноски за автокаско и гражданска отговорност по две застрахователни полици, както и за извършен ремонт на колата. За разликата до пълния предявен размер на лизинговите вноски, както и до пълния размер на претедирания ремонт на колата, исковете са отхвърлени. В отхвърлителната част въззивното решение, като необжалвано е влязло в сила. Ямболският окръжен съд е приел, че сключеният между страните на 29.06.2006 год. договор за сублизинг е действителен по аргумент от чл. 346 ТЗ, защото първият лизингодател [фирма] с анекс към договора за лизинг№813 от 03.07.2006 год. е дал съгласие на ответника [фирма] за сключване на процесния договор за сублизинг.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - чл. 346 ТЗ във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както и при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения-не са обсъдени събраните по делото доказателствата, както и становището на касатора-ответник по иска, приети са доказателства, извън преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК. Поставя следните правни въпроси: 1/Действителен ли е договорът за сублизинг от 29.06.2006 год., при който към момента на сключването му е липсвало съгласие на първия лизингодател по смисъла на чл. 346 ТЗ, както и даденото впоследствие съгласие с договора за лизинг от 03.07.2006 год. заздравява ли недействителността, която е съществувала към момента на сключването му. За така квалифицирания правен въпрос подържа всичките допълнителни основания за достъп до касация - чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. 2/”Следва ли въззивният съд да включи по делото доказателства, приложени за първи път с въззивната жалба, които не са представени от ищеца с исковата молба, нито след отговора на ответника”. По този въпрос подържаните допълнителните основания за достъп до касация следва да се квалифицират като такива по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Ответникът по касационната жалба не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл. 286, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК, поради обективното съединяване на предявените искове/, поради което е процесуално допустима.

Обжалваното решение на Ямболския окръжен съд следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по първия поставен въпрос, а именно:

Действителен ли е договорът за сублизинг, при който към момента на сключването му е липсвало съгласие на първия лизингодател по смисъла на чл. 346 ТЗ, както и даденото впоследствие съгласие с договора за лизинг заздравява ли недействителността, която е съществувала към момента на сключването му.

Подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 въобще не е налице, тъй като обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с актове по т. 2 на ТР1-2010 ОСГКТК - Пленумни решения, решения на ОСГК и ТК, или решения постановено по чл. 290 ГПК. Липсва и противоречие с практиката на ВКС, посочена в представените от касатора съдебни решения - сочено основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По поставения правен въпрос те не са идентични с обжалваното въззивно решение. С решение №2227 от 26.01.1996 год. по гр. д.№633/95 год. на ВКС, V Г.О. съдът се е произнесъл общо по правната същност на договора за лизинг, но не и по въпроса за значението на съгласието на лизингодателя при договора за сублизинг. Същото се отнася и до решение №109 от 16.11.2009 год. по т. д.№91/2009 год. на ВКС, І Т.О., с което съдът се е произнесъл за застрахователния интерес при договор за застраховка срещу риска от не плащане на дължими вноски по договор за лизинг, сключени от застрахования с трето лице. С влязлото в сила решение №297 от 24.11.2008 год. по гр. д.№454/2002 год. на ВТАС съдът се е произнесъл по неоснователността на иска за собственост на лизингованото имущество, поради липсата на правоприемство между ищцовото дружество и страната по договора за лизинг и сублизинг, а не поради недействителност на втория договор. Решение №66 от 13.05.2009 год. по гр. д.№587/2008 год. на Хасковския окръжен съд няма данни да е станало окончателно.

Поставяният като втори процесуалноправен въпрос въобще не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото отговорът по него се извежда не от приетите правни аргументи на съда, а от конкретното установяване на процесуалния момент за узнаване от ищеца за релевантността на представените от него във въззивното производство писмени доказателства. Съгласно забраната на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК съдът включва такива факти и доказателства, които страна е ангажирала в първия възможен процесуален момент след узнаване на тяхната релевантност. Кога ищецът е узнал за възражението на ответника за нищожност на договора за сублизинг на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 346 ТЗ е въпрос на конкретно установяване, а не правен извод. Действителността на договора за сублизинг е оспорен от касатора Ж. Н. още с отговора по исковата молба, но конкретното възражение за нищожността му, поради липса на съгласие от първи лизингодател е направено едва във въззивната му жалба.

По този въпрос не е налице и допълнително подържаното основание за достъп до касация–чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Приложените определения по чл. 288 ГПК не представляват формирана съдебна практика по смисъла на т. 2 и т. 3 на ТР 1-2010-ОСГКТК, а с Решение №385 от 10.05.2010 год. по гр. д.№1245/2009 год. на ВКС, ІІІ Г.О. съдът се е произнасял по процесуалноправния въпрос за съдържанието на доклада по чл. 146, т. 4 и т. 5 ГПК с оглед забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК, а не и по самата преклузия за представяне на нови доказателства.

Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №57 от 12.04.2011 год. по в. гр. д.№67/2011 год. на Ямболския окръжен съд, ІІІ-ти въззивен граждански състав, в частта, с което е потвърдено решение №572 от 29.10.2010 год. по гр. д.№2817/2009 год. на Ямболския районен съд, в частта, с която са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу Ж. И. Н. искове с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ.

УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 327.38 лв. ДТ, както и да представи доказателства за това.

След представяне на доказателства за внесена ДТ, делото да се докладва на председателя на І Т.О. за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: