Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба от ищцата в производството Р. Г. С. срещу въззивно решение № 93 от 21. 04. 2022 г., постановено от Окръжен съд – Смолян по в. гр. д. № 50 по описа на съда за 2022 г., с което след отмяна на първоинстанционно решение № 416/14. 12. 2021 г., постановено от Районен съд - Смолян по гр. д. № 308/2021 г., по същество е отхвърлен иска на Р. Г. С. с петитум да бъде признато за установено по отношение на ответника „Банка ДСК“ АД, че сключеният между тях договор за потребителски паричен кредит „Експресо“ № 401004294610 от 12. 12. 2015 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД /противоречи на закона/ във вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД /накърнява добрите нрави/, поради което Р. Г. С. дължи само чистата стойност на полученото по договора за кредит, като неоснователен и недоказан, със законните последици по отношение на разноските в производството.

По изложени в касационната жалба оплаквания за очевидна неправилност и неправилност на въззивното решение, поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, и в приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, основания за допускане на касационно обжалване, се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което предявеният от С. иск да бъде уважен в цялост, със законните последици, претендират се разноски.

Противната страна в отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество намира касационната жалба за неоснователна, не претендира разноски.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

Съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК, след допълнението, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., исковете на /какъвто е процесният и това е безспорно в производството/ и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, при липса на настоящ адрес - по постоянния, а образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Изложеното сочи, че доколкото делото се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес и доколкото искът не е от уредените, като изключения в края на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, постановеното по него въззивно решение, съобразно установеното в същата законова разпоредба, не подлежи на касационно обжалване в случай, че цената на иска е до 5000 лв. В случая производството е образувано, протекло и приключило по предявен установителен иск не за установяване недължимостта на определена, конкретна парична сума в размер, надвишаващ 5000 лв., а за прогласяване за нищожен, на редица основания, на договор за потребителски кредит, сключен между ищцата С. и ответника „Банка ДСК“ АД. Съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК, размерът на цената на иска по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор, е стойността на договора /освен когато договорът има за предмет вещни права върху имот, какъвто процесният случай не е/. Стойността на договора в случая е размерът на кредита по процесния договор за потребителски кредит и това е сумата 5000 лв. – обстоятелство, което ясно и безпротиворечиво е заявено от ищцата още в исковата молба, поддържано е от нея и до края на въззивното производство, установено е по делото с неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, и е възприето изцяло като безспорно и от двете съдебни инстанции по съществото на спора. При така изложеното настоящият касационен състав намира, че въззивното решение – предмет на касационна проверка, не подлежи на касационно обжалване. Същото е постановено по дело с цена на иска от точно 5000 лв., а не над тази сума – обстоятелство, което обуславя необжалваемостта му по касационен ред, съобразно цитираната императивна разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 във вр. с чл. 113, изр. 2 от ГПК.

Това е така независимо от обстоятелството, че въззивният съд в решението си е указал на страните, че същото подлежи на касационно обжалване - правото на жалба произтича само от процесуалния закон и погрешните указания на съда в изложената насока не го създават в полза на страните по делото в случаите, като процесният, в които законът го отрича, поради което и подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение ОПРЕДЕЛИ:ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от Р. Г. С. срещу въззивно решение № 93 от 21. 04. 2022 г., постановено от Окръжен съд – Смолян по в. гр. д. № 50 по описа на съда за 2022 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му, с частна жалба, пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: