Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 324/27.10.2014 на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 1386/2014, с което е отменено решение № 136/11.07.2014 на Радневския районен съд, по гр. д. № 195/2014 като са уважени исковете за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.

Недоволен от решението е касаторът [фирма], [населено място], представляван от юрисконсулт М. П., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за значението и съдържанието на качеството трудоустроено лице и на спор за трудоустрояване и по-специално: следва ли да се приеме, че едно лице има качеството трудоустроен от датата на началното освидетелстване на работоспособността от здравните органи и след всяко следващо преосвидетелстване с установен процент намалена или трайно намалена работоспособност и отпада ли това качества при липса на посочени предписания за трудоустрояване в експертно решение на ТЕЛК за преосвидетелстване, ако същите са посочени в експертното решение за първоначално трудоустрояване и съставлява ли експертно решение за преосвидетелстване без посочени противопоказни условия на труд, което продължава срока на трудоустрояване при същите заболявания предписание за трудоустрояване по чл. 317 КТ при същите условия на труд, посочени в началното решение за трудоустрояване; кои действия и бездействия на трудоустроен служител съставляват повдигане на спор за трудоустрояване по смисъла на чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване и съставлява ли повдигане на такъв спор отказът да бъде приета предложената нова длъжност от служителя, без изявление че предлаганата длъжността за трудоустрояване е неподходяща; възниква ли задължение за работодателя да сезира здравните органи при всеки случай на предлагане на подходяща работа по смисъла на чл. 317, ал. 3 КТ или такова задължение възниква при повдигане на спор за трудоустрояване по чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване, които (въпроси) са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата С. И. Т. от [населено място], представляван от адв. Н. К. от САК я оспорва, като счита, че същата е неоснователна, повдигнатите от касатора въпроси са решени в съответствие с практиката на ВКС и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Претендира и направените за касационната инстанция разноски.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по силата на влязло в сила съдебно решение ищецът е възстановен на предишната работа като „специалист търговия”, в дирекция „Маркетинг и обществени поръчки” в ответното дружество, като със заповед № 46/03.02.2014 на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ е прекратено трудовото му правоотношение, поради отказ да заеме предлаганата му работа поради трудоустрояване на длъжност „работник, озеленяване“, която е включена в списъка на длъжностите, подходящи за трудоустрояване от лица с трайна неработоспособност с 50 и над 50 % инвалидност, утвърден от изпълнителния директор на [фирма]. Като е констатирал, че цитираното в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, решение на ТЕЛК № 1377 от заседание № 65/12.06.2013 г., не съдържа здравни противопоказания за изпълнение на възложената работа, тъй като ищецът в този период не е работил, въззивният съд е приел, че той не е бил трудоустроен и предвид отказът му, удостоверен с подписите на двама свидетели, да получи заповед № 7/03.02.2014 за преназначаване на длъжност „работник, озеленяване“, е налице възникнал спор по чл. 3 от Наредбата за трудоустрояването (НТ), който се решава от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване. След възстановяване на трудовото правоотношение с ищеца на длъжността „специалист търговия“ в изпълнение на влязлото в сила решение по гр. д. № 597/2011 на Радневския районен съд и представеното решение на ТЕЛК № 1377/12.06.2013, работодателят е следвало да сезира ТЕЛК, с оглед посочване на здравни противопоказания за изпълняване на възложената работа и изпълнение на процедурата по чл. 1, ал. 4 НТ – за посочване на конкретно работно място от списъка на работните места и длъжности за трудоустрояване, като по този начин е иззел компетентността на органа по трудоустрояване. При отсъствието на извършена експертиза на работоспособността за конкретната длъжност и неразрешен спор за трудоустрояване не са изпълнени елементите на фактическия състав на чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси обуславят решението по делото и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 324/27.10.2014 на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 1386/2014.

Указва на касатора [фирма], [населено място], и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 90, 00 лева като представи документ за извършения превод.

Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.