Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. З. ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА Л. П. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 12439 / 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на [Фирма 2], със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [адрес], представлявано от Н. П., против решение № 6576 от 11.11.2021 г. на Административен съд – София – град /АССГ/, постановено по адм. д. № 7057/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-22220620005224-091-001/31.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 873 от 09.06.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 647. 43 лв.
В жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. М. и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.
Настоящата касационна инстанция преценява решението на АССГ като валидно и допустимо. Правилно е приел административният съд, че оспорването е допустимо и че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма след ревизионно производство, възложено от компетентен орган. Съдът правилно е определил спорните между страните по делото въпроси, установил е точно фактите въз основа на събраните доказателства и е обосновал верни изводи за неоснователност на жалбата и материална законосъобразност на РА Изводите му са подробно мотивирани и обосновани. Противно на доводите на касатора мотивите не са противоречиви, а последователни и логични.
С РА е коригиран декларираният от ревизираното дружество резултат за данъчния период м. юли и м. август 2020 г. от ДДС за възстановяване в размер на 23 742,23 лв. на ДДС за внасяне в размер на 83 137,58 лв. и лихва – 4 863,31 лв. в резултат на непризнати декларирани вътреобщностни доставки /ВОД/ с получател JAGETIC J.D.O.O. Хърватия, VIN HR45715459197 по 12 фактури на обща стойност 534 399,05 лв. с предмет на доставка – разтворители. Ревизиращият екип е приел, че транспортът е за сметка на получателя и е осъществен от „Ен Пи Си Трейд“ ЕООД с управител и едноличен собственик Н. П., който е управител и на РЛ. В производството пред данъчните органи са представени международни товарителници, рамков договор за международен транспорт от 01.12.2019 г. и фактури за превоз, като от международните товарителници и пътни листове е видно, че транспортът е осъществен от пунктове в гр. Перник /обект „Заводски строежи“/ и от гр. София /“Военнарампа“/, съответно Гърция – разтоварен пункт, което е потвърдено от JAGETIC J.D.O.O. Хърватия. Ревизиращият екип е приел, че не е ясно на кого са предадени стоките в Гърция – не е посочено материално отговорното лице, както и коя компания е получила фактически стоката, в кой склад са разтоварени.
Спорът между страните по делото е за това доказано ли е от жалбоподателя извършването на ВОД на стоката по процесните 12 фактури, а именно разтворители, с получател JAGETIC J.D.O.O. Хърватия и място на получаване в Гърция. Както правилно е приел първостепенният съд, спорна е предпоставката за признаване на доставката за освободена – стоката да е изпратена или превозена в друга държава членка и вследствие на това изпращане или превозване тя е напуснала физически територията на страната на доставката /виж решение на СЕС по дело С-492/13, Траум, т. 24/. Изразът "изпратени или превозени", употребен в чл. 138, пар. 1 от Директива 2006/112, съответстващ на чл. 28 а, пар. 3 първа алинея от Шеста директива, следва да се тълкува в смисъл, че стоките действително са напуснали страната на доставката според решението на СЕС от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos.
При липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112 относно доказателствата, които трябва да представят данъчно задължените лица за доказването на посоченото условие, за да се ползват от освобождаването от ДДС, в правомощията на държавите членки е в съответствие с чл. 131 от тази директива да определят доказателствата /решение на СЕС по делото Траум, т. 27/. Документите, необходими за удостоверяване на ВОД, са регламентирани в чл. 45 ППЗДДС. Оспорени са от приходните органи доказателствата по чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС в приложимата редакция - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. От страна на жалбоподателя са представени международни товарителници /CMR/ с превозвач „Ен Пи Си Трейд“ ЕООД, както и писмено потвърждение.
Правилно АССГ е приел, че писменото потвърждение не отговаря на формалните изисквания, регламентирани в чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, тъй като не съдържа данни за място на получаването на стоката на кой склад/обект са разтоварени, име на лицето, получило стоката, и длъжностното му качество, поради което не доказва, че стоките са получени на територията на друга държава членка.
Независимо от това в хода на ревизията приходните органи са доказали редица факти, обосноваващи верен извод за това, че стоките не са напуснали територията на страната с посочените в товарителниците влекачи и полуремаркета и с водачи, вписани в пътните листове. От страна на превозвача не са представени доказателства и не е доказано, че разполагат с валидно удостоверение за одобрение на пътни превозни средства, превозващи опасни товари, съгласно изискванията на Наредба № 40 от 14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари, а наред това водачите не разполагат с ARD сертификати за водачи на МПС, превозващи опасни товари.
Наред с това, според получения отговор от компетентните органи в Хърватия за предоставяне на информация по процедури за обмен на информация между България и Хърватия /приобщен с Протокол № 1733522/28.01.2021 г./ JAGETIC J.D.O.O. участва в данъчни измами, не се открива на адреса и не подава данъчни декларации. Същото им фиктивен директор, който няма нищо общо с дейността на дружеството, а лицето, опериращо с банковите сметки, е известно на данъчните органи в Хърватия с участието си в данъчни измами. JAGETIC J.D.O.O. не е декларирало придобиване на стоки от [Фирма 2], а ДДС номерът на хърватското дружество е прекратен от април 2020 г.
Правилно АССГ е приел, че от доказателствата се установява, че хърватското дружество, получател на ВОД по смисъла на чл. 2, 1 от Регламент 1925/2004 е липсващ търговец. В случая се касае за регистрирано като данъчно задължено лице за целите на ДДС, което потенциално, с намерение за измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или услуги без да заплаща ДДС и доставя стоки или услуги с ДДС, без да превежда дължимия ДДС на съответния национален орган. За да се признае една доставка за ВОД е необходимо да има освен регистрирани лица по ЗДДС в две държави членки, но да се установи напускането на стоките по фактурите на територията на едната страна. Конкретно първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че РЛ е регистрирано по ДДС, но регистрацията на получателя е прекратена от април 2020 г., а наред с това стоките не са напуснали територията на Р. Б.
Допълнителен аргумент за изводите относно извършването на ВОД на стоките по процесните 12 фактури са данните за плащанията във връзка с декларираните ВОД. Безспорно е, че по банковата на сметка на [Фирма 2] са постъпвали сумите по процесните фактури с наредител ДЗЗД“ОЛЕГХРОМ“ по нареждане на JAGETIC J.D.O.O. Правилно АССГ е приел, че не е доказана и връзката при плащането на доставките с реално заплатилото го лице – дружество, регистрирано по ЗЗД без дейност и служители, ненамерено на адреса и непредставило документи за основанието за плащане на чуждите доставки на JAGETIC J.D.O.O.
При правилно обоснован извод от страна на административния съд, че стоките не са напуснали територията на страната и не са получени на територията на Гърция от вписания във фактурите получател се поставя въпросът за добросъвестността на продавача и доколко той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществената от него ВОД не го довежда до участие в измама /виж решението на СЕС по делото Teleos, т. 68/. Правилно е приел АССГ, че установените в хода на ревизията факти и обстоятелства изключват добросъвестността на жалбоподателя при осъществяването на процесната операция. На първо място, както вече беше посочено по-горе, липсват данни за място на получаването на стоката на кой склад/обект са разтоварени, както и не става ясно кое е лицето, което ги е подписало от името на JAGETIC J.D.O.O. Освен това, доставчикът се е съгласил да получи плащане на стоките от ДЗЗД“ОЛЕГХРОМ“ без да е установена връзката между JAGETIC J.D.O.O и българското дружество и в какво качество са направени плащанията към ревизираното дружество.
Неоснователни са доводите на касатора, че е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на данъчен кредит. Според т. 1 от диспозитива на решението на СЕС от 6 септември 2012 г. по дело C-273/11, Mecsek-Gabona, член 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска на продавача да се откаже ползването от правото на освобождаване на вътреобщностна доставка, при условие че бъде установено с оглед на обективни фактори, че той е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама.
По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6576 от 11.11.2021 г. по адм. д. № 7057/2021 г. по описа на Административен съд – София – град.
ОСЪЖДА [Фирма 2], със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [адрес], представлявано от Н. П., да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 647 лв. /три хиляди и шестстотин и четиридесет и седем лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Б. Л. п/ ЛОЗАН ПАНОВ