Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. П. ЧЛЕНОВЕ: Л. П. . при секретар С. М. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 12496 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Г. от град София, подадена чрез адв. В. М. от САК, насочена срещу Решение № 5776/ 13.10.2021 г. по адм. дело № 6196/ 2020 г. на Административен съд - София - град (АССГ).

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касационният жалбоподател счита, че съдът не е направил собствен анализ на всички събрани по делото доказателства.

Не е бил спазил изискването да мотивира решението, като посочи становищата на страните, фактите по делото и правните изводи.

Моли за отмяна на обжалваното решение на АССГ и оспореното решение на Секретаря на О. Б. и да се задължи същият да предостави поисканата информация. При условията на алтернативност моли за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира разноски представляващи заплатена държавна такса.

Ответникът– Секретар на О. Б. не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че при липса на допуснати нарушения, съставляващи касационни отменителни основания, обжалваното съдебно решение е правилно и като такова следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение на АССГ е била отхвърлена жалбата на С. Г. срещу Решение № 1265 от 01. 06.2020г., издадено от секретаря на О. Б.

Съдът е обсъдил предходните съдебни производства и е уточнил мотивите на искането за получаване на удостоверение, свързани с превенция на заболявания, както и с текущото тежко заболяване.

Анализирал е назначената по делото съдебно - медицинска експертиза, с която е прието, че рискът от развитие на заболяването зависи от степента на роднинската връзка и е по висок за тези от първа степен, а проучването на здравния статус на по далечните родственици не е необходимо. Направен е извод, че информацията за наследствеността не е определяща за избор и провеждане на терапия на заболяванията.

В тази връзка, първоинстанционният съд е приел, че оспореното писмо е индивидуален административен акт, издаден от компетентен административен орган и в установената форма, при спазване на административно - производствените правила, тъй като е налице волеизявление на административен орган, с което се удостоверяват факти с правно значение, каквото безспорно е удостоверението за родствени връзки.

След анализ на приложимата нормативна уредба е достигнал извод, че обжалваното решение на секретаря на община Бургас, с което е отказано предоставяне на удостоверение за родствени връзки представлява законосъобразен адм. акт.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано или накърнено, като е упражнено съобразно процесуалните правила.

Доказателствената тежест е била разпределена между страните, дадени са съответните указания, предоставена им е възможност да направят своите доказателствени искания и да представят доказателствата, на които основават твърденията си - чл.170, ал.1 и ал.3 АПК. Съдът е анализирал събраните доказателства и възраженията на страните, обсъдил ги е в мотивите към решението и въз основа на това, е изложил правни изводи - чл.172 а, ал.2 АПК.

Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и несъответствието му с материалния закон също са неоснователни. В мотивите си административният съд е дал отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. В обжалваното решение е налице изложение, относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора, като при установените фактически положения е извършена преценка относно приложението на закона.

Не е налице твърдяното от касатора нарушение на материалния закон.

Според чл.100 от Закона за гражданската регистрация, единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) е национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Р. Б. и източник на лични данни за тях. Разпоредбата на чл.101 от Закона посочва функциите на ЕСГРАОН, сред които е и създаване и поддържане на регистър на населението. Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението функционира на общинско ниво чрез въведените и поддържани от общинските администрации данни за гражданската регистрация на физическите лица в Локална база данни "Население", съставяне актове по гражданско състояние и електронните им еквиваленти, като за поддържането и работата на ЕСГРАОН административните структури от трите нива получават, обменят взаимно, обработват и съхраняват данни– чл.102 от ЗГР. В електронния личен регистрационен картон се съдържат данни, наред с останалото, за име, деца, родители, братя и сестри, включително еднокръвни и едноутробни. По този начин, чрез обмен на данни между отделните общински администрации, е възможно извличане и предоставяне на данни за родствени връзки, както по пряка, така и по съребрена линия, поне до шеста степен /втори братовчеди/.

Данните от ЕСГРАОН, съгласно чл.106 ЗГР се предоставят както на субектите, за които се отнасят, така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси. Предвид действието на пълното осиновяване на С. Г. и чл.101 СК, той се явява трето лице по смисъла на закона. Защитата на жизненоважни интереси, свързани с лечението на тежко заболяване, представлява основание за предоставяне на данни по смисъла на чл.106 ЗГР.

Редът за предоставяне на достъп на данни от регистъра на населението е разписан в Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението и в Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация.

Съгласно чл.3 от Наредба № РД-02-20-6, въз основа на регистъра на населението се издават удостоверения по утвърдени образци за данните, поддържани по чл.25 ЗГР, а ал.2 на чл.3 позволява издаване на удостоверения и в друг вид, в свободен текст. Глава шеста от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012г. също предвижда ред за достъп и за предоставяне на данни от регистрите при спазване разпоредбите на Закона за гражданската регистрация, на Закона за защита на личните данни и на други специални закони.

Случаят е бил свързан, както с приложението на правото на Европейския съюз в областта на защитата на личните данни, така и с приложението на чл.2 и чл. 8 от Европейската конвенция за защитата правата на човека.

Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Гаскин срещу Обединеното кралство, и делото Одиевр срещу Франция приема съществено важния интерес на лицето да получи информация за произхода си. В тези производства подробно е разгледано задължението на държавата да осигури баланс при разрешаване на спора във връзка с права на различни субекти, в еднаква степен защитени от конвенцията– в конкретния случай– пълнолетно лице, което е осиновено и неговите роднини по рождение.

В тях е анализирано дали са налице жизненоважни интереси на лицето, търсещо информация за произхода си и дали държавата е предприела мерки във връзка с възможността за установяване на рождения произход на осиновени лица, по тяхно искане и при зачитане правата и интересите на биологичните роднини.

Сочените текстове изискват административният орган да извърши преценка за пропорционалност, като съпостави двете противопоставени едно на друго субективни права в случая - правото на защита на личния живот на заявителя, едновременно с правото му на медицинско лечение и правото на защита на личните данни на лицата, за които той иска информация.

Действително, защитата на правата по чл.8 от Конвенцията допуска намеса на държавните органи в случаите, предвидени в закона и необходими за защита на правата и свободите на другите. От една страна обаче, защитата на личните данни не е абсолютна и търпи ограничения във връзка със защитата на живота и здравето на трети лица. От друга страна, тази намеса трябва да е пропорционална и съобразена с позитивните задължения на държавата, формулирани в юриспруденцията на Европейския съд по правата на човека във връзка с чл.8 от Конвенцията.

Правилно съдът е обосновал адм. акт с обстоятелството, че упражняване на права на лицето по повод превенция на заболявания, както и с цел получаване на информация за наличие на наследствена обремененост, не е от значение за диагностиката и лечението на проявеното заболяване.

Този извод се подкрепя напълно от заключението на изготвената по делото съдебно - медицинска експертиза, от която е видно, че за диагностицирането и провеждането на адекватно лечение във връзка с проявеното у жалбоподателя заболяване, не е необходимо проучване на роднините в по - висока степен.

В случая преценката на тези обстоятелства сочат, че отказът на общината е законосъобразен. Не е налице обоснована потребност - да се даде приоритет на интереса на третото лице - заявител, тъй като искането и приложените доказателства не обосновават неговата основателност. Тази необоснованост сочи, че е неприемлива намесата в личните данни на останалите лица.

В конкретния случай липсват жизнено важни интереси свързани с превенцията и лечението на тежки заболявания. Предоставянето на тези данни не би довело до постигане на по справедлив баланс между интересите на заявителя С. Г. и от друга страна субектите на лични данни– неговите биологични роднини.

Въз основа на изложеното, обжалваното решение на Административен съд–София град, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5776/ 13.10.2021 г. по адм. дело № 6196/ 2020г. на Административен съд - София - град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ