Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Х. ЧЛЕНОВЕ: П. П. А. Р. при секретар П. К. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от председателя Г. Х. по административно дело № 12488 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. П. срещу Решение № 3324 от 20.05.2021 г., постановено по адм. дело № 6560/2020 г. по описа на Административен съд София-град.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост, съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на ищеца и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната му и се претендира присъждане на понесените по делото разноски.

От Б. П. е подадена и частна жалба срещу Определение № 6341 от 27.08.2021 г., постановено по адм. дело № 6560/2020 г. от Административен съд София-град, с което първоинстанционният съд е уважил молбата на Българска народна банка за изменение на Решение № 3324 от 20.05.2021 г. в частта за разноските и са присъдени понесените от БНБ в производството разноски в размер на 1 895. 74 лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение.

Ответникът - Българската народна банка, чрез пълномощника си адв. А. Г., в подаден писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната и частната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната и частната жалба са подадени от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и са процесуално допустими. По същество касационната жалба е неоснователна, а частната жалба основателна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения, от Б. П. срещу Българска народна банка (БНБ), иск за обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на ответника Р. С., Ц. Г. и С. Д. В. довели до липса на ефективност в надзорната дейност на централната банка върху Корпоративна търговска банка АД и от незаконосъобразен административен акт Заповед № БНБ-43011/28.03.2014 г., издаден от Ц. Г., в размер на 15 245. 30 лева, за периода от 20.06.2014 г. до окончателно изплащане на сумата, представляващи разликата между депозита на ищеца в Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) и изплатения му гарантиран размер от 196 000 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2014 г. до окончателно изплащане на сумата.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска против БНБ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, в размер на 15 245. 30 лева, представляващи разлика между размера на депозита на ищеца в Корпоративна търговска банка АД и изплатения му гарантиран депозит, за периода 20.06.2014 г. до окончателно изплащане на сумата, ведно иска за обезщетение да забава, в размер на законната лихва, считано от 20.06.2014 г. до окончателно изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

Въз основа на анализа на представените по делото доказателства съдът е приел, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан, тъй като ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Приел е, че не е налице соченото незаконосъобразно бездействие на ответника по иска, изразяващо се в посочените и неупражнени от БНБ, по отношение на КТБ, надзорни правомощия. Съдът е счел, че твърдените от ищеца бездействия, допуснати от страната на служителите на БНБ, не са формирани от неизпълнението на пряко задължение за действие от нормативен акт. Посочил е, че не е установено именно даването или не на надзорни предписания от служителите на БНБ да е обусловило отнемането на лиценза на КТБ. По отношение на твърдяната незаконосъобразност на Заповед № БНБ-43011/28.03.2014 г., издадена от Ц. Г. е приел, че посочената заповед е административен акт, който не е оттеглен, обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен от съда, с действие за кратък период от време. Изводът на съда е, че описаните от ищеца бездействия и незаконосъобразен административен акт не са налице и не обуславят отговорността на държавата по реда на специалния закон.

По отношение на вторият от елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ съдът е приел, че настъпването на вреда не е налице, доколкото имуществото на ищецът не е намаляло, тай като същият е в списъка на кредиторите. Отделно посочил, че търсената в конкретния случай вреда не се намира и в пряка и непосредствена причинна връзка с твърдяното бездействие на БНБ, като същата би настъпила при неизплащане на сумата след приключване на несъстоятелността.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приложил правилно материалния закон. При постановяване на решението си съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка с акта, действието или бездействието. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки води до отхвърляне на иска, като неоснователен.

Установено е от доказателствата по делото и не е спорно, че: ищецът е имал договор за преференциален безсрочен депозит, като от представеното удостоверение от Корпоративна търговска банка АД е видно, че към датата на поставяне на банката под особен надзор - 20.06.2014 г. наличността по сметките е съответно 1 521. 29 щатски долара и 102 039. 74 евро. К. Ф. за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) е подадена информация за подлежаща на изплащане, в полза на ищеца, сума в размер на 196 000 лв. Не е спорно също, че с Решение № 73 от 20.06.2014 г. Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца, на 06.11.2014 г. лиценза на КТБ е отнет от БНБ, а на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките започва изплащане на гарантираните влогове и гарантираният размер от влога на ищеца, в размер на 196 000 лева, е изплатен.

При установената по делото фактическа обстановка съответен на закона е извода на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения от ищеца иск за обезщетение на претърпени имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни бездействия и незаконосъобразен административен акт на БНБ. В хода на съдебното производство ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ и претендираните от него имуществени вреди. В настоящия случай, съдът правилно е преценил, че не са настъпели твърдените от ищеца имуществени вреди, в общ размер 15 245. 30 лева. От доказателствата по делото се установява, че невъзможността на ищеца да получи от КТБ депозираните си в банката парични средства, се дължи на изпадане на банката в неплатежоспособност. Дори и да бъде категорично установено, че БНБ не е извършвала ефективен контрол върху дейността на КТБ, то това обстоятелство не е довело до неплатежоспособност от страна на КТБ. Липсва пряка и непосредствена причинна връзка между посочените от ищеца действия, респективно бездействия от страна на БНБ и вредите, които се претендират. Начинът на удовлетворяване на кредиторите в производство по несъстоятелност и в частност при несъстоятелност на банка е законово регламентиран и в него не участва БНБ. Анализът на правната уредба води до извод, че редът за обезпечаване на вземанията на вложители от кредитна институция, обявена в несъстоятелност, се съдържа в разпоредбите на чл. 9, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете на банките и чл. 2, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност. Правилно административният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на суми, представляващи вложени средства в кредитна институция. Вредите, обосновани от ищеца в исковата молба, са причинени от дейността на търговското дружество, а не са резултат от административната дейност на държавни органи и институции.

Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че мотивираният извод на съда, за липсата на всички кумулативно-изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е правилен и законосъобразен. Касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

По частната жалба:

С обжалваното Определение № 6341 от 27.08.2021 г., постановено в производство по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, съдът от първата инстанция е уважил молбата на БНБ за изменение на постановеното решение в частта за разноските. В мотивната част на съдебния си акт съдът е посочил, че съгласно мотивите на Определение № 2/20.04.21 г., постановено от Първа и Втора колегия на ВАС и ОСС ГК ВКС, по т. д. № 1/19 г., следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (нова ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която ищецът дължи на ответника възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв.

Определението е неправилно.

В чл. 10 ЗОДОВ се съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Тази изрична законова регламентация на отговорността за разноски изключва приложимостта на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, която регламентира възможността ищеца да заплати на ответника възнаграждение, ако е бил защитаван от адвокат, съгласно разпоредбата на 6 от ПЗР на ЗОДОВ се прилага за подадени след влизането му в сила искови молби, като неприключилите до влизането в сила на този закон производствата се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последващо въззивно или касационно обжалване. Предвид това в хипотеза, като спорната ответникът няма право на разноски за адвокатско възнаграждение.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че първоинстанционният съд неправилно е уважил искането на БНБ за изменение на решението в частта за разноските, поради което определението му ще следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3324 от 20.05.2021 г., постановено по адм. дело № 6560/2020 г. по описа на Административен съд София-град.

ОТМЕНЯ Определение № 6341 от 27.08.2021 г., постановено по адм. дело № 6560/2020 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА