Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * явна несправедливост на наказанието * съпричиняване * неправилно пресичане на пешеходец * отказ от условно осъждане

№ 51

Гр. София, 11 март 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря КР. ПАВЛОВА

и след становище на прокурора от ВКП АТ.ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 134/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба от упълномощеният защитник на подсъдимия Е. П., адв. Х. Б., с релевирани оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд относно оценката на относимите към вината на подсъдимия факти и определяне на явно несправедливо наказание.

Оспорва се преценката на съда за отмяна на приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, като сe твърди, че смекчаващите вината обстоятелства са останали недооценени, поради липса на анализ, а на отегчаващите такива е придадена по-голяма от действителната им тежест, което неправилно е резултирало в определяне на ефективно наказание.

В жалбата се акцентира върху облекчаващите отговорността на дееца факти – изразеното искрено съжаление и проявено съчувствие към близките на пострадалата, тежкото състояние, в което П. е изпаднал след деянието, което обективно му е попречило да окаже помощ, положителната му личностова характеристика, времето и обстановката, при които е настъпило произшествието, трудовата му заетост и липсата на предходна съдимост.

Сочи се, че целите на наказанието спрямо него могат успешно да бъдат постигнати посредством условното му осъждане, с оглед цялостният му социален и...