Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Л. Г. ЧЛЕНОВЕ:ИЛИАНА СЛ. К. при секретар Н. А. и с участието на прокурора С. П. докладваното от съдиятаИ. С. по адм. дело № 12453/2021

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Административен съд – С. З. срещу решение № 196 от 20.10.2021 г., постановено по административно дело № 127/2021 г. от Административен съд Сливен, с което е отменено решение от 23.08.2018 г. на Заместник председателя на АС С. З. и преписката е върната за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението, като материално незаконосъобразно и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на И. Б. бъде отхвърлена като неоснователна и претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – И. Б., редовно призована не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд, в предвидената от закона форма и след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е неправилно.

Административното производство е образувано пред АС С. З. в качеството му на администратор на лични данни по молба на Бъчварова с искане да бъдат анонимизирани „лични за нея“ данни в решения № 167 и 272 и двете, постановени по адм. дело № 102/2019 г., както и в протоколите от проведените съдебни заседания по делото, като бъде заменено със символи наименованието на управляваното и представлявано от нея търговско дружество „Медикодентален център Норма“ ЕООД и старото му наименование „Медикодентален център Си Ди Си“ ЕООД, адресът му на управление – гр. Пловдив, [улица] адресът му на дейност – гр. С. З. [улица] ЕИК на дружеството, като твърди, че може да бъде идентифицирана чрез тези данни.

Няма спор по делото, че АС С. З. е администратор на лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във вр. с чл. 42, ал. 5 от с. з., както и по смисъла на чл. 4, § 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните)(ОРДЗ), който се представлява от неговия Председател. Актът е постановен от заместник – председателя на съда, комуто по силата на заповед № РД-88/21.12.2019 г. на Председателя на АС С. З. са възложени правомощия във всички случаи на отсъствие на административния ръководител на съда да изпълнява неговите функции в периода 02.01.2019 г. – 31.12.2019 г., като към момента на постановяване на оспорения акт по силата на заповед № 198/18.07.2019 г. на Председателя на Върховния административен съд административният ръководител – председател на АС С. З. е отсъствал, при което изводът в обжалваното решение, че актът е постановен от компетентен орган е правилен.

Настоящият състав споделя извода на АС Сливен, че решението е постановено в предвидената от закона форма, като съдържащо реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, при липсата на уредба в специалния закон относно неговата форма.

За да отмени оспорения пред него административен акт АС Сливен приема, че в случая неправилно са приложени нормите на чл. 14, ал. 7 от Наредба № 4 от 16.03.2017 г. за воденето, съхраняването и достъпа до регистъра на актовете на съда (Наредбата), съгласно която данни за юридически лица не се обезличават при публикуване на актовете на съда.

Прието е, че разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата указва императивно на съдебните служители при обявяване на съответния акт да извършат предписаните мерки за гарантиране на невъзможността за идентифициране на физическите лица, като в ал. 2 е посочено, че освен мерките по ал. 1 следва да бъдат заличени и признаците, свързани с физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или друга идентичност на лицето, които въпреки замяната на имената на лицата с инициали и заличаването на останалите лични данни биха могли да способстват идентифицирането на конкретни физически лица. Посочено е, че в случая данните относно юридическото лице, представлявано и управлявано от Бъчварова попадат в тази категория, тъй като същата като специалист по дентална медицина осъществява икономическата си дейност чрез него, като същото е регистрирано по реда на чл. 3 от Закона за лечебните заведения. По тези съображения е прието, че в случая данните, които Бъчварова иска да бъдат заличени попадат в легалната дефиниция по чл. 4, § 1 от ОРДЗ и неправилно е отказано заличаването им. Този извод е неправилен.

Приложимата в случая законодателна уредба е тази по ЗЗЛД и ОРДЗ, която урежда обществените отношения, свързани със защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни, доколкото същите не са уредени в ОРЗД, като целта е да осигури защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни в съответствие с ОРЗД.

При това в § 14 от Преамбюла на ОРДЗ е посочено, че защитата, предоставена с настоящия регламент, следва да се прилага за физическите лица, независимо от тяхното гражданство или местопребиваване, във връзка с обработването на техните лични данни и не обхваща обработването на лични данни, които засягат юридически лица, и по-специално предприятия, установени като юридически лица, включително наименованието и правната форма на юридическото лице и данните за връзка на юридическото лице.

В съответствие с тези основни принципи е въведено и задължението по чл. 25 ОРДЗ за администратора на лични данни да въведе, както към момента на определянето на средствата за обработване, така и към момента на самото обработване, подходящи технически и организационни мерки, например псевдонимизация, които са разработени с оглед на ефективното прилагане на принципите за защита на данните, например свеждане на данните до минимум, и интегриране на необходимите гаранции в процеса на обработване, за да се спазят изискванията на настоящия регламент и да се осигури защита на правата на субектите на данни, които могат да са само физически лица, предвид цитираните по-горе норми.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че неправилно в обжалваното решение е прието, че Бъчварова е субект на лични данни по отношение на идентификационните данни на управляваното и представлявано от нея търговско дружество, доколкото тези данни са извън обхвата на нормативна регулация по ЗЗЛД и ОРДЗ.

Направеният извод, че чрез тези данни може да се идентифицира физическото лице, представляващо и управляващо това юридическо лице по икономически признак е при неправилно тълкуване на нормата на чл. 4, § 1 ОРДЗ, предвид изричното изключване на юридическите лица от обхвата на Регламента и ЗЗЛД.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че защитата на данните на физическите лица, свързани с подлежащите на вписване обстоятелства на юридическите лица е уредена в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за Търговския регистър, който предвижда, че обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на ЗЗЛД (в редакцията, действала към момента на постановяване на обжалвания пред първоинстанционния съд акт), а в сега действащата без информацията, представляваща лични данни по смисъла на ОРДЗ, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, вместо което следва да бъде постановено ново, с което жалбата на И. Б. срещу решение от 23.08.2018 на Заместник - председателя на АС С. З. бъде отхвърлена, като неоснователна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК Бъчварова следва да бъде осъдена да заплати на АС С. З. направените деловодни разноски в размер на 70 лв., представляващи заплатена държавна такса за касационното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 196 от 20.10.2021 г., постановено по административно дело № 127/2021 г. от Административен съд Сливен, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Б. срещу решение от 23.08.2018 г. на Заместник - председателя на АС С. З. като неоснователна.

ОСЪЖДА И. Б. да заплати на Административен съд С. З. деловодни разноски в размер на 70 (седемдесет) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Любомир Гайдов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ И. С. п/ Тинка Косева