Решение №2384/15.03.2022 по адм. д. №12461/2021 на ВАС, IV о., докладвано от председателя Румяна Борисова

РЕШЕНИЕ № 2384 София, 15.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на първи март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. Б. ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от председателяР. Б. по адм. дело № 12461/2021

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на общински съвет Кюстендил, представляван от председателя И. А. и процесуален представител срещу решение №1586 от 29.09.2021г., постановено по адм. дело №14 по описа за 2021г. на Административен съд Благоевград. С решението е обявено за нищожно решение №117 от 25.02.2016г. на общинския съвет Кюстендил, с което се е разпоредил с недвижим имот, с твърдение за изключителна държавна собственост, представляващ сграда за битови услуги „Дервиш баня“, застроена площ 166 кв. м. и е осъден общинския съвет да заплати разноски по делото. Твърди се неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни съображения в касационната жалба като се сочи, че настоящето обжалвано решение е постановено във второ първоинстанционно производство и първоинстанционния съд не се е съобразил със задължителните указания, дадени от касационната инстанция. Иска отмяна на съдебното решение и да се отхвърли направеното оспорване на решението на общинския съвет. Претендира присъждане на направените разноски.

По делото е постъпил отговор от „Сдружение на пострадалите имуществено от недобросъвестността на община Кюстендил“, представлявано от адвокат Зарков. Оспорва се така подадената касационна жалба, развиват се съображения за правилност на съдебното решение и се иска да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноските за касационната инстанция по представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път пред настоящата инстанция.

С решение №48 от 5.01.2021г., постановено по адм. дело №7582 от 2019г. Върховният административен съд, второ отделение е отменено решение №983 от 14.05.2019г., постановено по адм. дело №784 от 2018г. на Административен съд Благоевград, с което е била обявена нищожността на решение №117 по протокол №6 от 25.2.2016г. заседание на общинския съвет / предмет на разглеждане във всичките му части и в настоящето първоинстанционно производство/. Прието е, че фактическата обстановка е била неизяснена поради липса на достатъчно данни за статута на сградата „Дервиш баня“ като част от безспорно архитектурния резерват.

Съдът е приел отново, че спорния имот е държавна собственост и общинския съвет не е имал компетентността да се разпорежда с него чрез оспореното решение. Решението е правилно.

Фактическата обстановка е непроменена от първото разглеждане на делото и правните изводи са материално законосъобразни.

Съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон – не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Въпреки краткостта си, съдебният акт е мотивиран и обоснован. Няма допуснати грешки относно статутите на двата имота - „Чифте баня“ и „Дервиш баня“, нито объркване на същите. Съдът се е позовал и на постановен вече съдебен акт, касаещ същия архитектурен резерват, терен и приети заключения.

При новото разглеждане на делото съдът е дал възможност на всяка от страните да докаже твърденията си и да се съобрази с дадените от Върховния съд указания. В изпълнение на тези задължения съдът е назначил, по искане на оспорващия в първоинстанционното производство, съдебно-културоложка експертиза с определено поименно вещо лице и задължение за внасяне на депозит. Оспорващият, въпреки указанията на Върховния съд и дадената неколкократна възможност от първоинстанционния съд, не е внесъл депозит за изготвяне на експертизата и същата с протоколно определение от 1.06.2021г. е била заличена /отменено е определението за допускането й/.

Такава експертиза не е поискана и от настоящия касатор – общинския съвет, чрез неговия представител. Поради което твърденията на касатора относно липсата на достатъчно доказателства, събрани в първоинстанционното производство, относно статута на имота са неоснователни. Съдът се е позовал именно на поисканите от самия него служебно и приобщени доказателства – именно писма до Националния археологически институт с музей, който е отказал информация с отговор, че не е в компетентността му и до Националния институт за недвижимо културно наследство. Последният е предоставил подробна информация, неоспорена от представителя на общинския съвет, относно статута на имота, в който се намира сградата на „Дервиш баня“. Именно на това писмо като единствено неоспорено писмено доказателство се е опрял съда в своите изводи и е посочил, че към този момент, при така наличните доказателства, следва да се приеме, че като част от групова недвижима културна ценност – „Античен и средновековен град „Пауталия-Велбъжд“, гр.Кюстендил, обявен с разпореждане на Бюрото на МС №16 от 21.02.1977г. /ДВ.бр.18/1977/ като архитектурен и археологически резерват и включен под №17 в приложен към чл.50 ал.3 от ЗКП списък с архитектурните резервати. Още при първоначалното разглеждане на делото чрез наличието само на тези доказателства, липсата на други, които да изяснят статута именно на тази сграда като част от архитектурния комплекс и удостоверителния характер на акта за общинска собственост, оспорен като носител на материална доказателствена сила, е установено, че имота е паметник на културата с местно значение, част от архитектурен резерват, включен в списък към Закона за културното наследство, което го прави изключителна държавна собственост.

Според § 10. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Закона за културното наследство – редакция към 25.2.2016гг. на издадения административен акт / ДВ. от 2014г./ - Заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон.

Според чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) ЗКН - (1) Културните ценности, археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1, произхождащи от територията и акваторията на Р. Б. са публична държавна собственост. В тази връзка по чл.146 – ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) - Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания. Ал.3 - недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон.

При второто разглеждане на делото, при активно служебно начало, съдът е провел съдебно производство, което отговаря на законовите изисквания на АПК за процесуално поведение и е постановил законосъобразен съдебен акт при наличните във всички производства доказателства. Твърденията на касатора са неоснователни, предвид и неговото процесуално поведение.

Решението следва да бъде оставено в сила. На ответника се следват разноски в размер на 2500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Няма направено възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1586 от 29.09.2021г., постановено по адм. дело №14 по описа за 2021г. на Административен съд Благоевград.

ОСЪЖДА общински съвет Кюстендил да заплати на от „Сдружение на пострадалите имуществено от недобросъвестността на община Кюстендил“, представлявано от А. А. сумата 2500 лв. разноски за тази инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Румяна Борисова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Л. М. п/ Светослав Славов

Дело
  • Румяна Борисова - председател и докладчик
  • Любомира Мотова - член
  • Светослав Славов - член
Дело: 12461/2021
Вид дело: Касационно административно дело
Отделение: Четвърто отделение
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...