Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Н. И. срещу решение №225 от 20.11.2017г по в. гр. дело № 534/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 207 от 13.06.2017г на Хасковски окръжен съд, обезщетение на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за ищеца Х. Н. И., претърпял вреди в следствие на прекратено от разследващите органи незаконно обвинение в извършване на престъпление, е намалено на 3000 лева. На първа инстанция са били присъдени 7000 лева, като за разликата въззивният съд е отхвърлил иска, а до размера до размера на исканите 26 000 лв. е потвърдил решението.

Съобразно установената фактеческа обстановка, като е отчел установената продължителност на наказателно производство от една година и шест месеца - за периода 30.05.2017 г. – 16.11.2015 г., образувано срещу ищеца и други лица по обвинение за престъпление, което е тежко ; мярка за неотклонение с нисък интензитет - задържане за 24 часа на 30.05.2014 г., наложената мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Р. Б. ,(наложена с постановление от 31.05.2014 г. и отменена с постановление от 15.01.2016 г) за която няма твърдения или доказателства да е попречила на планове на ищеца да осъществява свободно предвижване в чужбина ; отчетени личните притеснения, а също и обстоятелството, че за периода 27.03.2015 г. – 28.07.2015г., против Х. Н. И. безспорно е водено друго наказателно производство, приключило с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НПК, приложението на чл. 162 от ГПК и критериите в чл. 52 от ЗЗД са довели Пловдивски апелативен съд до извода, че сумата от общо 3 000 лева е най-адекватен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди. Твърденията на ищеца са се основавали на обичайните за обвиняем в неговото положение неимуществени вреди в резултат на воденото наказателно производство, изразяващи се отрицателни изживявания, неудобства, тревоги, безпокойство, стрес, напрежение, страх от неоснователно осъждане, накърняване на името и авторитета му, засягане на честта и достойнството му, страх от тежкото наказание, което се предвижда за тежко умишлено престъпление по чл. 214, ал. 2вр ал. 1, вр чл. 213а, ал. 2 НК, за което бил обвинен, загуба на лично време и средства за явяване по дела и подготовка на защитата му, ограничаване на негови законни права, затрудняване на дейността му.Въззивният съд е обсъдил показанията на доведения свидетел, баща на ищеца, според които показания последният тежко изживял обвинението против него, хората започнали да странят, не могъл да вземе ловния си билет, бил под стрес и напрежение, разделил се с приятелката си, но в момента има семейство.

В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се формулират множество въпроси, които се свеждат до прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в материалноправен и процесуалноправен аспект, т. е като се преценят от съда всички относими обстоятелства в светлината на постановките по ППВС №4/23.12.1968г, Формулирани са и въпроси дали въззивният съд е изпълнил задължението си да основе решението си на установените по делото обстоятелства(т. 2), за съдържанието на мотивите съгласно чл. 235 и чл. 236 ал. 2 ГПК (т. 3)за обсъждането на всички твърдения, възражения и оплаквания (т. 4)без което въззивният съд не е дал правилна квалификация на спорното право съобразно чл. 12, чл. 235 и чл. 236 ал. 2 ГПК, по които въпроси се изтъква основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 предл. първо и второ ГПК и се цитират множество решения от практиката на ВКС,

Основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК се сочи по два въпроса:

1.процесуалният въпрос за обсъждане на доказателствата в съвкупност и поотделно, относим към изводите на съда за недължимост на обезщетгение по първия иск и за размера до който да се уважи втория, който въпрос касае обсъждане на доказателставта. 2.За задължението на въззивната инстанция за постановяване на решение в съответствие с правилата на тежестта на доказване, По тези въпроси се твърди, че не е налице съдебна практика и допускане по тях ще е от значение за развитие на правото.

Към касационната жалба е постъпила след влизане в сила на измененията в чл. 280 ал. 1 ГПК (ДВ бр. 86/2017г ) Изтъква се и критерият по чл. 280, ал. 2 ГПК.Според защитата решението е очевидно неправилно поради това, че не са обсъдени всички твърдения, доводи, възражения и оплаквания и няма мотиви по тях, незаконосъобразните изводи на съда при преценка на доказателствата и приложението на закона водят до очевидна неправилност.

Отговор не е постъпил

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване

Не е налице очевидна неправилност на решението.

Въззивният съд е изложил мотиви, като изводите по фактите очевидно съответстват на доказателствата по делото, Касаторът не сочи по отношение на кой факт те са очевидно неправилни. Въззивният съд е обсъдил твърденията и доводите на ищеца, а касаторът не сочи, нито е очевидно кой от решаващите му доводи му е останал без обсъждане и преценка.Въззивният съд е посочил приложимото материално право - чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ,именно то е посоченото от ищеца в исковата молба и е съответно на предявеното основание на иска. Този иск е само един, за обезщетение на неимуществени вреди, като по вид и характер заявените вреди са от обичайното при конкретните обстоятелства морално естество, тях именно въззивният съд е приел за настъпили.Касаторът не излага никакви съображения за неправилност на съдържащата се в решението обосновка.От съда е приложена съответна за спора материалноправна норма (приложимия закон), което не се оспорва. Фактите, които са обсъдени в решението, са относимите към материалното основание на иска, а изводите за тях са основани на установеното по делото в резултат на проведено доказване, с участие на двете страни. Явно е, че в случая защитата на касатора поддържа „очевидна неправилност”на решението при възприемане на фактическата обстановка и обосновката на решаващите изводи на съда с изцяло бланкетни, лишени от конкретност доводи за незаконосъобразност и необоснованост,

Не се аргументира основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по общо формулираните в изложението множество процесуалноправни въпроси, както и за определяне на обезщетението по критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД. Решаващите съображения на съда не обективират изтъкваното противоречие, а съобразяване с принципните указания в ППВС №4/1968г. Съобразени са и указанията по реш. № 223/2011г по гр. д №295/2010г на ІV г. о. Решение 385/2010г по гр. д № 1183/2009г ІІІ г. о се изтъква без връзка с решаващо произнесените от въззивния съд правни въпроси.По изведените във въпросите аспекти действително е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК множество решения на ВКС, част от които са приложени към изложението, но обжалваното въззивно решение не е в противоречие с тази практика. Липсва съдържателен довод за противоречие, т. е обосновка по специалния критерии, разяснен в ТР №1/19.02.2010г по т. д№1/2009, ОСГТК на ВКС. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Тази преценка не липсва в обжалвания акт, тъкмо тя е решаващият мотиви кръгът преценени обстоятелства е съобразно указания в задължителната практика, Доводите на защитата не са привързани към конкретните изводи на въззивния съд по делото, нито към установеното от фактическа страна. Въззивният съд не е приемал решаващо, че личните притеснения на ищеца във връзка с процесното обвинение са се дължали и на друго водено срещу него наказателно производство и поради това обезщетението следва да се намали, а изтъкнал факта на приключването на последното водено наказателно производство с налагане на административно наказание по чл. 78а от НПК, т. е отчел е обстоятелство, указано като относимо в ТР № 3/2005г ОСГК на ВКС.

Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по двата въпроса, посочени в част ІІ на изложението при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като принципен отговор на първия въпрос, за обсъждането на доказателствата в съвкупност и поотделно, е даден в задължителната за съдилищата тълкувателна практика, предвид ППВС №7/27.12.1965г, ППВС №1/1985г, т. 19 от ТР№1/4.01.2001г ОСГК и ТР №1/2013г ОСГТК. При обосновката на въпроса не става ясно защо защитата счита, че в решението на ПАС са налице изводи за недължимост на обезщетение „по първия иск и за размера до който да се уважи втория” при положение, че не са предявени, нито са разглеждани два иска. Вторият въпрос също се поставя без всякаква връзка с обжалваното въззивно решение и кръга решаващо произнесени правни въпроси. Не се сочи и връзка с делото. Не е отговорено на общия селективен критерии на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване съгласно ТР №1/19.02.2010г по т. д №1/2009, ОСГТК на ВКС

Воден от горното, Върховен касационен съд, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение №225 от 20.11.2017г по в. гр. дело № 534/2017г. на Пловдивски апелативен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2,