№ 3512

[населено място], 27.12.2024 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

АННА НЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д.№ 2376 по описа за две хиляди двадесет и четвърта година, съобрази следното :

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на процесуалния представител на Ф. А. Б. – адв. Е. И.,регистрирана като Еднолично адвокатско дружество, против определение № 248/20.06.2024 г. по ч. гр. д.№ 261/2024 г. на Окръжен съд – Смолян, с което е потвърдено определение № 243/17.05.2024 г. по гр. д.№ 320/2023 г. на Районен съд – Мадан, за оставяне без уважение молбата на същата, за изменение на постановеното по делото решение, в частта му с характер на определение по отговорността за разноски, като бъде увеличено присъденото на процесуалния представител възнаграждение, за защита на страната в първоинстанционното производство, до размера на разумно и справедливо такова. Позовавайки се на практика на СЕС, жалбоподателят акцентира на произволно определеното от предходните инстанции възнаграждение, без ясни и обективни критерии, по същество в ущърб на свободната конкуренция между икономическите оператори, визирайки регистрацията си като Еднолично адвокатско дружество. Макар споделяйки задължителните постановки на решение на СЕС по дело С – 438/22 , касаторът намира, че не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на адвокатските възнаграждения, тъй като би се постигнал обратен на целения с чл. 101 ДФЕС ефект - свободна и лоялна конкуренция. Позовава се на решение по дело С – 57/15 на СЕС, според което разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните особености на делото, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена, труда който...