О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6053
София, 27.12.2024 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: Д. Д.
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 766 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата М. В. В. срещу решение № 438 от 12.12.2023 г. по в. гр. д. № 325/2021 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касаторката срещу ответницата Ц. Т. Ч. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 17.01.2018 г., обективиран в нотариален акт № ...., том ....., рег. № ........, нот. дело № .......... г. на Н. М. - Т. - Нотариус с район на действие – РС, [населено място], вписана под № ....... към НК, с който Е. П. В. - наследодател на ищцата, е прехвърлил на ответницата недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .................... по кадастралната карта на [населено място] в сграда 1, построена в поземлен имот с идентификатор: ......................, с предназначение на обекта жилище, апартамент на едно ниво с площ от 83 кв. м., ведно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата, заедно с 1/2 ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата, срещу задължение за издръжка и гледане докато е жив, като си е запазил правото на ползване, поради неизпълнение от страна на приобретателката. Обжалваното въззивно решение е постановено след като с влязло в сила решение на първоинстанционния съд по същото дело е отхвърлен като неоснователен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, предявен от М. В. В. срещу Ц. Т. Ч. за прогласяване за нищожен поради липса на съгласие на горепосочения договор за издръжка и гледане от 17.01.2018 г., както и след решение по чл. 290 ГПК № 50028 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 3773/2021 г. на ВКС, Четвърто г. о., с което след като е отменено въззивно решение по делото е постановено ново решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касаторката срещу Ц. Т. Ч. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗЗД за унищожаване на горепосочения договор за издръжка и гледане, а делото е върнато на въззивния съд за разглеждане на евентуално съединения с горепосочените искове с правни основания чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и чл. 31, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗЗД иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на същия договор поради виновно неизпълнение от страна на ответницата. Поради това предмет на касационното обжалване е въззивното решение само по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. По исковете с правни основания чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и чл. 31, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗЗД е налице влязло в сила решение по делото, с което същите са отхвърлени като неоснователни.
Касаторката поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният конститутивен иск да бъде уважен. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.
В изложението към касационната си жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателката - ищца се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, формулирайки следните въпроси: 1. „Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съобразно твърденията и доводите на страните да мотивира правните си изводи защо кредитира показания на заинтересовани от спора свидетели и отхвърля доказателства и показания на други свидетели?“; 2. „Относно разпределение на доказателствената тежест при предявен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор поради неизпълнение на поетите с него задължения от страна на приобретателя?“; за които въпроси твърди, че са разрешени в противоречие с решение № 73/05.07.2018 г. по гр. д. №3228/2017г. на 3-то ГО, ВКС; определение № 230/02.04.2018 г. по гр. д. № 4191/2017 г. на 3-то ГО, ВКС; определение № 29/13.01.2020 г. по гр. д. № 3405/2019 г. на ВКС, 3-то ГО; решение № 6/31.01.2013 г. по гр. д. № 470/2012 г. на 3-то ГО, ВКС; решение № 309/14.07.2011 г. по гр. д. № 1890/2010 г. на 4-то ГО, ВКС; решение № 60170/30.07.2021 г. по гр. д. №124/2021г. на ВКС; решение № 22/11.01.2024 г. по гр. д. № 144/2023 г. на ВКС, 3-то ГО; решение № 223 по т. д. № 1006/2012 г. на ВКС, І-во ТО; решение № 50169/02.12.2022г. по д. № 2939/2021 г. на ВКС; ТР № 1/2013г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР №1/2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; 3. „Как и кога, и в какъв обем, следва да се престира издръжка и гледане от приобретателя по сключен алеаторен договор, с който е уговорена цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя до края на живота му?“ и 4. „Следва ли съдът, пред който е висящ иск за разваляне на алеаторен договор по чл. 87, ал. З ЗЗД да установи обема и съдържанието на дължимите от приобретателя по алеаторния договор грижи и издръжка, за които се твърди, че не са изпълнени?“, които последни два въпроса счита за разрешени в противоречие с константната практика на ВКС,обективирана в решение № 60248 от 11.11.2021 г. по дело №491/21 г. на ВКС; решение №93/16.08.2022 г. по дело №546/21 г. на ВКС; решение №35/23.03.1999 г. по дело № 966/98 г. на Второ ГО, ВКС; решение № 1267/12.11.2008 г. по дело № 5326/2007 г. на ВКС; решение № 180/10.08.2015 г. по дело № 3837/14 г. на Четвърто ГО на ВКС; решение № 675/12.10.2010 г. по гр. д. № 972/2009 г. на Четвърто ГО на ВКС; решение № 82/05.04.2011 г. по дело № 1313/2009 г. на Четвърто ГО на ВКС; решение № 159/22.02.2016 г. по дело № 1871/2014 г. на Второ ТО на ВКС; ТР № 6/15.05.2012 г. по т. д. №6/2011 г. на ОСГК на ВКС и др.. По горепосочените четири въпроса жалбоподателката релевира бланкетно като допълнително основание и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значимост за точното приложение на закона и за развитието на правото. Позовава се и на явна необоснованост на атакуваното решение, отново бланкетно, която е относима към основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.
Ответницата по касационната жалба – Ц. Т. Ч. подава отговор на същата, в който поддържат становище за отсъствие на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в касационното производство съдебно – деловодни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационно обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя e допустима.
Въззивният съд е приел по предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, че ищцата е активно материалноправно легитимирана да иска разваляне на процесния алеаторен договор в качеството си на единствена наследница на прехвърлителя по същия – негова племенница. Посочил е, че сключването на процесния договор за издръжка и гледане от 17.01.2018 г. е факт, по който страните не спорят и е установен с доказателствата по делото. Намерил е, че видът и обемът на дължимата от приобретателя престация се определят от уговореното в договора, а ако в последния не са уговорени ограничения в обема на дължимите грижи и издръжка, както е в случая, следва да се приеме, че страните са се съгласили да се осигурява цялата необходима на прехвърлителя издръжка и да бъдат полагани всички необходими за него грижи, на база на действителните му конкретни нужди във всеки един момент. Решаващият съд е приел за установено от доказателства в процеса, че от сключването на договора на 17.01.2018 г. до смъртта на прехвърлителя - 11.11.2019 г., ответницата е изпълнявала точно договорните си задължения, като е осигурявала всичко необходимо за спокойния и нормален живот на прехвърлителя и му е доставяла необходимата издръжка. Този извод е базиран и на показанията на свидетелите Н. Ч. и В. Д., кредитирани като непротиворечиви, логични и съдържащи непосредствени възприятия относно поведението на ответницата спрямо прехвърлителя Е. В.. Въззивният съд е съобразил обстоятелствата, че първата свидететелка е майка на ответницата, а втората – нейна свекърва, но е посочил с оглед кредитирането на техните показания, че именно тези свидетелки имат непосредствена представа за поведението на ответницата относно полаганите грижи по издръжката и гледането на В., като те са участвали конкретно в изпълнението на това задължение без противопоставяне от самия прехвърлител. Посочил е, че техните показания не са опровергани от останалите доказателства в процеса. Отбелязал е, че свидетелката Н. Ч. е категорична в показанията си, че дъщеря й и сватята й са водили Е. В. по лекари, на прегледи, давали са му храна, правено му е раздвижване на ръката, всяка седмица е воден на баня и на подстригване от зетя, перели са му дрехите всяка седмица, ток и вода са плащани, прекарана му е телевизия. Отчел е, че не са по-различни показанията на свидетелката В. Д., според които е носена ежедневно храна, прането е било два пъти в седмицата, В. е воден на лекари, както от нея, така и от снаха й, воден е на ТЕЛК. Тази свидетелка не отрича, че е взимала пенсията на В., но като негов пълномощник по изрично пълномощно, което е и за множество други дейности. Пазарджишки окръжен съд е счел, че горепосочените гласни доказателства не са опровергани от показанията на свидетеля С., който заявява, че е виждал В. след прехвърлянето на имота само един път, като при тази среща разговорът е протекъл единствено със запитване от страна на свидетеля, защо е прехвърлил имота си, какво е направил, но С. не е разбрал какво му е отговорено. Следователно тези свидетелски показания не се отнасят до извършваните от ответницата действия в изпълнение на процесния договор. Подчертал е, че показанията на този свидетел, че при В. са влизали хора през седмица, през два, три дни да му носят някаква храна и това са свидетелките В. Д. и Ц. Ч., потвърждават показанията на последните за осъществявана необходимата грижа за прехвърлителя в нужния обем, съобразно съдържанието на договора. Посочил е, че показанията на свидетелите С. и А. не могат да се приемат за достоверни и опровергаващи показанията на свидетелите на ответницата, доколкото се отнасят за инцидентни техни наблюдения и впечатления (свидетелката А. е коментирала за единствен случай, в който е възприела, че дома на В. е заключен и че при установеното от нея в него е счела, че не се полагат грижи). Горепосоченият фактически извод е направен както въз основа на удостовереното от извлечение от журнала, в който е отразено посещение на полицейски служители в дома на В., в който е посочено, че именно В. им е отключил. Показанията на свидетелката А., че при горепосоченото нейно посещение в дома на прехвърлителя, не е имало нищо за храна и е било разхвърляно, са опровергани както от свидетелските показания на свидетелите на ответницата, така и от представеното удостоверение от Д. С. подпомагане –гр. Панагюрище, в което са удостоверени данни в насока на противното, т. е. че в помещението където живее В. всичко е наред, респективно има нормални условия за живеене и той е обгрижван. Въззивният съд е приел, че показанията на свидетелите на ищцата не опровергават показанията на свидетелите на ответницата и че както последната, така и двете свидетелки Н. Ч. и В. Д. пряко са участвали в грижите спрямо В.. Напротив, показанията на свидетелите на ответника се потвърждават от приетите по делото медицински документи, в които е удостоверено, че В. е имал придружители, от които е получавана информация за конкретното здравословно състояние на същия. В този аспект е ценено експертно решение № 0870/21.03.2018 г., подписано за В. от упълномощено лице, каквото съгласно доказателствата в процеса е Д.. Съответно от платен преглед № 000807/30.05.2018 г. е намерил за установено, че В. е в състояние след прекаран инсулт, като след него е оформил лява химипареза, говорът е нарушен, но е спокоен, с подредено поведение – обстоятелства, снети по анамнестични данни от придружаваща го близка.
Пазарджишки окръжен съд е обосновал некредитирането на показанията на свидетелите на ищцата с обстоятелството, че те реално и да са живеели в съседство с жилището на прехвърлителя, на практика нямат непосредствени и постоянни възприятия относно ежедневния бит на прехвърлителя и конкретните му отношения с ответницата и нейното поведение спрямо него. Посочил е, че от собствените им показания се установява, че контактите им с прехвърлителя особено в периода, касаещ установяването на задълженията по договора за прехвърляне срещу гледане и издръжка, са инцидентни и не могат да бъдат източник на непосредствена информация относно ежедневния живот на прехвърлителя и полаганите за него фактически грижи. В подкрепа на достоверността на показанията на савидетелите на ответницата за полагани от нея и чрез нейни близки ежедневни грижи по процесния договор е счел, че са и приетите писмени доказателства, установяващи заплащане от страна на ответницата на електрическата енергия, потребявана от В. в дома му, за почти целия период от прехвърлянето на имота до смъртта на прехвърлителя, с изключение на първия месец. Посочил е, че елемент от положените грижи и издръжка за В. са както заплащаната електрическа енергия, така и платения абонамент за телевизия.
Въз основа на гореизложените фактически и правни аргументи, съдържащи съвкупен анализ на приетите доказателства, включително подробен отговор на въпроса защо са кредитирани показанията на свидетелите на ответника, а не са кредитирани показанията на свидетелите на ищцата, въззивният съд е счел, че не е налице неизпълнение на договора за издръжка и гледане от приобретателката по него, съставляващо основание за неговото разваляне, поради което е отхвърлил предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД като неоснователен.
Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените първи два въпроса имат сходно съдържание и могат да бъдат обобщени чрез преформулиране в един процесуалноправен въпрос, а именно: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички доказателства и доводи на страните, като посочи и как се разпределя доказателствената тежест досежно всички правнорелевантни факти, включени в предмета на делото, и мотивирано да изведе правните си изводи, вкл. досежно кредитирането на едни и некредитирането на други изслушани по делото свидетелски показания?, който е обуславящ за крайния изход на конкретния спор, т. е. осъществява общото основание за допускане на касационния контрол. Спрямо него обаче не е налице релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е разрешен в съответствие с практиката на ВС и ВКС, вкл. цитираната от касатора. Според последната (ТР № 1/04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ІІ т. о. на ВКС, решение № 226 от 12.07.2011г. по гр. д. № 921/2010г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г. на ІV г. о. на ВКС и др.), въззивната инстанция като втора решаваща инстанция извършва самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при посочване на носената от страните доказателствена тежест и при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК. Втората съдебна инстанция дължи излагане на собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, включително при препращане към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 272 ГПК. Когато по делото са приети разноречиви доказателства, въззивният съд дължи обосноваване в мотивите защо и на кои вярва, кои възприема и кои не. При изслушани противоречиви групи свидетели, той следва да се мотивира защо кредитира показанията на едните, а не кредитира показанията на другите, при съобразяване с нормата на чл. 172 ГПК и съпоставяйки свидетелските показания с останалия доказателствен материал по делото. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. Въззивният съд в обжалваното решение е процедирал изцяло в съответствие с горпосочената съдебна практика, като е обсъдил всички относими доказателства по делото и всички направени от страните доводи и възражения, извършил е необходимия анализ и синтез на всички относими доказателства, като подробно се е аргументирал защо кредитира показанията на свидетелите на ответника, а не кредитира показанията на свидетелите на ищцата. Съобразил е евентуална заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК на всички свидетели, но като е съпоставил показанията им както помежду им, така й с другите доказателства в процеса (писмените) е приел, че последните потвърждават показанията на ответниковите свидетели. Изложените фактически и правни мотиви в атакуваното решение са подробни и изчерпателни, съдържат анализ на относимите писмени и гласни доказателства и обосновано изведени фактически изводи от кои доказателствени средства кои факти са приети за установени, при изведена доказателствена стойност въз основа на съпоставяне на доказателствената стойност на всички доказателства и при аргументирано посочване защо едни се кредитират, а други не се кредитират. Поради това атакуваното решение е постановено изцяло съобразно горецитираната съдебна практика. Неосъществяването на общото и допълнително основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по горепосочения процесуалноправен въпрос обуславя извод за недопускане на касационно обжалване по него. Не е налице и второто наведено бланкетно допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото по обобщения правен въпрос е формирана съвременна безпротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване и корективно тълкуване, поради което не може да бъде обоснована значимост за точното приложение на закона и за развитието на правото по смисъла на т. 4 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Поставените трети и четвърти въпроси на касаторката съставляват оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, доколкото изискват конкретна преценка на приетите по делото относими доказателства и съответстваща им решаваща правна дейност на съда по подвеждането им под съответната правна норма. Поради това те не удовлетворяват изискването за общо основание за допускане на искания касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това, дори да може да бъде изведен от тези два въпроса, един обобщен въпрос за съдържанието на дължимите грижи и издръжка от страна на приобретателя по алеаторния договор за издръжка и гледане, не е налице наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според практиката на ВС и на ВКС (решение № 26/2009 г. на ІІ г. о. по гр. д. № 5524/2007 г., решение № 70/2011 г. на ІІІ г. о. по гр. д. № 612/2010 г., решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., решение № 50238 от 13.01.2023 г. на ІV г. о. по гр. д. № 3424/2021 г. и др., вкл. цитираните от ищцата), обемът на алеаторните задължения следва да се преценява след съпоставка на съдържанието на поетото задължение за грижа и издръжка с конкретните нужди на прехвърлителя, при отчитане на възрастта му, физическото и здравословното състояние през целия срок на изпълнение на задължението. Ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи, включващи храна, режийни разноски, дрехи, полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Задължението на приобретателя трябва да се изпълнява цялостно, ежедневно и в размер, съответстващ на вида и обема на уговорените грижи и издръжка. Изпълнение от трети лица е възможно само при дадено съгласие за това от прехвърлителя. Евентуално неизпълнение следва да се преценява от гледна точка на чл. 87, ал. 4 ЗЗД – доколко съществено е неизпълнението с оглед интереса на кредитора, съотнесен с конкретните установени по делото обстоятелства. Пазарджишки окръжен съд е съобразил изцяло решението си с горецитираната съдебна практика, като е приел, че престираните дължими грижи и издръжка са в пълен обем през цялото времетраене на процесния алеаторен договор от сключването му до смъртта на приобретателя В., при изпълнение осъществявано както от ответницата – приобретател, така и със съгласието на прехвърлителя от трети лица, близки на ответницата, при което ежедневните нужди на прехвърлителя от издръжка и гледане са били изцяло задоволени и съобразени с влошеното му здравословно състояние, налагащо освен ежедневните грижи за храна, поддържане на хигиената в дома, плащане на режийни, пране и др., и грижи за прием на медикаменти и лекарски консултации. При възприетото пълно изпълнение на процесния договор от ответницата, свеждащо се до полагането на цялата необходима издръжка и всички необходими грижи за приобретателя В., при липса на уговорени в процесния договор ограничения, решаващият съд не е постановил своя акт в противоречие с горепосочената константна съдебна практика. Наличието на последната изключва осъществяването и на второто релевирано допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не е осъществена и наведената очевидна неправилност на въззивното решение, бланкетно посочена като явна необоснованост, без каквато и да било друга конкретизация. Очевидната неправилност на въззивно решение като основание за допускане на касационно обжалване се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт, които досежно очевидната необоснованост биха могли да се изразяват в грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. Касационният съд не установява пороци на въззивното решение, които да кореспондират с горепосоченото съдържание на квалифицирани състави на неправилност, поради което не е налице основание за допускане на искания касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Съобразно гореизложеното, не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата сумата 600 лв., съставляваща платен адвокатски хонорар пред ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 438 от 12.12.2023 г. по в. гр. д. № 325/2021 г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА М. В. В. да заплати на Ц. Т. Ч. сумата 600 лв., съставляваща съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.