Р Е Ш Е Н И Е

№………………

[населено място]

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при участието на секретаря А. К. като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№1630/23г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307 от ГПК вр. чл.303 ал.1 т.1 и т.4 ГПК.

Образувано е по молба на Е. Б. С. за отмяна на окончателно решение № 50190/10.02.2023г. по т. д.№1953/21 г. на Върховен касационен съд ТК Първо отделение, с което е обезсилено решение №260054/15.03.2021г. по в. т.д.№684/2020г. на Апелативен съд - Пловдив в частта, с която е потвърдено решение №265/25.06.2020г. по т. д.№764/2015 г. на Окръжен съд -Пловдив за уважаване на исковете с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, предявени от „Монро” ЕООД и Е. Б. С. срещу А. Д. Б. и след отмяна на решението по отношение на останалите двама ответници, са отхвърлени предявените от „Монро” ЕООД и Е. Б. С. срещу И. Б. Б. и Д. И. Б. искове с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване за относително недействително по отношение на ищците извършеното дарение на 1/2 идеална част от недвижим имот, подробно описан в нот. акт №9, том I, рег. №190, нот. дело №7/2012г. на Нотариус В. З. с район на действие ПРС, притежавана от И. Б. Б..

Молителят твърди, че след постановяването на решението - през м. април 2023г. - узнал за водени срещу ответниците по делото И. Б. Б., А. Д. Б. и Д. И. Б. две други дела – т. д.№493/2016г. и т. д.№667/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд, по които същите са направили признание на неизгоден за тях факт – че имотите, предмет на предявените срещу тях искове по чл.135 ЗЗД, са придобити в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) ; през м. май 2023г. се снабдил с писмени доказателства от тези дела, материализиращи признанието на ответниците – отговори на исковата молба по т. д.№493/2016г. на ПОС, съдебна спогодба по т. д.№493/2016г. на ПОС и решения №36/27.01.2016г. по т. д. №667/2014г. на ПОС, №49/08.02.2019г. по т. д.№810/2016г. на ПАС и определение №362/27.05.2020г. по т. д.№1706/2019г. на ВКС ТК Първо отделение. Молителят счита, че тези обстоятелства и доказателства са от съществено значение на делото, тъй като биха променили изхода на делото по възникналия между него и ответниците спор по чл.135 ЗЗД, по който е постановено окончателното решение на ВКС, с което искът на молителя срещу И. Б. и Д. Б. е отхвърлен по съображения, че имотът, предмет на отчуждителната сделка между ответниците, е бил лична собственост на съпругата-недлъжник на кредитора-ищец А. Б.. Молителят твърди, че направеното от съпрузите признание, обективирано в посочените доказателства, не е могло да му бъде известно, тъй като не е бил страна по посочените съдебни производства и непълнотата на доказателствата, при която е постановено съдебното решение на касационния съд не се дължи на неговата небрежност, тъй като той не е имал достъп до доказателствата.

Наред с това молителят навежда твърдения, че между него и „Монро“ЕООД,от една страна, и ответниците, от друга, на същото основание и за същото искане (искове по чл.135 ЗЗД) са налице влезли в сила решения по гр. д.№1758/2017г. и по гр. д.№2093/2018г., и двете - по описа на Пловдивски окръжен съд, които предхождат атакуваното и са в противоположен смисъл, доколкото с тях са уважени исковете на С. и „Монро“ЕООД по чл.135 ЗЗД срещу ответниците по отношение на Ѕ ид. ч. от техни недвижими имоти. Според молителя, основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК е налице, тъй като съдът, постановил по-късното решение, не е съобразил дадените в предходно постановените решения разрешения на правни въпроси, които са били включени в предмета му.

Насрещната по молбата за отмяна страна „Монро“ЕООД не оспорва изложените в нея обстоятелства и намира същата за основателна.

Ответниците по молбата за отмяна И. Б. Б., А. Д. Б. и Д. И. Б., я оспорват като недопустима, поради отсъствие на изложени в съдържанието й обстоятелства, относими към фактическите състави на чл.303 ГПК, и като неоснователна. По същество излагат съображения, че сочените от молителя обстоятелства и доказателства не покриват изискването на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, тъй като изявленията на страната по дело не са доказателство за правото на собственост, а освен това молителят е бил в известност на водените срещу физическите лица дела – т. д.№493/2016г. и т. д.№667/2014г. по описа на ПОС докато е траел процесът по т. д.№764/2015г. по описа на ПОС. Считат, че отсъстват предпоставки и за прилагането и на основанието по чл.303 ал.1 т.4 ГПК, доколкото липсва тъждество между предмета и страните по т. д.№1758/2017г. по описа на ПОС и т. д.№2093/2018г. по описа на ПОС с тези по т. д.№764/2015г. (приключило с решението на ВКС по т. д.№1953/2021г.). Претендират разноски, включително присъждането на адвокатско възнаграждение за процесуалния им представител по реда на чл.38 ЗАдв.

Върховният касационен съд Търговска колегия Второ отделение, намира подадената молба за допустима, като депозирана от надлежна страна в процеса в срока по чл.305 ал.1 от ГПК.

За да се произнесе по същество, съобрази следното:

Т.д.№764/2015г. по описа на ПОС е било образувано по предявени от „Монро“ЕООД и Е. Б. С. искове по чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействително спрямо тях извършеното от И. Б. и А. Б. в полза на дъщеря им Д. Б. дарение на Ѕ ид. част (припадаща се в СИО част на И. Б., техен длъжник по записи на заповед и договори за цесия) от недвижим имот, представляващ промишлена сграда с идентификатор 56784.536.831.2, с площ от 6480 кв. м. по нотариален акт, находяща се в поземлен имот на адрес [населено място] [улица], което дарение е обективирано в нотариален акт №9, том I, рег. №190, нот. дело №7/2012г. на Нотариус В. З. с район на действие ПРС. За да постанови резултата по делото с решението, чиято отмяна се претендира, съставът на Върховен касационен съд е приел, че искът срещу съпругата – недлъжник е недопустим, поради липса на пасивна процесуална легитимация на същата, както и поради липса на хипотеза на задължително необходимо другарство между двамата съпрузи. По отношение на останалите двама ответници И. Б. и Д. Б. съставът е допуснал касационно обжалване на въззивния съдебен акт, с който искът срещу тях е уважен, приемайки, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса „При направено възражение в производството по чл.135 ЗЗД,че съпругът-длъжник не е собственик на имота, предмет на атакуваната сделка и че този имот, придобит по време на брака от съпруга-недлъжник в качеството му на ЕТ в резултат на търговската му дейност, не представлява СИО, длъжен ли е съдът да изследва собствеността на имота и дали длъжникът се разпорежда или не се разпорежда със свое имущество при участието си в атакуваната сделка“. По този въпрос съдът е приел, че съдът е длъжен да изследва собствеността на имота с оглед момента и начина на придобиване, както и да прецени дали длъжникът се разпорежда със свое имущество при участието си в атакуваната сделка. Разглеждайки спора по същество, съставът на ВКС е взел предвид установените по делото факти, че с нотариален акт №141 /1997г. промишлената сграда е придобита от А. Б., действаща като ЕТ“ Ади 77 – А. Б.“ в резултат на и за упражняване на търговската й дейност, което изключва презумпцията за съвместен принос по чл.19 ал.3 СК (отм.) и, като се е позовал на ТР №2/2001г. по тълк. д.№2/2001г. на ОСГК на ВКС, е приел, че процесният имот не представлява съпружеска имуществена общност, а е станал част от предприятието на едноличния търговец; след отписването му от активите и баланса на търговеца, е станал лична собственост на съпруга-недлъжник, доколкото изваждането му от търговското предприятие няма вещно-прехвърлителен ефект. Развил е съображения, че съставеният впоследствие констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост върху имота в полза на двамата съпрузи не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и при оспорването му от ответниците, удостоверяването е опровергано от ангажираните доказателства по делото.По тези съображения съставът на ВКС е намерил иска по чл.35 ЗЗД срещу И. Б. и Д. Б. за неоснователен.

Т.д.№493/2016г. по описа на ПОС е образувано по предявени от „Р. Б. ЕАД (като кредитор на ЕТ „Ади 77 – А. Б.“) искове по чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействителни спрямо банката на извършените от И. Б. и А. Б. в полза на дъщеря им Д. Б. дарения на техни недвижими имоти, извършени с нотариални актове №9 том І рег.№190 дело №7/2012г. на нотариус В. З.; №15 том І рег.№277 дело №13/2012г. на нотариус В. З. и №143 том І рег.№2030 дело №133/2012г. на нотариус В. З.. В отговора на исковата молба ответниците И. и А. Б. за заели защитна позиция по оспорване на иска, включително като са навели възражения за липса на идентичност между длъжника на банката и лицата, извършили разпореждането с имота, за който са твърдели, че е придобит в режим на СИО. Делото е приключило на първа инстанция с одобрена от съда спогодба между страните, в която е декларирано от ищеца, че всички вземания към банката са погасени чрез плащане и със суми, постъпили от публични продани на недвижими имоти, собственост на длъжника.

Т.д.№667/2014г. по описа на ПОС е образувано по предявени от „Р. Б. ЕАД (като кредитор на ЕТ „Ади 77 – А. Б.“) искове по чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействителни спрямо банката на извършените от И. Б. и А. Б. в полза на дъщеря им Д. Б. продажба и дарение на техни недвижими имоти, извършени с нотариални актове №22 том І рег.№407 дело №22/2011г. на нотариус Н. Д. и №19 том І рег.№308 дело №17/2012г. на нотариус В. З.. Исковете са уважени на първа инстанция. Решението й е потвърдено от състав на Пловдивски апелативен съд. С определение по чл.288 ГПК на ВКС въззивното решение е допуснато до касационен контрол за проверка на допустимостта му в частта, постановена срещу съпруга-недлъжник, но с последващо определение касационната жалба е върната.

Т.д.№ 1758/17г. по описа на ПОС е било образувано по предявени от Е. Б. С. и „Монро“ЕООД искове по чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействително спрямо тях на извършеното от И. Б. и А. Б. в полза на дъщеря им Д. Б. дарение на Ѕ ид. част ( припадащата се в СИО част на И. Б., техен длъжник по издадени по заповеди за изпълнение изпълнителни листове) от недвижими имоти, представляващи две сгради с идентификатори 56784.536.831.8 и 56784.536.831.9, със застроена площ от по 344 кв. м., находящи се в поземлен имот на адрес [населено място] [улица], което дарение е обективирано в нотариален акт №143 том I рег. №2030 нот. дело №133/2012г. на Нотариус В. З. с район на действие ПРС. Ответниците не са оспорвали твърдението на ищците, че тези имоти са били придобити по време на брака им в режим на СИО. С протоколно определение производството по делото е било разделено, като под №1758/17г. то е продължило по иска на Е. С., а искът на „Монро“ЕООД е отделен в друго производство, образувано под №2093/2018г. И двете дела са приключили с влезли в сила решения, с които исковете са уважени.

Въз основа на тези данни настоящият състав на ВКС Второ търговско отделение намира по молбата за отмяна следното:

По основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК.

Според посочената норма, влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато молителят докаже откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му или, с които не е могъл да се снабди своевременно. Новоузнатото обстоятелство или новооткритото доказателство следва да е съществувало преди постановяването на решението, а невъзможността страната да го посочи, респ. ангажира, своевременно в процеса при разглеждането на спора по същество да се е дължала на обективни причини, а не на субективното й поведение; обстоятелствата и доказателствата следва да бъдат от такова естество, че съобразяването им от съда да би могло да промени постигнатия правен резултат по делото.

Сочените от молителя обстоятелства – изявления на ответниците, обективирани по т. д.№493/2016. И т. д.№667/2014г. на ПОС, за притежавани от тях към момента на атакуваните по тези дела сделки недвижими имоти в режим на СИО, и доказателства – отговори на исковата молба по т. д.№493/2016г. на ПОС, съдебна спогодба по т. д.№493/2016г. на ПОС и решения №36/27.01.2016г. по т. д. №667/2014г. на ПОС, №49/08.02.2019г. по т. д.№810/2016г. на ПАС и определение №362/27.05.2020г. по т. д.№1706/2019г. на ВКС ТК Първо отделение – не отговарят на изискванията на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Преди всичко настоящият състав констатира, че от приложеното към настоящото производство т. д.№1953/2021г. на ВКС се установява, че молителят е бил наясно с образуваното по описа на ПОС т. д.№667/2014г. още при разглеждането на делото пред първата инстанция (т. д.№764/2015г. по описа на ПОС), като се е позовавал на него първо в писмената си защита, а след това и пред въззивната и касационната инстанция. Този факт лишава твърдените от него обстоятелство и доказателства от характеристики на новоузнати и новооткрити. Освен това каквито и твърдения и изявления да са правили ответниците в производството по т. д.№667/14г. на ПОС, те касаят други недвижими имоти, различни от недвижимия имот, предмет на атакуваната по т. д.№764/15г. на ПОС сделка, извършена с нотариален акт №9/2012г. на нотариус В. З.. От друга страна нито изявленията на ответниците, направени в отговора на исковата молба по т. д.№493/2016г. на ПОС, нито представените във връзка с тях писмени доказателства (отговор на искова молба и спогодба),са от значение за изхода на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се претендира. Спогодбата, видно от съдържанието й, изобщо не обективира твърдяното от молителя изявление на ответниците, касаещо режима на собственост на имота, описан в нотариален акт №9/2012г., преди прехвърлянето му на Д. Б.. Отговорът на исковата молба, подадена от кредитора на едноличния търговец „Ади 77 – А. Б.“, в който се оспорва иска с доводи, че промишлената сграда в поземления имот на [улица] [населено място], е била собственост на И. и А. Б. в режим на съпружеска имуществена общност преди даряването му, не представлява писмено доказателство, установяващо принадлежността на правото на собственост и дори да бъде възприето като извънсъдебно признание, то не би могло само по себе си да обърне резултата по спора, тъй като, съгласно чл.175 ГПК, признанието на факт се преценява от съда с оглед всички доказателства по делото и при липса на други ангажирани в негова подкрепа доказателства не би могло да обори доказателствената сила на посочените от касационната инстанция писмени документи – нотариален акт №141/1997г. за придобиване на имота от ЕТ“Ади 77 – А. Б.“, баланс, оборотна ведомост, инвентарни книги, извлечения от сметки и заключение на назначената по делото счетоводна експертиза, които съдът е приел за установяващи завеждането на имота като ДМА в предприятието на едноличния търговец.

Поради изложеното молбата за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК е неоснователна.

По основанието на чл.303 ал.1 т.4 ГПК.

Съгласно чл.303 ал.1 т.4 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание, е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи.

Според даденото в ТР №7/31.07.2017г. по тълк. д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на посоченото основание за отмяна, фактическият състав на чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК е налице при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата - когато двете влезли в сила съдебни решения се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно и това различие е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. Приема се, че фактическият състав на основанието ще бъде налице още и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо, когато разрешаването на спора по единия иск – обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск – обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. В този случай, се поставя като необходимост (за да бъде осъществен съставът на чл.303 ал.1 т.4 ГПК) от обективна страна предметът на обусловеното дело да инкорпорира в себе си този на обуславящото дело, като разрешаването на спора по обусловения иск да е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него (преди решението, чиято отмяна се иска) влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи; предметите на двете решения са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск.

По отношение на сочените във връзка с разглежданото основание за отмяна гр. д.№1758/2017г. и гр. д.№2093/2018г. по описа на ПОС не е налице обективен идентитет. Спорният предмет по двете дела е обявяването на относителна недействителност на сделка, извършена между ответниците с нотариален акт №143 /2012г., с която са дарени от първия и втората на третата два недвижими имота – две сгради от по 344 кв. м. застроена площ, находящи се в поземлен имот на [улица] [населено място]. Спорният предмет по т. д.№764/2015г. (приключило с окончателното решение на ВКС,чиято отмяна се иска) е обявяването на относителна недействителност на сделка, извършена между ответниците с друг нотариален акт - №9/2012г., с която е дарен друг недвижим имот – промишлена сграда със застроена площ от 6480 кв. м. по нотариален акт, находяща се в същия поземлен имот. Не може да се приеме, както се поддържа от молителя, че е налице втората хипотеза на противоречие между две окончателни съдебни решения, съгласно тълкувателната практика, тъй като в случая претенциите по двете дела не са в съотношение на обусловена и обуславяща. Касае се за различни недвижими имоти, с които са извършени различни разпоредителни сделки, като притежанието на правото на собственост върху тях (макар и находящи се в един и същи поземлен имот) е предмет на самостоятелно доказване. Липсва противоречие в дадените от съдилищата разрешения по правните въпроси, респ. и относно правото на собственост – с влезлите в сила решения по гр. д.№1758/2017г. и по гр. д.№2093/2018г. на ПОС е обявена за относително недействителна спрямо ищеца Е. С. сделката по нотариален акт №143/2012г. по отношение на Ѕ ид. ч. от имотите, предмет на същата, за които обаче в нотариален акт №141/1997г. няма данни да са съществували към момента на придобиването на поземления имот със сградите върху него от едноличния търговец „Ади 77 – А. Б.“ ( през 1997г.), а според твърденията на ответниците те са били построени по-късно с приноса на И. Б.,поради което са придобити в режим на СИО (което кореспондира и с липсата на оспорване по тези дела на твърдението на ищците, че сградите са били в режим на СИО). Обратно – правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на сделката по нотариален акт №9/2012г. – промишлената сграда, е било спорно и поради това - предмет на доказване по т. д.№764/2015г. на ПОС, като по това дело е установено със съответните допустими и относими доказателствени средства, че сградата е съществувала към 1997г. и е била придобита заедно с поземления имот, върху който е била построена, от ЕТ“Ади 77 – А. Б.“.

По изложените съображения настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна е неоснователна и в тази й част, тъй като не е осъществено поддържаното от молителя второ основание по чл.303 ал.1 т.4 ГПК.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК ответниците по молбата имат право на разноски. Същите не са направили такива, но е поискано с отговора на молбата за отмяна да бъде присъдено на процесуалния им представител възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв. Същото настоящият състав определя в размер на 5000 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на молба на Е. Б. С. за отмяна на окончателно решение № 50190/10.02.2023г. по т. д.№1953/21 г. на Върховен касационен съд Търговска колегия Първо отделение.

ОСЪЖДА Е. Б. С. с ЕГН [ЕГН] и адрес@@39@ [населено място] поле [улица] да заплати на адв.И. Б. М. от АК Пловдив с адрес [населено място] [улица] ет.2 офис 10 на основание чл.38 ал.2 ЗАдв сумата 5000 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :