Р Е Ш Е Н И Е

№ 33

София, 19.06.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 1931/2017 година.

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Подадена е касационна жалба от К. А. К., чрез адв. Д. Г., против решение № 2439 от 19. 12. 2016 г. по гр. д. № 1913/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 с-в, с което е отменено решение № 450 от 14. 01. 2016 г. по гр. д. № 4480/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, I-14 с-в и е уважен предявеният от Р. Т. Б. и Б. Л. Б. против К. А. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване собствеността и предаване на владението върху недвижим имот – апартамент № 15, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес]. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Твърди се, че изводът на съда, според който владението на М. Н. не е било явно и не е могло да доведе до придобиване по давност на правото на собственост е необоснован, тъй като не съответства на събраните по делото доказателства, установяващи, че от продажбата на апартамента през 2000 г. до смъртта си през 2009 г. само той е ползвал апартамента, живял е в същия и не е допускал приобретателите по сключените прехвърлителни сделки. Твърди се, че изводът, според който К. К., като наследник на М. Н. по силата на универсално завещание, не би могъл...