О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 214

София, 18.06.2018 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 27.03.2018 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т. дело № 219 /2018 година

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 104 от 13.10.2017 г., по в. т.д.№ 260/2017 г., с което е потвърдено решение № 32 от 26.06.2017 г., по т. д.№ 93/2016 г. за уважаване на предявения от [фирма], [населено място] срещу касатора иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 32 633.78 лв. – неустойка за забавено изпълнение на парично задължение по договор за доставка на горива от 22.04.13 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 28.11.2016 г. до окончателното и изплащане.

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт поради необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В депозирано към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право: 1.”Действителна ли е неустойка по чл. 92 ЗЗД, която е несъизмеримо висока в сравнение с вредите за кредитора, произтичащи от неизпълнение в срок на конкретното парично задължение?”; 2. „Действителна ли е неустойка по чл. 92 ЗЗД, когато кредиторът не търпи никакви вреди от неизпълнението в срок на конкретно...