О П Р Е Д Е ЛЕ Н И Е
№914
Гр.София, 27.11.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Т. К.
К. Н.
при секретаря..................., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д.№ 1897 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. Р., [населено място] срещу решение № 1289/12.07.2012г., постановено по гр. д.№ 1063/12г. от Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение, имащо характер на допълнително решение от 30.12.2011г. по гр. д.№ 16509/09г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на искането на касатора за допълване на решение № 1767/11.05.2011г. за присъждане на лихви върху определеното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът ЗК [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че молбата за допълване на първоинстанционното решение е неоснователна, тъй като се иска присъждане на законната лихва от 19.04.2008г., т. е. преди подаване на исковата молба, поради което не е налице прибавяне на изтекли лихви по смисъла на чл. 214, ал. 2 ГПК.
Касаторът поддържа, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, според която законната лихва може да се претендира винаги, докато делото е висящо без да се спазват изискванията на чл. 116 ГПК отм., сега чл. 214 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
С решение № 1767/11.05.2011г. по гр. д.№ 16509/09г. Пловдивският районен съд е присъдил обезщетения за имуществени и неимуществени вреди без законна лихва върху същите, като искането за заплащането й направено с молба от 22.03.2011г. В цитираното от касатора решение № 221/08.06.99г. на ВКС, 5-чл. състав и разясненията досежно изменението на иска по ТР № 1/04.01.2001г. ВКС са осъждани въпросите за присъждане на законна лихва и за начина на заявяване на това искане.
Касационното обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС.
На основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 187.29 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА
касационно обжалване на въззивно решение № 1289/12.07.2012г., постановено по гр. д.№ 1063/12г. от Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА
на касатора М. В. Р., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 187.29 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.