ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 660

София, 12.02.2026г.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Д. ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като изслуша докладваното от съдия А. К. гражданско дело №741 от 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д., чрез процесуалния си представител адвокат С. Н. от АК-В., срещу решение №1043 от 16.10.2024г. по в. гр. д.№1229/2024г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение №834/ 13.03.2024г., постановено по гр. д.№ 20223110108040 по описа за 2022г. на ВРС, с което е допусната делба на апартамент с идентификатор № ***по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение, засягащо обекта, от 10.11.2020г., с административен адрес: [населено място], р-н В. В.,[жк], [жилищен адрес] намиращ се на ет. 9 в сграда с идентификатор № ***, с предназначение на сградата: жилищна -многофамилна, и на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 40.25 кв. м, при граници : на същия етаж: имоти №***, ***, под обекта: ***, над обекта: няма, ведно с прилежащата му изба № ***с площ от 4.73 кв. м. и 0.5679 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор № ***, в който е построена сградата, между съделители и при квоти : 1/6ид. ч. за Д. А. Д., ЕГН [ЕГН] и 5/6ид. ч. за Д. А. Д., ЕГН [ЕГН].

В касационната жалба на Д. Д. са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искът за делба да бъде отхвърлен като неоснователен.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.Въпросите са следните:

1.Какво е значението на предварителната уговорка с наследодателите за предаване на владението по отношение на намерението, с което е установена фактическа власт върху имота и дали е необходимо още приживе на наследодателя тази негова воля да бъде доведена до знанието на останалите лица – бъдещи наследници ;

2.Относно приложението на института на придобивната давност в отношенията между сънаследниците и при предаване на владението приживе от бъдещите наследодатели в полза само на един от бъдещите наследници, приложима ли презумпцията на чл. 69 от ЗС и от кой момент се придобива правото на собственост ;

3.При уговорка приживе за предаване на владението от наследодателите с един от наследниците по закон, своенето на вещта от наследника до смъртта на наследодателите следва ли да включва отблъскване на фактическата власт на наследодателя.

Навеждат се доводи по поставените въпроси изводите на въззивния съд са формирани в отклонение на следната практика на ВКС : ТР№1/06.08.2012г. на ОСГК на ВК по т. д.№1/2012т., решение №60/07.06.2018г. по гр. д.№2420/2017г. на ВКС, І г. о., решение №32/08.02.2016г. по гр. д.№4591/2015г. на ВКС, І г. о., решение №3/25.01.2016г. по гр. д.№3973/2015г. на ВКС, І г. о., решение №75/03.07.2019г. по гр. д.№2871/2018г. на ВКС, ІІ г. о., решение №165/19.10.2015г. по гр. д.№2185/205г. на ВКС, І г. о., решение №262/29.11.2011г. по гр. д.№342/2011г. на ВКС, ІІ г. о.

Ответникът по касация Д. Д. не е депозирал отговор на подадената касационна жалба.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел за безспорно по делото, че процесният недвижим имот е първоначално придобит от наследодателите на страните А. Д. А. и Н. Т. А. в режим на СИО чрез договор за покупко-продажба от 17.05.2011г., обективиран в нотариален акт № 125, том 1, рег.№ 2384, дело № 133 от 17.05.2011г. на нотариус В. П..

От удостоверението за наследници изх. № 64 от 02.10.2013 г. на А. Д. А. се установява, че той е починал на 02.09.2013г. като е оставил за свои наследници съпругата си Н. А. и децата си - страните по делото Д. Д. и Д. Д..

По делото е представен нотариален акт № 95, том 2, рег. № 2930, дело 314 от 2013г. на нотариус В. П., от който се установява, че на 19.09.2013г. майката на страните Н. А. е продала на ответницата Д. Д. собствените й 4/6 ид. ч. от делебния имот. Н. Т. А. е починала на 12.02.2018г. и е оставила за свои наследници своите деца - страните по делото Д. Д. и Д. Д..

От представения по делото в оригинал протокол от 10.11.2020 г. се установява, че същият е съставен с цел да удостовери срещата между страните по делото Д. А. Д. и Д. А. Д. на същата дата, като Д. А. Д., притежаващ 1/6 ид. ч. от делбения имот е бил поканен на 05.11.2020г. да продаде на Д. А. Д., притежаваща 5/6 ид. ч. от делбения имот, собствената си идеална част за сумата от 4000 евро, но е отказал.След оспорване е било открито производство по чл. 193 от ГПК по проверка автентичността на протокола от 10.11.2020 г. в частта на положения под номер 2 подпис за ответницата Д. Д..От приетата по делото СГЕ се установява, че подписът, положен под номер 2 в протокола от 10.11.2020 г. е положен от Д. А. Д..

Въз основа на гореизложеното въззивният съд е приел, че между страните няма спор, че делбеният имот първоначално е бил придобит от наследодателите на страните А. Д. А. и Н. Т. А. в режим на СИО чрез договор за покупко-продажба от 17.05.2011г.Със смъртта на А. Д. А. на 02.09.2013г. съпружеската имуществена общност е била прекратена, като съпругата му е получила 1/2 идеална част от нея, на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 27 от СК-1985г., а останалата 1/2 ид. част е наследена по равно от тримата наследници на А. Д. А. - съпругата му Н. А. и двете му деца Д. Д. и Д. Д., по 1/6 ид. част за всеки от тях, на основание чл. 9 ал. 1 от ЗН.С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 95, том 2, рег. № 2930, дело 314 от 2013г. на нотариус В. П., Н. А. е прехвърлила на ответницата Д. Д. собствените й 4/6 ид. ч. от делебния имот, с което Д. Д. става собственик на 5/6 ид. части от имота, а за Д. Д. остава 1/6 ид. част от същия.

Въззивният съд е приел, че в отговора на исковата молба ответницата не е направила възражение за наличие на персонална симулация в договора за покупко-продажба от 17.05.2011г., а именно че тя е купувач по договора, а в него формално са вписани нейните майка и баща.Срокът за отговор на исковата молба се явява и преклузивният срок за навеждане на такова възражение, на основание чл. 133 от ГПК.С оглед на това е недопустимо да бъдат събирани каквито и да е доказателства в посочения смисъл, вкл. гласни, какъвто опит е направен с показанията на двамата свидетели на ответницата.

Прието е още, че въпросът с чии средства е бил закупен имотът е неотносим към предмета на доказване в настоящото дело за делба, доколкото произходът на парите, с които е бил закупен имотът, не може да се отрази на титулярството на правото на собственост, а поражда евентуално само облигационни правоотношения между наследодателите и ответницата.

Въззивният съд е изложил съображения, че направеното от ответницата възражение за придобиване на имота по давност е направено в срока по чл. 131 от ГПК, поради което следва да бъде разгледано по същество.Прието е за установено, че в конкретния случай не се спори, че през целия период, за който се твърди давностно владение, фактическата власт върху имота е упражнявана само от ответницата - твърди се давност, изтекла в нейна полза в периода от закупуването на имота на 17.05.2011г. до датата на завеждане на исковата молба в съда - 24.06.2022г.Ответницата е твърдяла, че родителите и са и предали владението веднага след продажбата и от тогава тя е започнала да упражнява самостоятелна фактическа власт върху целия имот изцяло за себе си. До датата на смъртта на А. Д. А. на 02.09.2013г. обаче имотът е бил собственост на наследодателите на страните А. Д. А. и Н. Т. А., поради което своенето на вещта от страна на Д. Д. следва да включва действия, които отблъскват фактическата власт на наследодателите й и които ясно демонстрират спрямо тях намерението на ответницата да свои вещта, каквито твърдения липсват, липсва и доказване на такива факти.Едва след смъртта на наследодателя А. Д. А. на 02.09.2013г. е възникнала съсобственост между страните по делото на основание наследствено правоприемство от баща им А. Д. А., поради което след датата 02.09.2013г. е възможно Д. Д. да е започнала да свои вещта спрямо брат си Д. Д..В случаите, когато съсобственикът упражнява фактическа власт над съсобствен имот, не би могло да се счете по предположение, че той владее само за себе си. Счита се, че той владее както за себе си, така и за останалите съсобственици до доказване на противното.Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.В настоящия случай съсобствеността между страните по делото възниква от юридическия факт наследяване от А. Д. А..До тази дата за владение/държане на съсобствените идеални части върху процесния имот не може да се говори поради факта, че не е била възникнала още съсобственост между страните, а собствеността е принадлежала на техните родители.След тази дата следва да се счете, че всеки е владелец на собствените си идеални части и държател на идеалните части на другия/другите.

Въззивният съд е изложил мотиви защо не кредитира показанията на свидетелите на ответницата /един от които е дъщеря на ответницата и се явява заинтересован свидетел по смисъла на чл. 172 от ГПК/ и не приема за установено, че след смъртта на наследодателя А. Д. А. на 02.09.2013г. ищецът е отишъл в дома на ответницата, за да предявява претенции върху имота и е бил недопуснат от нея с думите, че имотът е неин.Те не само противоречат на показанията на свидетеля на ищеца /също заинтересован по см. на чл. 172 от ГПК/, но и на приетите по делото писмени доказателства и по конкретно представения в оригинал протокол от 10.11.2020г.Дори и да се кредитират показанията на свидетелите на ответницата и да се приеме, че към края на 2013г. такава среща между брата и сестрата действително е била проведена и ответницата е казала на ищеца, че процесният имот е неин, като с това е демонстрирала промяна в намерението си за своене и е превърнала фактическата си власт от държане във владение, то на датата 10.11.2020г., т. е. преди изтичане на 10 – годишния срок от тази промяна, тя отново е променила намерението си. Това се извлича от протокол от 10.11.2020г., съгласно който на датата 10.11.2020 г. е проведена среща между страните, при която Д. А. Д. е предложила на Д. А. Д., да й продаде притежаваната от него 1/6 ид. ч. от делбения имот за сумата от 4000 евро, но той е отказал.Във въззивната жалба се прави за първи път оспорване на датата на съставяне на протокола, поради което същото се явява преклудирано, а в условията на евентулност е прието, че е недоказано.От разпита на свидетелите на ответницата се установява, че Д. Д. е правила ремонт в апартамента месец-два след като същият е бил закупен. Не е налице ясно обективирана воля на наследодателите за предаване приживе на владението върху имота на ответницата.

В заключение е прието, че ответницата не е придобила по давност идеалната част на ищеца, поради което делбата на процесния имот следва да бъде допусната при посочените в исковата молба квоти.

Допускането на касационното обжалване на обжалваните въззивни решения е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

По трите поставени в изложението въпроса следва да се даде общ отговор, тъй като се отнасят за хипотезата, в която наследодателят е изразил приживе воля да предаде владението на свой близък родственик, който след смъртта му би имал качеството на негов наследник по закон.

В постоянната си практика ВКС приема, че ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението на своя родственик, който след смъртта му има качеството на негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността.Когато владението е установено по този начин и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл. 69 от ЗС и се приема, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване.Установената самостоятелна фактическа власт върху имота с намерение за придобиване на собствеността, е противопоставима както на предалите владението лица, така и на техните наследници, което означава, че установилото фактическата власт лице не е длъжно да демонстрира последваща промяна в намерението, с което упражнява фактическата власт след откриване наследството на лицата, от които е получило владението/решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015г. на ВКС, І г. о., решение №32 от 8.02.2016г. по гр. д.№4591/2015г. н ВКС, I г. о. , решение №60/07.06.2018г. по гр. д.№2420/2017г. на ВКС, І г. о. и др./.С тази практика въззивният съд се е съобразил като е приел, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява родителите на страните да са изявили воля да предадат владението върху спорния имот на своята дъщеря, което означава, че съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест същата е следвала да установи, че е променила намерението си и е започнала да владее имота като свой/по делото не е спорно, че от момента на закупуването имота е ползван само от ответницата/.След смъртта на техния баща А. Д. А. ответницата, която е упражнявала фактическа власт върху имота е била владелец на своята идеална част и държател на частите на останалите съсобственици – нейната майка и брат/съсобствеността е възникнала по наследяване/С. Т. решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, ответницата, е следвало да превърне с едностранни действия държането им във владение.Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.Въз основа на доказателствата по делото въззивният съд е приел този довод на касатора за неоснователен, а в условията на евентуалност, че дори да се приеме, че ответницата е завладяла притежаваната от ищеца 1/6ид. ч., то съставянето на протокол от 10.11.2020г. представлява действие, с което на основание чл. 84 от ЗС вр. чл. 116 от ЗЗД, е прекъсната давността.Изрично в този документ ответницата е признала правата на ищеца в спорния имот и му е предложила да закупи неговата идеална част.Прието е още, че от смъртта на А.А. през 2013г. до признанието на правата на ищеца не е изминал период, който е по-голям от 10г., поради което ответницата не би могла да придобие имота по давност.

От изложеното по-горе следва, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1043 от 16.10.2024г. по в. гр. д.№1229/2024г. на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: